Труд
Автор:
Лилия Ангелова
Остават необичайно активни и през студените месеци, обясниха учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН пред “Труд news”
Чуждите видове нямат врагове
Миризливки, нахлуващи в домовете, гигантски кърлежи, лазещи из есенните листа, инвазивни калинки и стършели, а скоро вероятно и тропически мравки - някои видове насекоми и паразити са объркани от климатичните промени и продължават да се роят и в разгара на есента. Картината се наблюдава в Европа, но и у нас, където буболечките вероятно изместват фазите си на развитие заради необичайно топлите температури.
Данни за това, че насекомите остават активни през есенните месеци изнесоха от френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и Институтът за изследване на биологията на насекомите (IRBI). “Труд news” потърси българските специалисти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, за да обяснят каква е картината у нас.
Те потвърдиха, че има промяна на фазите на развитие на някои насекоми и те стават необичайно активни през есенните месеци. Подобно на други видове, жизненият цикъл на насекомите се отмерва от промяната на природните условия. По-високи температури, недостатъчна или прекомерна влажност, по-късна или по-ранна светлина, ги кара да се нагаждат към новите условия. По този начин, макар периодът им на активност традиционно да продължава от май до септември, някои от тях вече са налични до края на ноември, а други - дори през зимата, смятат учените.
“За така наречените студени месеци, вече има тенденция за промяна на температурата. Това няма как да не влияе на насекомите, защото на повечето телесната температура зависи от околната среда. Тя влияе първо на активността им, но не е само това. Нямаме системни наблюдения в българските популации, но по субективни наблюдения на терен, където съм често, мога да кажа, че има изместване на активността. Дали реално тя се измества - ако си представяте едно насекомо, което има в развитието си яйце, ларва и след това какавида, а накрая възрастно насекомо, да речем пеперуда - не мога да кажа, че се е изместила самата фаза, но виждам, че определено някои видове не са активни, когато трябва да бъдат такава.
Има изместване с цял месец на някои видове”, обясни главен асистент д-р Боян Златков от Института по биоразнообразие.
Той даде пример с миризливките, които ни мъчеха цяло лято, и които все още са активни и сега търсят начини да влязат в къщите ни, където да презимуват.
“В последно време се разпространява чужд вид дървеница (Halyomorpha halys). Тя е привнесена от Китай, не е местна и дори сега може да я видите да влиза в апартаменти, в къщи. Това са кафяви насекоми, които бръмчат неприятно през нощта. При мен влизат и вкъщи, и в работата, защото зимуват на закрито”, обясни той.
Инвазията на чужди видове, наред с климатичните промени, всъщност е все по-видима, заради пътуванията и обмена на стоки по целия свят. Някои от тях стават инвазивни, други просто се разполагат удобно и започват да изяждат чемширите ни например - чемшировият молец или Cydalima perspectalis е абсолютно навсякъде у нас, каза Златков. Той даде пример и с чужд вид калинка, която се рои на талази и изтласка родната седемточкова калинка към по-висока надморска височина.
От близо учените от Института по биоразнообразие следят и възможна инвазия у нас на тропически мравки, които жилят хора и могат да предизвикат силна алергична реакция, способни са дори да разрушават пътища. Въпреки че ги няма доказано у нас, климатичните условия по родното Черноморие в последните години благоприятства тяхното бъдещо разпространение, казва гл. ас. д-р Вера Антонова пред “Труд news”.
- Смятате ли, че срещаме по-често миризливки, мравки и дори кърлежи в студените месеци, вместо да се отърваваме от тях, доктор Златков?
