Предстои окончателното гласуване на бюджета за 2024 г. Същевременно само част от предложените от Министерство на финансите промени в данъчните закони бяха приети. С въпроси бюджетът ще помогне ли да живеем по-добре, колко трябва да бъде минималната заплата, как може да бъдат решени проблемите на пенсионната система и България запазва ли конкурентоспособността си при данъците потърсихме проф. д-р Боян Дуранкев.

- Г-н Дуранкев, предстои окончателното гласуване на бюджета за 2024 г. В него виждате ли някакви реформи, които ще доведат до това да живеем по-добре?
- Във вашия въпрос се съдържат най-малко три въпросителни. Първо, така нареченото „окончателно гласуване“ може и да се натъкне на съществени препъни камъни, та даже може да не се случи! Въпреки че философията на проектобюджета е „да има за всекиго по нещо“, в и извън Народното събрание вече бушуват такива страсти, които поставят под въпрос въобще легитимността на политическото управление на дуета Денков-Габриел. Последните социологически проучвания показват срутището на доверието в правителството – с оценка 3,1 по шестобалната скала. Фантазьорството на „младите и красивите“ от ПП плюс алогичните „1 юрист и 1 генерал“ от ДБ, които си въобразиха, че поемат кормилото на държавата и на столицата, и че могат да правят каквото им хрумне, със сигурност ще ги експедира отвъд историята, т.е. ще ги „изчегърта“ авансово от бъдещите учебници по история на България, освен ако не ги посочи за поука. Грешките на ПП-ДБ са не една и две, но ето най-набиващите се в съзнанието на гражданите: двете лисици (ББ и ДП) бяха допуснати в грижата за кокошарника и успяха да натикат в ъгъла овчарските кучета от ПП-ДБ; стабилността на „поддържката“ и липсата на хаос не могат да скрият липсата на компетентност, особено при бърникането в сложните дебри на конституционната реформа (за да инсталират „свои хора“?); „дългите ръце“ на псевдодемократите нарязват паметници с флексове без да се съобразяват с общественото мнение; проектобюджетът е много сходен на коледната украса на София, а на обратната му страница четем „Всичко за победата!“, но не на България! И т.н.

- Кои са другите въпросителни?
- Второ, единствената реформа зад този бюджет е оригиналната поза на транспартийната сглобка, която излъчва животински страх от бъдещето на своята рожба – бюджета на държавата. А има от какво да се плашат финансовите баш майстори на правителството! От една страна, икономиката на ЕС навлезе в рецесия - 7 държави имат две поредни тримесечия със спад на брутния вътрешен продукт спрямо предходното тримесечие, според Евростат - Дания, Естония, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Австрия и Швеция; през третото тримесечие други страни също отчитат спад - Германия, Франция, Португалия и Чехия. Няма как предните колела на автомобила да се въртят все по-бавно, а задните – още по-бързо. И ето, България има забавен ръст на БВП от 0,4% през третото тримесечие на годината спрямо предходното и с 1,8% спрямо същия период на миналата година. „Големите надежди“ (не по Чарлс Дикенс) на бюджетарите за растеж на българския БВП с над 3% през 2024 г. бяха попарени от прогнозата на Европейската комисия за скромните 2%. Никоя беда обаче не идва сама. Лидерите на ЕС се съгласиха да започнат преговори за присъединяване с Украйна, но не успяха да се споразумеят за пакет от помощ от 50 милиарда евро за тази страна и за предоговаряне на общия бюджет на ЕС. Това решение беше отложено за извънредна среща на лидерите през януари, а ако няма общо решение, то очакванията са на база на двустранни споразумения страните-членки да заделят от своите бюджети директна помощ за кандидатката. Естествено, в бюджета на България – засега! – такова перо няма.

Немислимото преди десетина дни все повече придобива формите на нежелана бъдеща реалност: бюджетът не е „вързан“ и ще става все по-дефицитен, едновременно орязвайки капиталови разходи и набъбвайки дела на дълга в БВП. Освен ако сглобката не внесе „корекции“ в бюджета още през март, когато Архангел Гавриил (Габриел - на руски език) ще ни поднесе откровението като пратеник на Бога. Включително и какво ще се случва с този бюджет!

