Много фирми отдават под наем в интернет платформи апартаменти и отделни стаи. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това кога могат да ползват данъчен кредит по ДДС. Допълнително разглеждаме случая с регистрация по ДДС при дистанционни продажби в ЕС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Данъчен кредит за апартаменти за гости

Дружеството ЕООД е регистрирано по ЗДДС от 20 юли 2019 г. Основната дейност на дружеството ще бъде покупко-продажба и отдаване под наем на недвижим имот. Преди датата си на регистрация по ЗДДС дружеството е сключило предварителен договор за покупка на недвижим имот от 28 юни 2019 г. Извършено е авансово плащане по предварителния договор на 28 юни 2019 г., за което доставчикът е издал фактура с ДДС.

Сделката е приключена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26 юли 2019 г. и фактура от 26 юли 2019 г., в която е посочена продажната цена и е приспаднат платеният аванс. След обзавеждане на имота се предвижда отдаването му под наем чрез платформата booking.com. Всички продажби, свързани с недвижимия имот, ще са облагаеми.

Поставен е следният въпрос: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за извършеното авансово плащане преди регистрацията по ЗДДС?

Съгласно чл.74, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл.100, ал. 1 и 3, чл.102, 132 или 132а от закона има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква при кумулативно спазване на условията, относими към съответния актив, визирани в чл.74, ал.2 от ЗДДС, както следва:

1. налице са изискванията на чл. 69 и 71 от закона;

2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

3. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

Съгласно чл.75 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по чл.74 възниква на датата на регистрация по този закон и се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по чл.71 от същия закон се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период (чл.75, ал.2 от закона).

В конкретния случай, въпросът се свежда до това, дали предоставеният аванс попада в обхвата на определението за актив и респективно за него може ли да възникне право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

В ЗДДС не се съдържа законова дефиниция на понятието „актив”, като е налице препращане към разпоредбите на ЗСч, респективно нормативните актовете, свързани с неговото приложение. Според общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти, актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода за предприятието. В действителност авансовото плащане представлява банково или касово плащане за бъдеща доставка на стока или услуга. Същото, обвързано със ЗСч и стандартите, представлява вземане към доставчика (дългосрочно или краткосрочно в зависимост от срока на доставката), което от своя страна представлява актив, съгласно посочените по-горе норми.

В тази връзка следва да се има предвид, че данъчният режим на извършените преди датата на данъчните събития авансови плащания следва данъчния режим на доставката, с която са свързани, включително и относно правото на данъчен кредит. Това предполага да се прецени наличието на всички кумулативни предпоставки, относими към правото на приспадане на данъчен кредит.

Според регламентираните в чл.69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Видно от ал.1, т.1 на чл.69 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл.70, ал.1. т.1-т.6 от ЗДДС. По смисъла на чл.70, ал.1, т.1-5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;

4. за придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;

5. стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т.4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;

В конкретния случай, след като доставките, във връзка с които ще бъде използван недвижимия имот, са облагаеми доставки и са изпълнени условията на чл.74, ал.2, т.2 и т.4 от закона, за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит и за начисления данък по фактурата за авансовото плащане.

В случай, че закупеният имот се използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право, регистрираното лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит.

Размерът му се определя по реда на чл.73, ал.2 - ал.8 от ЗДДС.

Относно правото на приспадане на данъчен кредит за дълготрайни активи по смисъла на §1, т.83 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС следва да се имат предвид и влезлите в сила от 1 януари 2017 г. разпоредби на чл.71а и чл.71б от ЗДДС, към които препраща чл.74, ал.4 от закона. Съгласно тези разпоредби, когато закупения имот, представляващ дълготраен актив, се използва едновременно както за независима икономическа дейност, така и за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност се въвежда правилото за приспадане на данъчен кредит, пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.

II Възможност за регистрация по ДДС в чужбина при дистанционни продажби

Дружество осъществява дистанционни продажби чрез интернет платформа. Дружеството е регистрирано за целите на ДДС на основание дистанционни продажби по избор във Франция. Поставен е следният въпрос: От кога дружеството може да се възползва от направения избор - мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка?

Съгласно чл.20, ал.5 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.

Съгласно чл.20, ал.5 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.