Достатъчни са 5 грама на ден

Всяка година на 20 октомври се отбелязва Световният ден за профилактика на йоддефицитните заболявания. Те са глобален медицински и социален проблем, защото засягат над 1,5 милиарда души в целия свят. Почвите, водата и въздухът в планинските и полупланинските райони са бедни на йод. Населението в тях приема по-малко количество от този микроелемент с храната и водата и е изложено на значително по-висок риск от развитието на йоддефицитни заболявания. България попада в един от най-засегнатите в Европа райони – Балканския.

Недостатъчният прием на йод по време на бременността и в детската възраст е основна причина за умствената изостаналост сред населението в света, а в зряла възраст – за развитие на различна степен на гуша. От 1980 г. Световната здравна организация провежда масирана кампания за елиминиране на йоддефицитните заболявания в световен мащаб.

Основната стратегия за профилактика, като най-ефективна, евтина и без неблагоприятни за здравето странични ефекти, е ползването на йодирана сол. България постигна успех в елиминирането на йоддефицитните заболявания, като от 23% през 90-те години на миналия век те спаднаха до 2,8%. През 2007 г. бяхме сертифицирани официално като страна, елиминирала йодния дефицит и йоддефицитните заболявания като здравно-социален проблем.

Йодът е микроелемент от жизнена важност за човека. Той е основна съставна част на хормоните на щитовидната жлеза, които регулират обмяната на веществата и функциите на всички органи. Тяхната роля е решаваща за развитието и растежа на децата. Най-чувствителна на въздействието им в детска възраст е централната нервна система. Дневните нужди от йод възлизат на 150 микрограма за възрастните, 200-250 за бременните и кърмещи и 100-120 за децата до 12-годишна възраст. Дневният прием на йод под 100 микрограма води до сериозни нарушения в организма. Такива са ендемичната гуша и усложненията й, хипотиреоидозата (намалена функция на щитовидната жлеза), умствена изостаналост, от която най-тежката е кретенизмът, нисък ръст и изоставане във физическото развитие и половото съзряване, двигателни, говорни или слухови дефекти, разстройства в репродукцията – аборти, мъртвородени деца, стерилитет.

Основен източник на йод е храната. Най-голямо съдържание имат рибата, морските продукти, орехите, млечните произведения, зеленчуците и плодовете. Йодираната сол е най-подходяща за допълнителен прием на йод. Физиологичният дневен прием на готварска сол е 5 г. По-голямо количество е вредно за здравето, особено за възрастни, хронично болни и деца. Имайте предвид, че в магазините се продава и нейодирана сол, каквато е хималайската, така че четете какво пише на опаковката. Важно е да се знае, че йодираната сол се прибавя в ястието след снемането му от огъня, защото от високата температура йодът се разпада.