Много хора правят доброволни вноски за пенсионно осигуряване, което им дава право да ползват данъчно облекчение. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това трябва ли да бъдат представяни документи към годишната данъчна декларация в тези случаи. Допълнително разглеждаме облагането на доходи от наем на имот в Германия.

I Ползване на облекчение за доброволно осигуряване

Съпруга има договор с пенсионно осигурително дружество и удостоверение от него за направените доброволни вноски за миналата 2020 г. Вноските са направени по електронен път от банкова сметка, която официално се води на името на съпруга, но съпругата има допълнителна карта/пластика, издадена на нейно име, и има пълен достъп до сметката. При подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. е предявено правото за ползване на данъчно облекчение по чл.19 от ЗДДФЛ, като е предоставен документът, издаден от пенсионното дружество и референция за извършения превод. Поставен е въпросът счита ли се така направената вноска за допълнително доброволно пенсионно осигуряване за лична вноска, която позволява ползването на данъчно облекчение?

На основание чл.19, ал.1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл.17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл.17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот” в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл.17.

Според §1, т.12 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ “допълнително доброволно осигуряване” е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване, както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава-членка на ЕС, на ОИСР или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.

Следователно, за да е налице основание за ползване на данъчното облекчение по чл.19 от ЗДДФЛ, вноските за допълнително доброволно осигуряване трябва да са по договори, попадащи в обхвата на §1, т.12 от ДР на ЗДДФЛ и да са лични (да са направени за сметка и в полза на данъчно задълженото физическо лице).

На основание чл.23, ал.1 от ЗДДФЛ данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от същия закон. За данъчното облекчение по чл.19 от ЗДДФЛ не са посочени задължителни документи за прилагане към данъчната декларация. Но няма пречка, по желание, данъчно задълженото лице да приложи документи, касаещи правото му да ползва облекчението. Документи могат да бъдат изисквани и по реда на ДОПК от органите по приходите.

По отношение на начина на внасяне на средствата, законът не изключва възможността при плащането на вноските да се ползва чужда банкова сметка. Възможно е съпругата да ползва банковата сметка на съпруга си за плащане на личните си вноски. Следва да имате предвид обаче, че е възможно посочените в случая документи, приложени към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, да не доказват по категоричен начин, че вноските са направени за сметка на съпругата.

II Доходи от наем на жилище в Берлин

През 2020 г. българин е получил доходи от дейност като земеделски стопанин и от отдаване под наем на жилище в Берлин, Германия. Той живее в България и при попълване на годишната си данъчна декларация за 2020 г. е включил всичките си доходи - от източници в страната и от чужбина. Поставен е въпросът при положение, че попълни приложение №4 към годишната данъчна декларация (ГДД), трябва ли да попълни и приложение №9?
Като местно физическо лице за България гражданинът е данъчно задължен в България за доходите, реализирани както от източници в страната, така и от източници в чужбина (чл.6 от ЗДДФЛ). Придобитите доходи от наеми също следва да бъдат включени в декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020 г.

Между България и Германия има Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Съгласно чл.6, ал.1 от визираната СИДДО доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Според ал.3 на същия член, алинея 1 се прилага и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

Спогодбата дава право на Германия да обложи доходи от наем на недвижимо имущество, находящо се на нейна територия. Конкретното облагане ще се извърши съгласно немското данъчно законодателство. Използваният израз в чл.6 от СИДДО с Германия “могат да се облагат” е често срещан при данъчните спогодби и не означава в никакъв случай, че имате възможност да изберете в коя от двете държави да бъдат обложени тези доходи. С данъчните спогодби единствено се преразпределят данъчнооблагателните правомощия на държавите, но не се предоставя възможност за избор на лицата къде да се облагат техните доходи.

За въпросите свързани с декларирането на доход и плащането на дължимия върху него данък в Германия следва да се обърнете за съдействие към немската данъчна администрация.

Придобитите доходи от наем подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

Притежаваното имущество в чужбина се посочва само информативно в Част II на Приложение №8 на годишната данъчна декларация. За да бъде избегнато двойното данъчно облагане за реализираните доходи в Германия, в чл.22, ал.2, б.”а” (Премахване на двойното данъчно облагане) от СИДДО между двете държави е предвиден метод “освобождаване с прогресия”. Разпоредбата гласи, че когато местно лице на България получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Германия, България ще освободи такива доходи или имущество от облагане с данък.

За да бъде приложен методът “освобождаване с прогресия”, придобитият доход от наем от Германия трябва да бъде посочен в Част I на Приложение №9 на годишната данъчна декларация, както и на ред 9 в Част VIII на Приложение №10 от декларацията. При коректно попълване на приложенията ефектът ще е изключване от облагане в страната на доходите от наем от източник в Германия. Получените крайни стойности за наема от Германия по никакъв начин не следва да повлияят (в посока увеличение или намаление) на данъчната основа за доходите от селско стопанство или други доходи. Ако резултатите от попълването на приложенията се отразяват на данъчната основа за останалите доходи, това означава, че е допусната грешка, която следва да бъде отстранена преди да подадете декларацията. За да бъде попълнена коректно декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ при прилагането на метод “освобождаване с прогресия”, внесеният в чужбина данък не се посочва.

Съгласно чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия”, местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък. С оглед на това, за да ползвате облекчението по спогодбата, може да не бъдат предоставяни доказателства за внесения данък в чужбина.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.