- А каква е третата въпросителна?
- Третата въпросителна е какво всъщност означава „да живеем по-добре“? Дали това са целите, които си поставиха от сглобката: приемане на България в Шенген и в еврозоната. Нито едното от двете засега не изглежда реалистично. Нито пък ще паднат визите за САЩ, независимо от силовото влияние на Посолството. Нито пък войната, с която страната ни е ангажирана, е на път да бъде „спечелена“, както убеждават българските ястребчета. Нито пък инфлацията се подчинява на заповедите от МФ и НАП. Нито пък образователната ни система ще осъществи качествен „скок“. Нито пък здравеопазването ще стане по-евтино и по-превантивно. Нито пък културата – колкото и пари да се изливат там – ще печели Нобелови награди. Нито пък младежите ще захвърлят играчките-смартфони, за да залягат повече върху науката, за да правят разлика между Тасмания и Танзания или да разберат че Перелик не е колбас, а връх.

Твърдя, че България и Европейският съюз са достигнали момента за необходима „фазова промяна“, а не просто за „повече от същото“. „Повече от същото“ не означава по-добре, а по-зле! Старият континент чертае бъдещето си, като увеличава и повтаря грешките от миналото: задълбочава се усещането за нарастваща икономическа несигурност сред народите на Централна и Западна Европа, нараства „колонизацията“ на Източна Европа и изсмукването на трудовите ѝ ресурси, все по-отчетливо е едновременното намаляване на „зависимостта“ от Русия и нарастването на същата „зависимост“ на страните-членки на ЕС от една друга държава, имигранти-нашественици (или както ги обозначават с евфемизмите „бежанци“ и „търсещи убежище“) плъзват навсякъде въпреки строгостта на Шенген-Менген!

Други страни осъществяват „фазови промени“, докато ЕС е потънал в сладка дрямка. Елементарен пример за илюстрация: Китай се опитва да защити младите си хора чрез наскоро прието ограничение от три часа седмично за онлайн игри, като ги забрани напълно по време на учебните дни; обратно, България препоръчва все повече „електронизация“ и разрешава пълна свобода при използването на джаджите. Познайте след 10 години кои дечица ще са по-умни?!

- Основният спор за бюджета за 2024 г. беше дали е удачно да има дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт, който да бъде финансиран с нови заеми. Смятате ли, че в настоящата ситуация е добре взимането на нови държавни заеми?
- Новите фискални правила за еврозоната, които трябва да заменят Пакта за стабилност и растеж и Фискалния пакт, ще бъдат разкрити през следващите месеци. Ключови решения, включително възможността за запазване на старите правила, ще бъдат взети от Съвета на финансовите министри на ЕС (Екофин). Искането на Германия е за средногодишно намаляване на дълга с 1 процент от БВП (независимо дали за четири или седем години).

Даже от гледна точка на сегашните и бъдещите правила на еврозоната и съюза като цяло България изглежда добре с бюджетната аритметика. Изглежда! Но „положителен дълг“ се поема само в два случая: като стимул за икономиката по време на периоди на икономическа рецесия (в момента България не е в рецесия) или за финансиране на инфраструктурни проекти и други програми, които могат да имат дългосрочни положителни ефекти върху икономиката. От второто България има нужда, даже само погледнато от позициите на необходимия скъп ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“, строителство на нова АЕЦ или разширение на АЕЦ „Козлодуй“. Все още обаче никой не е убеден, че дългът ще е от категорията „положителен“.

Още един коз в играта „за“ или „не“ на нов дълг. Българската работна сила е едновременно в тенденция на „безплатен експорт“ към по-развитите страни от ЕС и все по-високо платен „пенсионен растеж“. С други думи, ако сега бюджетната аритметика изглежда приемлива, нека да попитаме сегашните 15 годишни младежи дали са склонни да плащат след няколко години поеманите дългове от „сглобката“. Зная отговорите предварително.

- Много критики има към увеличението на минималната заплата. Смятате ли, че с вдигането на доходите се оказва натиск на бизнеса да инвестира повече, което води и до ръст на производителността?
- Резонният хленч на работодателите („работодатели“ е много неточно понятие, работодател е само крайният купувач, който плаща стоките) е хроничен, лечение за него няма. Но има два други фактора, които определят минималната заплата: инфлационния индекс и решенията на ЕС за по-висока социална справедливост (формулата за определяне на минималната работна заплата). И инфлацията, и решенията на ЕС, водят до минимум от почти 1000 лв.

Може въпросът да се постави по обратен начин: вдигането на печалбите (рентите) на частните собственици, за да си пазаруват часовници по 1 милион долара, яхти за по 50 милиона долара и още 10 нови жилища в чужбина, както и на заплатите на изпълнителните директори повече от 10 пъти от средната заплата във фирмата, не оказва ли натиск върху бизнеса да инвестира повече? Оказва!

