Интересно е мнението за ставащото в Европа и света на един от основателите на СДС, бивш вицепремиер в коалиционното правителство на Димитър Попов, бивш министър на отбраната в първия кабинет на СДС. Проф. Луджев може да направи сравнение с Европа след падането на комунизма със сегашната ситуация, да сравни тогавашните европейски политици с днешните. Има ли нова Студена война? Как ще завърши войната межуд Русия и Украйна и каква трябва да бъде позицията на България? Задават ли се предсрочни избори у нас? Ето по тези въпроси разговаряме с проф. Луджев.

- Как ще коментирате споровете да се даде или не оръжие на Украйна, господин Луджев?
- Мисля, че като цяло позицията на управляващите и на мнозинството в Народното събрание, към която се придържат, е добра и умерена. Тя е срещу войната и военните действия на Русия и в подкрепа на действията на ЕС. Но е в подкрепа на въздържането на по-активна намеса и предоставяне на оръжие, което по мое мнение би било твърде опасно и неизгодно за интересите на страната. Така че засега, макар и с различни колебания, тази политика е сравнително добра, още повече, че част от управляващите разбират, че изходът от тази война и приключването на военните действия не е в санкции и насърчаване на военните действия на украинската страна, което считам за много лицемерно поведение на САЩ и техните съюзници да ги насърчават да водят война в името на собствените си интереси. В този смисъл този вой на така наречените десни формирования за военна помощ, за по-жестоки санкции за спиране на доставки на петрол и газ, е едно късогледо и недалновидно поведение.

- А как тогава си обяснявате посещението на премиера Петков в Киев днес с представители на управляващата коалиция?
- Това е в стила на Кирил Петков, той непрекъснато танцува между различните фракции в коалицията и мисля, че това е по-скоро един поклон към американските му ментори, да покаже по-голяма причастност, отколкото да има някакъв реален ефект за нещо.

- Не е ли вече след дъжд качулка, след като украинският външен министър на Украйна заяви при посещението си в София, че който не дава оръжия на Украйна, подкрепя агресора? 
- Ами нямаше кой да му отговори. За съжаление нашата позиция винаги е била доста жалка и не отговаряща на националните ни интереси, най-общо казано. Нека я сравним с категоричните позиции на някои други държави в ЕС като Дания или Унгария. Нямаше кой да отговори на Кулеба и мисля, че украинското ръководство в момента се държи твърде нагло. С тази войнствена истерия доникъде няма да я докарат. Това няма да реши проблемите на Украйна с Русия.

- Казахте, че САЩ насърчават Украйна да продължава войната с Русия....
- Да, те водят в момента една абсолютно погрешна политика на разрушаване на мостовете. Както държавният секретар Блинкен и министърът на отбраната Остин казаха на пресконференция, че единственият изход бил победа на Украйна и тя била възможна, ако u се дава оръжия. Това е безумно поведение, но то е продължение на поведението на този неуравновесен човек, какъвто се оказа президентът Байдън. За мен той стана един неочакван продължител на онази политика на конфронтация с Русия, на настъпление към Русия, на ограничаване на Русия, на смачкване и наблъскване на Русия в ъгъла, която можеше да се очаква, че ще доведе до този резултат. Владимир Путин явно е склонен към такива драстични решения. Може да се каже, че той всъщност косвено играе за интересите на САЩ. Сложи кръст на политиката на Горбачов за неизползване на сила в международните отношения и ненамеса във вътрешните работи, на сътрудничество. Путин създаде условия за отделянето на Русия от Европа, което ястребите толкова много желаят. Добре, и оттук нататък какво ще направи? Ще разруши военния потенциал на Украйна и след това бързо американците ще им го възстановят и Украйна ще бъде безвъзвратно загубена като партньор за Русия. Политиката на Путин е налудничава, но за съжаление той е намерил от другата страна един „достоен“ партньор в лицето на Байдън, който очевидно по мое мнение психически не е добре. И той, и повечето западни политици не могат да разберат, че конфронтацията и санкциите и разрушаването на мостовете не е алтернатива. Хенри Кисинджър им го каза хиляда пъти: не разрушавайте мостовете! А китайският президент в разговор с Байдън много точно каза, че големите лидери трябва да се стремят към постигането на мир и сътрудничество, на баланс на интересите, а не да насърчават конфронтацията и нови студени войни. Така че в момента сме свидетели на една много тежка и трудна ситуация.

