На 21 февруари 2023 г. се дипломира Випуск 2022 на Медицинския факултет към МУ - София. Завършват 751 специалисти, от които 293 са българи. 50% от тях в анкета посочват, че желаят да заминат на работа в чужбина. Питаме професор Буланов какви са причините младите лекари да напускат България и какво трябва да се направи, за да остават на работа с страната. Деканът на Медицинския факултет казва, че нашето медицинско образование е на европейско ниво, че медиците ни имат самочувствие, но в чужбина освен високите заплати са привлечени от възможността за професионално развитие.

- Професор Буланов, изпращате поредния випуск млади лекари. Този път те са рекорден брой - над 700 души заради многото чужденци. Защо избират да учат медицина в България? 
- Медицинският факултет и Медицинският университет-София са привлекателно място за желаещите да станат лекари, защото тук се съчетават няколко много важни компонента на образователния процес - утвърдени във времето традиции, високотехнологични бази за обучение във фундаменталните и клиничните медицински науки, отлично подготвени и всеотдайни лекари и преподаватели, много стойностни учени. Всъщност, сравнено с предходни години, Випуск 2022 е само с около 150 души повече. Обичайният брой студенти, които завършват в нашия факултет, е между 450 и 550, от които около 250-300 граждани на други държави. Значение за големия интерес има високият национален и международен рейтинг на Медицинския университет - София, дори в сравнение с многопрофилните университети. Той се формира чрез микс от множество различни индикатори - брой научни публикации, доклади от научни конференции, брой цитирания, индекс на цитируемост (H-индекс), публикации в определени международни бази данни и много други. И тук за 2022 г. ние сме лидер всред висшите училища в страната, а в престижната световна класация URAP, която включва над 3000 висши училища, МУ - София заема 1454-то място. Голямо значение имат и възможностите за международен обмен на студенти и преподаватели по различни програми като „Еразъм“ и меморандуми за академичен обмен с над 150 чуждестранни университета. Отскоро Университетът е в структурата на Европейския университетски алианс INGENIUM, създаден от ЕК през 2020 г., където са обединени 10 университета от 10 европейски държави. Традиция в нашия факултет е студентите да бъдат включвани в различни изследователски проекти, междукатедрени групи по интереси, модули за допълнително обучение. Така отрано у тях се формира усет за изследователска дейност, амбиция за откривателство, възпитават се в екипна работа. Университетските болници са отворени за тях и те имат пълноценна възможност да бъдат част от медицинските екипи и да виждат работата на преподавателите си на живо.

- Отговаря ли нивото на образованието, което дава вашия факултет на европейското? 
- Уверено можем да кажем, че образованието на студентите по медицина при нас е на европейско ниво. Следим и прилагаме всички иновации в преподаването. Обучението се базира на усвояването на класически познания по устройството и функциите на човешкото тяло, основни биологични, биохимични, биофизични и много други процеси, които съставляват нормата при човека. Впоследствие се надграждат познанията за патологичните промени и механизми, диагностичният процес, медикаментозното и хирургичното лечение. Всичко това е един огромен обем от информация в 37 дисциплини, обхващащи над 50 специалности. В този смисъл е предизвикателство да завършиш днес медицина, а и да я преподаваш.

- С какви трудности се сблъсква Медицинският факултет?
- Основният проблем е инфраструктурният. Това е сериозен въпрос за целия университет. Медико-биологичният комплекс на улица „Здраве“, в който са базирани 11 катедри и основните научно-изследователски центрове, е единствената ни собствена сграда и буквално е натъпкана с апаратура. Площта не достига. Две от катедрите и Центърът по молекулна медицина са в сградата на „Майчин дом“. Тук се намира и администрацията на Деканата, която координира обучението на студентите във Факултета - общо около 4500, на докторантите, дейностите по следдипломното обучение, работата на преподавателите и много други. Под наем сме и няма свободна площ. Всички очакваме новата сграда на университета в двора на Александровска болница. Проектът за университетския комплекс е изключителен, но за съжаление административни пречки в институциите го бавят.