Е, защо юздите на единия кон на каруцата да са по-стегнати, а на другия кон – по-хлабави?! Алчността на някои частници просто клони към плюс безкрайност, факт!

- Редица икономисти изразиха притеснения, че заради демографските проблеми изплащането на пенсиите след години ще става все по-голям проблем. Смятате ли, че сегашният тристълбов модел в България е най-добрият вариант за пенсионна система?
- Многократно математиката доказа че „2 е по-малко от 1“, т.е. че плащането на няколко типа пенсионни осигуровки води до по-ниски пенсии. Още повече че „инвестициите“ на някои пенсионни дружества вероятно са от клас „високорискови“, т.е. може да не се получи не само печалба, но и да „изгърмят“ инвестициите. Но понеже те са „частни“ няма как държавата да ги компенсира, колкото и да са „големи, за да банкрутират“. Това се отнася не само за България, но и за редица развити страни, вижте какво се случи в САЩ при кризата от 2008 г. Тъй като информацията за специфичните загуби и проблеми на пенсионни фондове често е предмет на поверителност, не е приемливо да се посочат конкретните имена на фондове, но мнозина от тях са изпитали значителни загуби.

Истина е, че заради демографската катастрофа и позициите ни на третокласна периферна икономика в ЕС – и понеже българските мигранти в ЕС няма да плащат пенсиите тук – най-вероятно в недалечно бъдеще ще се предложи поредно „плавно“ повишаване на пенсионната възраст. Има и друг „европейски начин“ пенсионните дефицити да се запълнят без повишаване на пенсионната възраст, като пенсиите растат още по-бързо: прогресивно данъчно облагане на корпорации и физически лица. Но това никак не се услажда на сегашната плутокрация. Засега!

- Парламентът отхвърли повечето екзотични идеи на Министерство на финансите, като например „донос-бонус“, но беше прието хората да могат да задържат плащането в заведение или магазин, докато не получат касова бележка. Как реално това ще се прилага, мярката ще доведе ли до изсветляване на икономиката?
- Големите компании масово издават касови бележки от десетилетия. Същевременно част от „цацата“ на бизнеса е достатъчно разпасано „либерализирана“, за да си въобразява, че няма да плаща осигуровки и данъци, както и да си „ограничи свободата на бизнеса“, като издава касови бележки. Става дума за над 1/3 от бизнеса в България!

„Дресирането“ на гражданите да натискат продавачите за издаване на касови бележки прилича на опит агнетата да се справят с вълците. Обратно, „овчарят“ и „пъдарят“ са МФ и НАП – къде са дремали, все пак, и срещу какви взятки? Рибата се е вмирисала откъм главата, спор няма.

Но да се върнем към акулите в бизнеса! Защо не им се блокират офшорните сметки, става дума за над 50 млрд. лева (поне)! Защо гигантите се измъкват – с помощта на по 20-30 първокласни счетоводители и адвокати – от плащането на данъци?! Защо милиардери и мултимилионери и досега получават субсидии?! Защо тези над 600 компании, които имат свръхпечалби, не получават препоръчителното данъчно облагане?!

Г-жа Демокрацията се е предложила и подложила на ласките на Големите пари – друго обяснение нямам! Вижте корупцията на най-високо ниво в Европейската комисия („Катаргейт“ и други сигнали) и си обяснете отново приказката за рибената глава.

- Депутатите решиха ДДС за ресторантите да остане 9% до края на 2024 г. Смятате ли, че данъчните преференции за ресторантите са оправдани?
- Равенство има само на „оня свят“ – 2 метра под земята. Във всяка страна има приоритети. Явно, че имаме повече ресторанти, отколкото са „достатъчни“, и трябва да им се направи реверанс. Но каква е ползата, нека да сметнем! При 50 лв. сметка на човек сумата за ресторантьора остават чисто 41,67 лв., а при ДДС от 20% ще се внасят 8,33 лв.; при 6% разпределението ще е съответно 47,17 лв. и 2,83 лв.; разликата между 20% и 6% в случая е точно 5,50 лв. По този начин или качеството може да бъде съществено подобрено (по-качествени съставки), или да се привлече по-интелигентна работна сила, или и двете едновременно. Печели клиентът, но само ако ресторантьорът направи правилните крачки.