- Очакваше се от ЕС да дойдат предложения за мирни инициативи, но се случва точно обратното. Вашият коментар?
- За съжаление в момента европейските институции се доминират също от ястреби като фон дер Лайен или Мишел Барние - много съм учуден от неговата войнствена риторика. Действително това, което ЕС трябваше да направи, не е да налага санкции, но да приемем, че те са неизбежни и необходими в тази ситуация, а трябваше с цялата си икономическа мощ да защити интересите си, които диктуват сътрудничество на европейския континент с Русия. ЕС трябваше да стане инициаторът на преговори между Украйна и Русия, да поеме определени гаранции, а не това да го прави Турция, която не е член на ЕС и отгоре на всичко в момента провежда същия тип военна операция като Русия в Ирак. За което лицемерният Запад мълчи с пълна сила. Ни дума, ни стон. За пореден път лицемерният Запад може да обвини Русия в агресия, но забравя как бомбардира Белград или Ирак. Така или иначе в момента ЕС стои в едно разкрачено положение. В него има големи спорове. На последния Европейски съвет на ниво министър-председатели и министри на външните работи, имаше много големи разногласия, за които тук не се говори. Там не са вземани никакви решения и радетелите на конфронтацията срещнаха много силна съпротива. Очаквам след преизбирането му френският президент Макрон да поведе тази група от политици по посока на преговорите. Припомнете си неговата реакция на полския премиер Моравецки, който го обвини, че много често разговарял с Путин. Макрон не се сдържа и му каза - аз не искам да говоря с крайно десни хора и екстремисти, които са антисемитски настроени и искам да попитам по какъв друг начин можем да стигнем до мира, освен чрез преговори? Надявам се, че тази позиция на Макрон ще надделее.

- Очаквате ли Макрон да стане лидерът на ЕС след оттеглянето на Меркел? Нейният наследник Шолц все още прави плахи стъпки в международната политика?
- Да, Шолц е прекалено предпазлив. По-гласовита е войнствената министърка на външните работи. Но мисля, че не случайно първият разговор на Макрон беше с канцлера Шолц и френският президент ще му даде увереност да заеме една по-стабилна политика по посока на преговорите и възстановяването на европейския ред срещу проамериканските ястреби.

- Някои наблюдатели правят сравнение между сегашната ситуация и Карибската криза от 1962 г., когато светът бе изправен на ръба на ядрена война между СССР и САЩ. Вие как мислите?
- Не мисля, че сме чак на такова ниво. Все пак това не е комунистическото ръководство на Съветския съюз от началото на 60-те години. Все още не сме в ситуацията на студена „Студена война“, каквато беше тогава, на идеологическа, класове и каква ли не конфронтация на всички нива. Така че не мисля, че са разрушени всички основи на европейския дом, който възникна след 1990 година. В резултат на усилията на Михаил Горбачов, Роналд Рейгън, Хелмут Кол, Маргарет Тачър и други големи политици от това време. Западът си дава много добре сметка, колкото по-невзрачен да е елитът му днес в сравнение с хората, които споменах, че е безумие и безперспективно да се връщаш към ситуацията на Студената война. Спомням си преди 2-3 години, когато възникна спор между президента Тръмп и канцлерката Меркел. Тръмп настояваше за по-агресивна политика, за настъпление на изток, по повод „Северен поток“. Меркел отговори тогава - даже имаше кадър как е надвесила над Тръмп - вижте какво, ние сме преживяли Студената война, ние сме съседи на Русия и не искаме да се връща миналото. И мисля, че много европейски лидери разбират това и няма да се стигне до това връщане. Даже моята лична прогноза е, че в скоро време военната операция на Русия ще свърши, защото мисля, че руското ръководство разбира много добре, че това е задънена улица и не може да продължава.

- А има ли опасност войната да се „виетнамизира“ и Русия да затъне в Украйна така, както САЩ във Виетнам преди 60 години?
- Разбира се, че има такава опасност и те си дават сметка. То се вижда от характера на военните действия. Те не са широкомащабни. Има достатъчно сигнали поне от разговорите на Путин с австрийския канцлер, че той се ориентира към приключване на военните действия и почва да разбира, че войната не е изход и че за Русия това не е добро.

- Външният министър на Русия Лавров обаче заплаши с Трета световна война...
- Според западни телевизии и БиБиСи той казва, че трябва да се направи всичко възможно да избегнем заплахата от нова световна война. И че продължават да търсят контакти с президента Зеленски, но май че контактите не са много успешни.