- Във випуска, който се дипломира сега, 50 на сто декларират, че ще останат в България, но виждаме, че лекари не достигат. Те завършват, вземат тук специалност и тогава напускат. Какви са причините?
- Провеждането на анкета за нагласите на завършващите лекари е много полезна традиция, защото дава ясна картина как си представят бъдещето. Нямаме информация в друго учебно заведение да се провеждат подобни проучвания, което прави анкетата особено ценна не само за нас, но и за обществото. От една страна, фактът, че новозавършили лекари искат да работят в Европа, показва, че те имат знания и самочувствие, че са готови за силно конкурентна среда. Това е добра атестация за нас и за нивото на образованието, което сме им дали. Затова и с всяка изминала година се увеличава процентът на студентите, които поставят най-висока оценка на обучението и биха препоръчали МУ като място за получаване на висше медицинско образование. Вече трета година има тенденция да се покачва процентът на оставащите в България. Този випуск е разделен на две - точно по 50% оставащи и заминаващи. Досега превес имаше втората група. Оценката ми за това съотношение е позитивна. Лошо би било, ако 60-70% от лекарите декларираха намерение за трайна реализация в чужбина. Но вече не е така. Считам, че е напълно естествен стремежът на част от тях да живеят и работят в друга държава. Същевременно има и една ясна тенденция в последните 10 г. специализиралите извън страната да се връщат.

- Освен по-високите заплати в чужбина, кое привлича младите лекари навън?
- Обучението след дипломирането продължава през целия професионален път на лекаря. Мисля, че освен финансовата страна на въпроса, именно възможността за по-пълноценно и по-бързо овладяване на специалността и професионално развитие след това кара младите лекари да заминават. Там могат да работят повече, по-рано да станат добри специалисти и да получат от обществото уважение, достойно възнаграждение и предвидим начин на живот. Условия, които в България не са достатъчно сигурни. Ние даваме базата на тяхното професионално развитие, но държавата е тази, която е длъжна да им осигури добри условия, за да остават.

- Кои специалности са избрали абсолвентите - има ли такива, които не представляват интерес за тях?
- Във всеки випуск има интерес към всички медицински специалности - към една повече, към друга по-малко, но ветрилото е широко - интересите им покриват целия спектър на нашата професия - т. е. не би трябвало да има „оголване“ на специалности. Показателен е фактът, че във всеки випуск през последните години повечето колеги планират да се реализират в клиничната практика - т. е. не би трябвало да има и криза за лекари в болниците. Във Випуск 2022 има голям интерес към педиатрия на първо място, хирургия, вътрешни болести и т. н. Много малко си се представят като служители във фармацевтични компании или чиновници в институции.

- Много студенти от Медицинския факултет бяха доброволци в COVID отделенията по време на пандемията. Какви изводи си направиха младите хора от този опит?
- COVID пандемията беше огромно предизвикателство за всички. За здравеопазването това бе извънмерно психическо и физическо натоварване. Университетските болници в София поеха огромна тежест за лечението на болните. При големи рискове. Нямаше достатъчно лекари, сестри, санитари. И за наше най-голямо удовлетворение, още при първия призив за помощ - много студенти от нашия факултет се отзоваха и започнаха работа като доброволци в COVID отделенията. Честно казано - не го очаквахме. Но тези млади колеги проявиха отговорност, сила, знания, емпатия и амбиция и застанаха до нас в нашето професионално ежедневие. Вършеха всичко - санитарска, сестринска дейност, научиха се на множество манипулации, овладяваха специфичните грижи за болните. Натрупаха огромен опит, видяха най-разнообразни и критични клинични, социални и житейски ситуации и то като част от медицинските екипи. И същевременно учеха и си вземаха изпитите. Уверено мога да кажа, че без тях, на много места колегите нямаше да могат да се справят. Познавам лично много студенти доброволци от този период и съм много горд с тях. Позитивно и показателно е, че след преминаването на критичната фаза на човешки недостиг по клиниките, повечето продължиха да работят като болногледачи там, където имат интерес към специалността, да изпълняват и сестрински функции, да трупат практически опит, да се сработват с лекарите. Мисля, че така много от студентите разбраха какви точно лекари искат да станат или да не станат. Този опит е безценен.

