Предстои да започне работата на 48-ото Народно събрание и да бъде направен опит за съставяне на правителство. Наред с това парламентът трябва да приеме бюджет за 2023 г. С въпроси какви са рисковете при приемането на бюджет без стабилно правителство, какво трябва да бъде направено, за да бъде удържана финансовата стабилност на страната и какви политики трябва да бъдат заложени в бюджета за следващата година се обърнахме към финансиста Никола Филипов.

- Г-н Филипов, предстоят преговори за съставяне на правителство. Какви ще са последиците за страната, ако не бъде съставен кабинет и след няколко месеца отново отидем на избори?
- Може да ви се стори странно, но липсата на редовен кабинет не е чак такъв съществен проблем. За добро или лошо икономиката ни свикна да оперира в условията на висока политическа несигурност. Тук, обаче далеч по-важно е да имаме работещ макар и за няколко месеца парламент, който да приеме всички закони, свързани с плана за възстановяване, както и евентуално гласуването на „Бюджет 2023“. Ако, обаче политическите партии не успеят да излъчат стабилен кабинет и отидем в хипотеза на нови избори, тогава служебният кабинет ще трябва да продължи да изпълнява бюджета от 2022 година през 2023 година. За мен далеч по-големият проблем за държавата е самата структура на бюджета и неговото изпълнение, защото в последната година и половина загърбихме всякаква форма на фискална консервативност, което ще оказва негативен ефект върху икономиката ни за години напред.

- Възможно ли парламентът да приеме бюджет за 2023 г., предложен от служебното правителство? В този случай ще бъде ли удържана финансовата стабилност на страната?
- Теоретично е възможно, но практически вероятността това да се случи е доста малка, защото това е прерогатив на политическите партии. Бюджетът на една държава представлява съвкупност от публични политики и визията за посоката на развитие държавата на управляващите. Поради тази причина единствената функция на всеки един служебен кабинет е да не прави политики, а да се фокусира върху поддържането на държавата, докато не се сформира управляващо мнозинство, което ще гласува и изпълнява бюджета. Проблемът с финансовата стабилност на държавата се генерира от популистките партии в парламента. Спомняте си по какъв начин беше гласуван последният бюджет. В него бяха заложени огромни ресурси без ясната визия по какъв начин ще се финансират тези неустойчиви публични разходи в условията на толкова много кризи. Самият факт, че вече толкова време оперираме в предизборна обстановка само ограничава шансовете ни за поддържане на финансовата стабилност на страната.

- Очакванията са за значителен бюджетен дефицит за настоящата година. Правилна ли беше политиката на последното редовно правителство за увеличаване на бюджетните разходи, за които сега се оказва, че приходите не са достатъчни и трябва да се взимат нови дългове?
- Естествено, че тази политика беше изключително погрешна и вредна за макроикономическата стабилност на страната. В момент, в който приходите в хазната са надценени заради високата инфлация държавата ни би трябвало да акумулира фискален резерв, с който да стимулира икономиката при настъпване на една рецесия. В същото време би трябвало да погасяваме падежиращите държавни заеми, а не да увеличаваме нетния дълг на страната. Това в средносрочен аспект можеше да ни позволи да запазим ниските си нива на дълг към брутен вътрешен продукт и при настъпването на една икономическа рецесия да имаме по-лесен достъп на дълговите пазари и то на по-ниски лихвени равнища. А ние за съжаление правим точно обратното и за съжаление вече виждаме на практика негативите от това, защото държавата ни успява да се финансира все по-трудно и по-скъпо от дълговите пазари, а реално икономическата криза още не е дошла. Имайте предвид, че макроикономическите данни в Европа от последните месеци доста сериозно загатват за настъпването на рецесия. А ние реално правим точно обратното на разумното и правилното. Раздуваме публичните разходи в стадий от бизнес цикъла, в който вероятността за икономическа криза е висока и когато тя настъпи бюджетният дефицит ще се увеличи драстично, заради по-ниския икономически растеж и по-ниски данъчни постъпления. Тогава ще трябва да се прибегне до поемането на нов държавен дълг и повишаване на данъците, като и двата подхода ще влошат допълнително икономическата обстановка с страната.

