Един от принципите на добросъседство е да не се посяга към чужда история. Това обясни проф. Иван Илчев - член на комисията, която разглежда историята между двете държави, между които възникна напрежение през почивните дни.

Повод за това стана позицията на вицепремиера Красимир Каракачанов, в която той предупреди македонския премиер Зоран Заев да не злоупотребява с темата за македонския език, защото това може да струва европейското бъдеще на Скопие. Той отправи и критики към работата на македонския представители в двустранната комисия по историческите въпроси, тъй като, според него те се опитват да налагат позиции, които са далеч от историческата истина.

Последва и отговор от Скопие - в позиция македонското външно министерство се казва, че сключеното споразумение за приятелство предполага взаимно разбиране, уважение и загриженост за интересите на съседа.

„Членовете на комисията - българската част от тях, многократно с нещата, които са писали и публикували, са доказали какво е тяхното становище за миналото на Македония, както и връзките на България с Македония“, каза проф. Илчев по БНР и добави: „Малко се дразня когато някои хора се опитват да монополизират патриотизма“.

„Въпросът е преди всичко политически, т.е., на политическа воля, но дотолкова, доколкото историческите факти и трактовки са безспорни за периода до 1945 година. Единици са хората от световната научна общност, които подкрепят някои от тезите на македонската историография“, добави той.

„В Македония се насаждат упорито антибългарски настроения повече от 100 години“, каза още проф. Илчев:

„Има цели поколения граждани на Македония, които са възпитавани с легенди и с митове - изключително трудно е те да се променят и абсолютно нереалистично е да се смята, че те ще се променят едва ли не в рамките на няколко месеца. А и не бива да се забравя, че тази съвместна комисия няма никакви правомощия да променя нещата - тя може само да даде препоръки на политическата власт в двете страни. Дали политическите власти ще се съобразят с тях - това вече е въпрос на властта“.

Проф. Илчев уточни, че от разговори с македонските членове на комисията е останал с впечатление, че „някои от тях са по-компромисно настроени, но един-двама, за съжаление, застъпват тезите на македонизма“.

„Постигнахме компромис за цар Самуил - македонската страна призна, че той принадлежи на българската владетелска традиция и е владетел на България, в която по това време влиза и съвременна Македония. Взе се решение за съвместно отбелязване на годишнината на Григор Пърличев, като в аргументация се каза, че той е български учител, както и че той стои с творчеството си в основата на културата на съвременна Македония“, поясни проф. Илчев, както и уточни, че спор е възникнал за някои от имената на тракийските племена.

„Последните 50-60 години в езика, който се говори в Македония, за съжаление, настанаха много промени“, уточни проф. Илчев в коментар на македонския език, които си говори към днешна дата в западната ни съседка, както и поясни, че в речта са влезли „съзнателно много сърбизми“, а „много български думи са били заменени с чуждици само и само езикът да бъде отдалечен от българския“ език.

„През 1945 година в Македония на практика създават нов македонския правопис и нов език, който да бъде отдалечен от българския максимално. Той е изкуствено създаден просто с цел да се отдалечи от българския език“, добави той.

„Това са процеси, които вървят там от повече от 100 години и за които вина имат и българската държава и българските политици“, категоричен беше проф. Иван Илчев.