- Всяко управление идва с амбицията и обещанията да направи успешна здравна реформа и тя все не се случва. Кое според вас трябва най-напред да се промени в работата на болниците и статута на лекарите?
- Реформата в нашето здравеопазване започна още през 90-те години на миналия век, продължи и в началото на настоящия. По логиката на зададените параметри тя трябваше да е приключила към 2010 г. Обаче резултатите, които последваха в доболничната и болничната помощ показват, че нивото на удовлетвореност и на лекари, и на пациенти не е високо. Причините за това са много. Личното ми мнение е, че се допусна за дълъг период от време дисбаланс между системите на доболнична и болнична помощ, както и дисбаланс в самите системи. Всички знаем, че начинът за осъществяване на медицинската дейност чрез „клинична пътека“ се оказа с много недостатъци. Структурата и остойностяването на клиничните пътеки не бе адекватно при въвеждането им, не е адекватно и сега. Дефектите са много. Прекомерното администриране по-скоро пречи, отколкото да улеснява работата на лекаря. Медицинските дейности с дефицитно финансиране или без финансиране също са много. При настоящите параметри, а и с натрупваните негативи от последните 10-15 години, болниците много трудно могат да реализират инвестиционна инфраструктурна и кадрова политика и да бъдат устойчиви търговски дружества. Това е за сметка на качеството и обема на медицинска дейност. Предпочитат се пациенти с „нисък разход“ за диагностика и лечение, което е жалко. Може би най-адекватното финансиране за болничната помощ е чрез „диагностично свързани групи“, но това изисква детайлно остойностяване на дейности и вложени материали, което виждаме, че не постигна нито едно управление. Контролът на медицинската дейност трябва да е на доста по-високо ниво. Всичко това трябва да се промени.

- Освен декан на Медицинския факултет, вие сте един от водещите хирурзи у нас. Какво е да си лекар при тези условия?
- С годините се убедих, че да се съчетават административни отговорности и хирургия е голяма отговорност. Пълноценната работа в хирургията изисква отдаденост на пациентите и много често 24 часа физическа и професионална ангажираност. Всичко, освен пациента, е по-малко важно. Но това в голяма степен е преодолимо, защото хирургичната работа и грижите за пациента са екипна дейност. Непреодолими са някои чисто административни условия, свързани с трудовото законодателство и изисквания на НЗОК, които ограничават този тип съвместяване на дейности. Това е проблем само у нас. В другите европейски държави не е така. От друга страна, към Медицинския университет-София и структурите му има огромно обществено доверие и очаквания за адекватна подготовка на лекари, дентални лекари, фармацевти, медицински сестри, акушерки, лаборанти, специалисти в областта на общественото здраве и много други. Има очаквания за възходящо развитие на медицинската наука и образование и интегрирането им в глобалния научно-изследователски свят. И това е немислимо без тясната колаборация с лечебните заведения - университетски болници, с които нашият университет има традиционни, трайни и плодотворни взаимоотношения. Този огромен и сложен организъм трябва да функционира пълноценно и да дава резултат. Част от този резултат е и дипломирането на Випуск 2022, с който се гордеем.

Нашият гост
Проф. д-р Димитър Буланов завършва медицина в Медицинския университет - София през 1991 г. Работи в клиниката по Спешна неврохирургия на ВМА до 1995 г. От 1996 г. е хирург в Първа хирургия на Университетска болница “Александровска”. Тогава започва и академичното му развитие в Медицинския факултет, МУ-София, където последователно е асистент, старши асистент и главен асистент в Катедрата по обща и оперативна хирургия. Доцент по хирургия от 2012 г., професор по хирургия от 2020 г. Клиничните и научните му интереси са в областта на коремната патология, с насоченост към диагностиката и хирургичното лечение на онкологичните заболявания. Бил е зам.-директор по лечебната дейност на Университетска болница “Александровска”. От 2016 г. е заместник-декан по учебната дейност и член Факултетния съвет на МФ, МУ-София, а през 2020 г. е избран за декан на Медицинския факултет.