Отново стигнахме и до любимото на Петков нарушение – това на Конституцията

Иронично, цинично, трагикомично – както и да наречем действията им, все ще сме прави

Не можем да не им признаем, че наглостта им край няма

За ПП/ДБ отдавна разбрахме, че няма нито само добри, нито само лоши партии и политици. Всеки, който им върши работа или обслужва интересите им – бива, дойде ли момент, в който се противопостави на техните виждания – веднага става крайно вреден за България и политиката.

Така беше с ГЕРБ, с БСП дори, с ДПС, персонално с Пеевски, с Борисов включително, а най-много пъти те изпаднаха в подобен когнитивен дисонанс с президента Румен Радев. Още преди инсталираните от него във властта Кирил Петков и Асен Василев да спечелиха парламентарните избори с партията си ПП, той ги приюти под вдигнатия си юмрук, заявявайки, че ги е поканил за министри, а те са се справили отлично.

В началото ПП не му останаха длъжници – „С Вас сме, г-н президент” обиколи страната, давайки ясно да се разбере, че те са му безкрайно благодарни и му се отплащат. Макар и в по-малка степен, това важеше и за ДБ, чиито медии в онзи период бълваха на конвейер дълбокомислени анализи, които трябваше да убедят умнокрасивитета, че Радев се е променил и вече е от техните. Буквално това гласяха и някои от заглавията им, а в материалите си авторите твърдяха, че президентът е претърпял „положителни метаморфози”.

Впоследствие така и не стана напълно ясно какво искаше да каже Петков с думите си, че са направили ”ала-бала през президента”. За намеса в изборния процес ли ставаше дума, за прикриване на някое от безбройните закононарушения на бившия ни министър-председател ли, за нещо друго ли?

После Радев им стана неудобен, а ПП и ДБ се съсредоточиха основно в това да орежат правомощията му – изведнъж той се превърна във враг номер 1 на (екс)демократичната общност. Заваляха и обвинения към него, че обслужва руските интереси, че работи против тези на България, че е подвластен на чуждо влияние. Е, когато всъщност се подаваше на тяхното, проблем нямаше, тогава беше техният добър президент.

За да се стигне до крайното безумното и откровено трагикомично предложение, отправено към него, да забави връчването на втория мандат, за да може Народното събрание да започне да работи по спешни законопроекти и реформи. По техните реформи... По случайност превърнали се във втора политическа сила в парламента след разцеплението в ДПС, те опитаха да превъртят играта, намирайки най-добре обслужващото ги решение. И то не просто да забави мандата, а да го отложи с цели три месеца!

Отново стигнахме и до любимото на Петков нарушение – това на Конституцията, по-точно – до опит за погазването ?, защото забавяне, но дори не чак толкова фрапантно, би могло да има, единствено ако целта е да се стигне до съставяне на редовно правителство. Не да се приемат някакви закони, да се назначат или уволнят едни хора и да се овладеят определени държавни органи.

Въобще не е необходимо да припомняме, че именно ПП са постоянни радетели за нарушение на основния ни закон, а Петков – в частност, има отличен личен опит в това. И явно сега, макар и вече Радев да е лошият президент, те все пак разчитат той отново да си затвори очите, подкрепяйки предложението за явно закононарушение.

Същите, които омаскариха Конституцията с ясната цел да ограничат максимално правомощията на президента, в понеделник с погледи, изпълнени с надежда, отидоха да му се молят. Без капка срам. Иронично, цинично, трагикомично – както и да наречем тези им действия, все ще сме прави.

На кого и на какво разчитат самообявилите се за Добри сили, не е много ясно. Вероятно „лошите”, срещу които уж активно се бориха през последните месеци, сега да станат „добри”, подкрепяйки ги да направят реформите – така както те ги виждат.

Въобще, „да осъществим реформи” се превърна в нещо подобно на израза „съдебна реформа” – изцяло лишен от смисъл и съдържание, именно благодарение на същите. Сега пък щели да чистят системата от корумпираните лица. Тук пак възниква резонният въпрос кои, по дяволите, са тези политици, т. к. явно в един момент – по логиката на ПП и ДБ – са едни, после – противно на първоначалната логика – съвсем други. Или списъкът ще е плаващ – днес Драган може да е в него, защото не играе с въпросните две формации, утре Драган може да излезе от него, защото вече е на едни вълни с тях.

Вероятно е точно така, защото Николай Денков заяви, че ще търсят широка политическа подкрепа за декларацията, която ще изготвят. Вижте колко е простичко – тези партии и политици, които подкрепят документа, автоматично ще бъдат брандирани като добри, останалите – лоши и корумпирани.

Е, не можем да не им признаем на ПП/ДБ, че дори и с 39 депутати се държат сякаш са мнозинство. Не можем да не им признаем и че наглостта им край няма, нито, че именно партиите, забъркани в многобройни афери, закононарушения и откровени алабализми, сега с цялото си безочие говорят за изкореняване на корупцията. Същите, които ни запратиха в безпрецедентна политическа ситуация, от която страната ни още не може да се измъкне, явно се чудят как да удължат агонията ни.