- Как бихте коментирали поведението на Зеленски? 
- Много съм разочарован, той се държи като един шоумен, на който му е паднала възможност да се покаже пред широката публика. Това не е държавническо мислене. Имаше момент, в който говореше за преговори, за търсене на споразумения и мирни решения. После ескалира. Изглежда твърде много му влияе обкръжението от крайния „Десен център“ и други подобни, които по мое мнение доминират в украинската политика. И то доминират не само като риторика, но изглежда и силово и във въоръжените им сили, и във външната политика. Съжалявам, че един интелигентен човек като Зеленски се поддаде на тази политика на истерия. Напълно е разбираемо, когато твоят съсед започва военни действия, но пък трябва да си даде сметка, че те направиха достатъчно, особено крайнодесните, за да предизвикат тази война. А още по-цинично е да вкарат Европа и света в нова война.

- Според вас какво оръжие бихме могли да дадем на Украйна, ако има такова решение на парламента?
- По принцип нашите оръжейни фирми много отдавна, още от мое време непрекъснато търгуват с украински фирми. Използваха техни запаси от оръжия и ги продаваха в Третия свят. Имаме ракети „земя-въздух“, огнестрелно оръжие, артилерийски системи. Но мисля, че и в момента продукция на наши заводи има в Украйна, те са доставени преди време. Нищо чудно и в момента да се извършват подобни операции. Спомням си как в Сирия се оказа, че така наречените бунтовници, които бяха много добри за Запада и после се превърнаха в терористи, бяха снабдявани с българско оръжие чрез някакви неизвестни трансгранични фирми. Така че и с Украйна може да се разиграе някаква подобна история. В това отношение американците имат много голям опит.

- Как се охраняват АЕЦ „Козлодуй“ и подобни големи обекти в България?
- Нямаме ресурс за защита срещу въздушни нападения. Нито нашата ПВО, нито авиацията ни могат да спрат ракетите със супер точност, които използват американците и руснаците.

- Да не дава Господ! Виждате ли предсрочни избори на хоризонта?
- Не. Не мисля, че се задават. Много медии се поддадоха на истеричната нагласа. Вярно, има недостатъци в управлението, но се пропуска, че това правителство направи и доста смислени неща. Прие един реалистичен бюджет с много ясна социална насоченост, повиши минималната работна заплата и пенсиите, поддържа компенсациите в бизнеса на едно добро ниво. Това не се забелязва, но има едно разбирателство с бизнеса и синдикатите. Същевременно има и големи недостатъци - нито здравната реформа върви, нито правосъдната, административната пък хич. Тези момчета така и не разбраха, че не можеш да правиш реформа със стария апарат, със старите калинки. В енергетиката реформите ги няма никакви. Министърът има доста съмнително поведение, меко казано. Протяжната история с магистралите - така не се решават проблемите в този сектор. В МВР Рашков щеше да прави преструктуриране, нищо не е направил. Всъщност приказките за нови избори идват от споровете в коалицията по различни въпроси между партньорите. Но аз мисля, че никой от тях няма интерес, а си извлякоха и поука от миналото - да отиват на избори.

Нашият гост
Роден е на 27 март 1950 г. в Бургас. Завършва Висшия икономически институт през 1979 г., специалност “Политикономия”. Работи като научен сътрудник в Института по история на Българската академия на науките.
От 1990 г. е член на СДС и участва в Кръглата маса. Избран е за народен представител в 7-о Велико народно събрание и за заместник министър-председател в коалиционното правителството на Димитър Попов. През 1991 г. е избран за народен представител в 36-ото Народно събрание и за министър на отбраната в правителството на Филип Димитров.
През май 1992 г. подава оставка заради влошени отношения с министър-председателя. Напуска също СДС и парламентарната му група и основава партията Център “Нова политика”, която по-късно прераства в Либерален съюз “Нов избор”. След оставката на правителството на Любен Беров през 1994 г. е предложен за министър-председател, но не получава нужната подкрепа при гласуването в парламента. През 1997 г. “Нов избор” е сред учредителите на коалицията Обединение за национално спасение. Луджев е избран за народен представител в 38-о народно събрание.
Професор, доктор. Има множество научни публикации. Автор е и на книгите “Град на две епохи”, “Революцията в България 1989-1991 г.”, “Преходно време”.