- Каква трябва да бъде политиката в бюджета за 2023 г. - да се върви към свиване на бюджетния дефицит или заради високата инфлация да се подпомогнат определени групи от обществото?
- Крайно време е да тръгнем към някаква форма на ограничаване и оптимизиране на публичните разходи, за да не изпуснем тотално извън контрол бюджетния дефицит през следващите години. Също така е време домакинствата и бизнесът да се върнат към нормалността от преди пандемията и да спрем да очакваме от държавата да решава всеки един наш проблем с харченето на публичен ресурс. Това никога не е устойчив икономически модел, защото отново бизнесът и хората в крайна сметка плащат сметката, като със своите действия на фискални стимули държавата само отлага проблемите за бъдещето. Този процес със сигурност е изключително труден в чисто политически аспект, защото знаете, че политическата класа обича щедро да раздава публичен ресурс в замяна на политическа подкрепа от различните социални групи. Крайно време е, обаче  във фискалната политика да влезе експертността и разумът и да започнем да харчим толкова, колкото реално можем да си позволим. За съжаление, обаче към момента не мога да кажа, че виждам да има подобен консенсус. Дори напротив. Сякаш има пълен консенсус от политиците от двата края на политическия спектър за постоянно покачване на публичните разходи и държавния дълг и реализирането на все по-големи бюджетни дефицити, като разликите са преди всичко за какво да се разходва държавният ресурс.

- Работодателите искат да продължи схемата за компенсиране на фирмите заради високите цени на тока. Смятате ли че тази мярка трябва да бъде удължена, за да няма нов стимул за покачване на инфлацията в началото на 2023 г.?
- Напълно естествено е работодателите да искат тази мярка да продължи, докато не видим тренд на устойчив спад в цените на електроенергията. Още повече, че макар и с различен дизайн тя се прилага в момента в цяла Европа. Тя е една от малкото подобни мерки, които и аз самият подкрепям, защото тя дава някаква форма на стабилност на бизнеса в условия на изключително волатилни цени на енергийните ресурси и суровините. Ключовият момент тук, обаче е, че тази мярка не трябва да бъде перманентна и бизнесът да не свиква с нея. Впрочем, това важи за всички временни икономически политики, свързани с подкрепа на бизнеса и домакинствата по време на кризи, защото всички привикват много лесно с тях, а самото им отменяне впоследствие става много трудно от политическа гледна точка и не виждам как политиците биха платили тежката политическата цена, за да ги спрат.

- Намалената ставка на ДДС за книги, ресторанти, спортни съоръжения и туристически екскурзии е в сила до края на годината. Смятате ли, че трябва да се удължи и за 2023 г.?
- За книгите със сигурност би трябвало да продължи, защото тази мярка има преди всичко социален ефект, а и негативът за фиска от нея е несъществен. За ресторантите, спортните съоръжения и туристическите забавления, обаче не. Намалението на ДДС-то беше въведено, като временна антикризисна мярка по време на ковид пандемията. Тогава тези сектори наистина имаха нужда от подкрепа и вярвам, че тази политика наистина помогна на тези сектори, като ги съхрани в условията на пандемична обстановка. Поне към момента, обаче изглежда, че нов локдаун няма да има и ресторантите, хотелите и спортните съоръжения ще могат да работят безпроблемно през зимата, така че да. Тази мярка е крайно време да бъде отменена.

- Какво трябва да направи парламентът със отстъпката от 25 ст. за литър гориво за автомобилите? Въпреки, че петролът поевтиня, цените на бензина са около 3 лв. за литър.
- Това беше една от най-абсурдните мерки на предишните управляващи. Тя беше изцяло предизборна и в нея липсваше каквато и да била икономическа логика. Да не говорим, че тя стигна и до ограничен кръг от хора и от нея реален ефект нямаше. Така, че е по-добре тя да отпадне и да се мисли по-скоро за политики, които ще повишат конкуренцията в сектора, за да можем да ограничим до минимум възможностите за формиране на картели в горивата.

- Какво да очакват домакинствата и бизнеса за нивата лихвените равнища през следващите месеци? Какви ще бъдат ефектите върху тях?
- В последните месеци ЕЦБ предприе една правилна, но крайно закъсняла рестриктивна парична политика, с която цели ограничаване на инфлационните процеси в Европа, като увеличи кумулативно лихвените равнища с общо 1,25%, като заявките поне на този етап са още в рамките на тази година да станем свидетели на допълнително увеличение на лихвите. Поради тази причина е напълно нормално и търговските банки в България да преминат към поетапно увеличение на лихвите по потребителските и бизнес кредитите. Имайте предвид, че това е един напълно естествен стадий от бизнес цикъла в една икономика и подобно увеличение на лихвите дори се забави. Този процес не подмина и държавните финанси, като актуалните лихвени равнища, на които държавата ни успява да се финансира, са на нива от 4,47%, така че е напълно нормално да виждаме все по-малко кредити на лихви от под 4%.

- В момента върви и дискусия за размера на минималната работна заплата. Смятате ли, че тя трябва да нарасне до близо 800 лв. през следващата година?
- Административното увеличаване на минималната работна заплата е една от най-вредните социални политики, особено в момента, когато маржовете на печалба на компаниите са поставени под натиск поради цените на енергийните ресурси и суровините. Всяко едно непазарно увеличение на нивата на заплащане в икономиката ни ще доведе до загуба на конкурентоспособност, защото намалява директно рентабилността на компаниите.

- В продължение на по-малко от 12 месеца пенсиите бяха увеличени три пъти - от 25 декември 2021 г., от 1 юли и от 1 октомври. Смятате ли, че ако скоро отново тръгнем на избори ще има ново увеличение на пенсиите?
- Всяко увеличение на пенсиите е нещо позитивно и едва ли ще се намери човек, който да бъде срещу него, особено в момент на постпандемична ситуация и висока инфлация. Проблемът в момента, обаче е, че това се случва изцяло предизборно без политическата класа да има ясна визия по какъв начин ще се финансират тези допълни за фиска разходи, както и че чрез тези увеличения се изменя логиката зад пенсионния ни модел. Надявам се през следващите месеци да се намери политическа воля и да се прекрати това предизборно увеличение на пенсиите. Усилията на политиците трябва да бъдат насочени към промяна на пенсионната ни система, която да бъде съобразена с възможностите на държавния бюджет.

- Редица икономисти казват, че заради решенията на предишния парламент може да се наложи вдигане на данъците. Ако сега данъците не бъдат увеличени има ли опасност това да стане неизбежно през следващите години?
- Всяко едно увеличение на данъчната тежест върху бизнеса е вредно и неминуемо ще доведе до редица дългосрочни негативни ефекти върху икономиката. Особено в текущия момент, в който цените на енергийните ресурси, труда, суровините и лихвените равнища се увеличават, едно евентуално повишаване на данъчната тежест би било пагубно за икономиката ни. Именно поради тази причина е изключително важно управляващите да спрат безразборните харчове и да оптимизират разходната част на бюджета. В противен случай съществува реална опасност през следващите две години да станем свидетели на повишаване на корпоративния данък, както и максималния и минималния осигурителен доход.

Нашият гост
Никола Филипов завършва бакалавър със специалност Финанси в Университета за национално и световно стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Никола Филипов има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. Към момента заема позицията управляващ партньор в Innovo Investment Management - консултантска компания, специализираща в управленското консултиране, сливания и придобивания и преструктурирания. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Никола Филипов е един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики”.