- Кърлежите не са насекоми, но специално те много силно зависят от въздушната и почвената влага. Тоест при по-продължителни валежи, със сигурност нараства активността им. В този смисъл ги виждаме по-често при по-влажни пролети и лета. Особено в Западна България го наблюдаваме това. Може би на това се дължи по-честото нападение на кърлежи върху хора. По отношение на същинските дървеници - чуждият вид (Halyomorpha halys) е привнесена от Китай. Те са чужд вид, не се определят като инвазивен, защото по дефиниция, възприета от структурите на ЕС, инвазивни видове са тези, които оказват силно негативно влияние върху природните екосистеми. За България единственият досега включен в официалните източници чужд инвазивен вид е един вид стършел - латинското му име е Vespa velutina. Ние имаме много чужди видове, например пеперудата по чемшира. Знаете, че в цяла България изсъхнаха чемширите. Това го предизвика Cydalima perspectalis, чемширов молец. Проблемът с чуждите видове е, че нямат естествени врагове. Хищниците не го познават.
- А дървениците, за които споменахте, откъде идват? Онези дървеници ли са, които са нападнали Франция?
- Не. Аз говорих за растителноядна дървеница, която беше внесена у нас. Но тя изцяло се храни с растителна храна и е вредител по различни плодове. Иначе дървеницата Cimex lectularis, къщната, която напада хора, реално е паразит по хора, тя е в човешката популация от много дълго време, от праисторически времена. Това не е ново, ние го носим със себе си като вид от много отдавна. Има няколко причини за този бум на популацията на дървениците. Първата е, че хората пътуват много по-активно отпреди. Те се пренасят абсолютно незабелязано с багаж и дрехи - не могат да летят, но пълзят и се захващат добре за различни предмети. Могат да бъдат на практика навсякъде. Втората причина е, че има популации, които са развили резистентност към инсектициди.
- Не ли точно това проблемът на хората във Франция и Англия?
- Видът дървеница там е същият, който имаме у нас. Просто явно там някаква популация е развила резистентност. Трябва да се нагоди системата към тях.
- Има ли опасност и у нас да се случи такава резистентност?
- Опасност може би има някаква, а така или иначе в България имаме същия вид, имаме си наши популации. Но поне засега не съм видял или чул да са развили резистентност.
- Какви други чужди видове са навлезли у нас?
- Има много такива видове. Имаме конкретен пример, който е свързан по всяка вероятност със затоплянето на климата. Отново е вид дървеница, много едра, водоплавката Lethocerus patruelis. Преди около 10 г., колега откри, че се размножава в малки водоеми в Петричко. Има и други - инвазивната калинка Harmonia axyridis, която в момента се среща масово навсякъде на малка надморска височина. В София, ако видите калинки, доста едри и с много точки, това най-вероятно е този чужд вид, който се разпространи и до някаква степен измества Coccinella septempunctata, седемточковата калинка, която се среща у нас. Изглежда, че тя вече се среща на по-голяма надморска височина, а чуждия вид на по-ниска. Този вид се размножава в доста големи количества, прави струпвания.
През август 2022 г. четири вида огнени мравки бяха включени в списъка на ЕС на инвазивни чужди видове, засягащи страните от ЕС. Тези видове са жилещи вредители, опасни за човешкото здраве. След ужилване хората могат да изпитат сърбеж и зачервяване, треска, шок и дори смърт от алергичната реакция.
Колониите на самите мравки са огромни, заемат големи територии и затова успяват да променят характеристиките на почвата. Те са дребни, но са много на брой и това ги прави "непобедими". Все още не са регистрирани в България.
В Европа има публикации за два вида тропически огнени мравки, които са вече с установени многогодишни колонии. Малката огнена мравка е съобщена през 2018 за Малага - Испания, а Червената огнена мравка - наскоро установена около Сиракуза - Италия (2023). В публикацията за Сиракуза е даден модел за разпространение в Европа, в който ясно личи, че климатът в България на места е вече подходящ за Червената огнена мравка - главно около Бургас, Южното Черноморие, както и около Варна. До 2050 година обаче, подходящата територия според климатичните прогнози е много по-разширена и включва цялото Черноморие и Тракийската низина.
Много е важно митническите служители и фитосанитарните власти да вършат съвестно работата си и да ги открият навреме в "заразени" пратки като разсад, саксии с пръст, дървени палети и др.