Не е нужно да се фокусираме само върху ресторантьорския бизнес. Има сектори, в които по-нисък ДДС или данък върху доходите може да направи повече. „Невидимата ръка“ (по Адам Смит) не осигурява необходимите медицински сестри и специалисти „Уши, нос и гърло“, например; производството на оръжия за българската армия не става на „пазара“ и понеже ние вярваме в този велик „пазар“, се налага да купуваме прескъпи оръжия от чужбина, но не и да ги произвеждаме.

Ако в тези случаи не осигуриш диференциални ренти (нулева ставка на ДДС или нисък данък върху общия доход е такава „рента“, както и по-високите работни заплати за наши лекари в Германия са също „рента“ в полза на Германия), ти изпадаш от „пазара“! Срам, не срам, България няма структурна стратегия, освен предписанията на ЕК! И затова сме на дъното…

- За големите компании с оборот над 750 млн. евро на година беше решено да бъде въведен корпоративен данък от 15%, но да ползват облекчение за притежаваните дълготрайни материални активи. Така България ще запази ли конкурентните си предимства по отношение на облагането на бизнеса?
- Един бивш министър наскоро изтърси, че „единственото конкурентно предимство на България е плоския нисък данък“. Ако това е така, време е всички останали да бягаме от този държава! Бил Гейтс по този повод се шегуваше: „Майкрософт имаше ясни конкуренти в миналото. Добре е, че имаме музеи, които да документират това“. Майкрософт не стана суперкомпания поради нулеви данъци, а при високи такива! Един друг визионер – Лий Якока беше още по-точен: „Конкурентоспособността на една страна не започва в завода или в инженерната лаборатория. Започва в класната стая“.

Твърдя, че който разчита на ниско данъчно облагане като конкурентно предимство, или не е чел книгите на Майкъл Портър по този въпрос, или не е дипломиран икономист, или е икономист в слаборазвита страна.

- През последните години виждате ли някакви положителни промени, които биха довели до ръст на чуждите инвестиции?
- Приказката за ползите от чуждите инвестиции е прочетена, последната страница е затворена. Общо взето, приказката беше такава: „Аз идвам във вашата страна, за да инвестирам 10 милиона долара, за да спечеля 100 милиона през следващите 5 години“. Питайте, например, колко марки „българска“ бира или колко „български“ хипермаркети са на български компании, и къде заминават печалбите?!

Байдъномиката и Сидзинпиномиката обърнаха приказката наопаки: „Време е за публични насърчения и публични разходи“! В България още твърдят че „Публичните разходи са разход, който трябва да бъде ограничен, а не са двигател на растежа“ – в нашата страна изглежда никой не е чел сериозно Джон М. Кейнс и разчита още на „свободния пазар“. 

Пазарите са изградени върху определени предварителни допускания: световен мир, отсъствие на конкуренция между страните в Европейския съюз (т.е. Германия не гледа собствения си интерес на първо място), върховенство на закона, реципрочност на договорите и т.н. Без националната държава да гарантира стратегически пазарни условия и изгоди – по ясно разписан стратегически план – икономиката отива на кино! Тежката промишленост е капиталоемка и разчита на набор от специфични умения на работната сила, които не се придобиват от чужди инвеститори. Толкова глупаво е да си вярващ в свободните пазари през 2023 г., колкото би било да си радикал-протекционист преди половин век - през 1973 г.

- Неотдавна излезе Вашата книга „Златни мисли за бизнеса“. В нея има ли мисли, които могат да бъдат използвани и от управляващите, за да привличат по-успешно инвестиции?
- И не само инвестиции, политиката не е стръвта, а цялата въдица, за да има какво да се вечеря. Ще предложа да нашите „слуги на народа“ тезата на Джон Ленън: „Да се опиташ да угодиш на всички е невъзможно – ако направиш това, ще се окажеш по средата, без никой да те харесва. Просто трябва да вземеш решение какво смяташ за най-добро и да го направиш“. Боя се, че нашите политици гледат да угодят повече на Вашингтон и Брюксел, отколкото на дядо Йоцо, който ги гледа с надежда…

А на бизнесмените предлагам указанията на най-великия бизнесмен в света, този, който е оставил блага за векове: „Стройте за векове, не само за пари, но и за слава и чест на майстора“. И този велик бизнесмен е Уста Колю Фичето (1800-1891) – жалонът и фарът на всички мъдри, честни и добри „строители на съвременна България“. Сравнете изграденото от Уста Колю Фичето с ремонтираните многократно жълти павета в София и ще усетите разликата – единият строи за векове, другите броят пачки!

Нашият гост

Боян Дуранкев е professor emeritus и доктор по икономика. Автор на над 30 книги и на над 1200 статии. Редовен участник в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката.