- Има ли интерес към интердисциплинарните специалности, които са факт за първа година във ВУТП, проф. Темелкова?
- Първите интердисциплинарни инженерни специалности в България са факт и те стартираха през 2022 година във Висшето училище по телекомуникации и пощи. Студентските книжки на първите интердисциплинарни инженери връчи лично президентът Румен Радев. Тези специалности изграждат инженерите на бъдещето - специалистите с подготовка в няколко научни области, защото чистото инженерство днес вече не е търсено на пазара на труда. Търсят се инженери, които могат да обслужват медицинска апаратура и разработчици на медицински софтуер, а това означава конкретни знания не само в областта на инженерните науки, но и базови медицински познания. Търсят се инженери, обезпечаващи въздушния трафик, а това изисква компетенции в областта на инженерството и авиацията. Именно затова и създадохме три интердисциплинарни инженерни бакалавърски специалности: „Телемедицина“ за инженери, които ще обслужват връзката и апаратурата при поставяне на диагнози, изследвания и роботизирани операции от разстояние, „Софтуерно проектиране в медицината“ - за инженери, които ще разработват медицински софтуер, като например програмата, която ще задвижи изкуствената става, и „Комуникационни системи за организация на въздушния транспорт“ - за инженери, които ще обезпечават въздушния трафик. Това са високо платени професии, които носят между 3000 и 7000 евро стартови заплати. Тези образователни продукти са резултат от съвместните ни усилия с Медицинските университети в Плевен и Пловдив и с Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Затова и студентите, които се дипломират в тези специалности, ще получат дипломи, издадени от двата университета, обезпечили обучението.
 
- Образователна иновация - така определиха от Българската асоциация по информационни технологии тези три специалности, смятате ли да продължите да ги развивате?
- Ние работим много тясно с бизнеса. Отдавна сме проучили неговите потребности. Тези нови специалности не са плод на нечие въображение, а на анализ и отчетена потребност от страна на бизнеса за точно такива специалисти. Нещо повече - най-големите телекомуникационни и ИТ глобални компании инвестират в нашия университет в лаборатории, апаратура, софтуер. Инвестицията годишно е около половин милион лева. В този смисъл не само реномираните световни университети привличат инвестиции от бизнеса. Българските също го умеят. Само за пример ще Ви дам, че след няколко седмици предстои да открием три нови лаборатории, с инвестиция изцяло от телекомуникационен оператор. Бизнесът преподава при нас. 25% от преподавателите ни работят в тези компании лидери. Бизнесът осигурява стажовете и практиките на нашите студенти. Затова нямаше как бизнесът в лицето на Българската асоциация по информационни технологии, да не оцени принадената стойност на нашите интердисциплинарни специалности. С тях ние помагаме не само на ИТ-индустрията, не само на студентите, които обучаваме, като им осигуряваме високи доходи след завършването, но и на цялата икономическа система.

- Ще има ли нови варианти за хибридни специалности?
- Да. Разработваме нова бакалавърска специалност, съвместно с Министерство на електронното управление, Висшия съдебен съвет и компанията „Сиела норма“. Тази специалност ще е насочена към обезпечаването с инженерни кадри на дигитализиращата се правосъдна система. Няма как да не кажа обаче, че акредитирането на една подобна специалност трае почти година и за да види тя бял свят, университетът, който е решил да пусне подобна образователна иновация, ходи буквално „по мъките“, преодолявайки десетки бюрократични спънки. Затова, ако държавата иска да е адекватна на изискванията на пазара на труда, то тя следва да направи реформа по отношение на институциите, от които зависи акредитирането на подобни учебни планове, даващи специалистите на бъдещето.

- Как може да се подобрят акредитационните процедури?
- Чрез въвеждане на софтуерно базирана система, интегрираща изкуствен интелект. В нея университетите ще „наливат“ данните си, но тя ще ги верифицира на база публичните регистри и сама ще формира оценките от акредитирането. Това е мое лично виждане, но считам, че след като изкуственият интелект и смарт системите навлязоха не само в производството, но дори и в университетите и държавните структури, както видяхме примера с областната управа в Перник, то напълно релевантно е използването на принадената стойност на високите технологии и за обезпечаването на обективно акредитационно оценяване.

- Всъщност извън бюрократичните спънки, как днешният студент може най-успешно да подготви кариерата си - колко от студентите работят по специалността си, след като завършат?
- Нашите студенти работят по специалността си, още докато учат. След втори курс в нашия университет почти няма неработещ студент. Процентът на работещите студенти във Висшето училище по телекомуникации и пощи е 83%. Тази реализация на студентите ни се дължи на здравата връзка с бизнес партньорите ни. Благодарение на преподавателите от практиката, студентите ни знаят какво изискват работодателите в телекомуникационния и ИТ-сектора, а благодарение на стажовете и практиките в бизнес организациите, студентите ни имат реални практически умения и компетенции. Така работодателят спестява от обучение след назначаването, защото нашите възпитаници са адекватни на работните си места още от първия ден.

- Каква е формулата, за да могат и малките висши училища да се развиват консорциуми, лиги, обединения или нещо друго?
- Някои от колегите ми при споменаването на думата „обединение“, я определят като „нелепа шега“. Това за съжаление е пример как понякога зле презентираната и силово налагана добра идея, се превръща в отхвърляна алтернатива. Но всъщност, пътят за развитие на българските висши училища е начертан от стратегията за развитие на висшето образование. Тя дефинира три вида висши училища - научноизследователски, професионални и образователни. Научноизследователските са определени кои са, има система, чрез която е възможно едно висше училище да се превърне в научноизследователско. За останалите два вида висши училища обаче никой нищо не казва вече няколко години след приемането на стратегията. А следва след като имаме подобно разграничение между висшите училища в България, да имаме и различни критерии, на които те трябва да отговарят. Защо ще мерим с един и същ аршин в рейтинговата система или по отношение на приема на студенти един научноизследователски и един практически ориентиран университет? В научноизследователския ВУЗ се прави върхова наука и там следва да отиват студенти, които разчитат на научна кариера. В практическите и образователните висши училища, които правят предимно практико-приложни изследвания, следва да се приемат онези, които искат да работят реално в икономиката. Мисля, че и финансирането на висшите училища трябва да се обвърже с техния профил и щом Планът за възстановяване и устойчивост дава ресурс на научноизследователските висши училища, следва същият план да даде и на останалите два вида висши училища адекватни финанси за устойчиво развитие. Иначе, казвала съм го и друг път, умишлено правим две писти на развитие на висшето образование - група А и група Б, което е дискриминационно.

Нашият гост
Проф. д-р Миглена Темелкова е първата жена, избрана за ректор в историята на Висше училище по телекомуникации и пощи (ВУТП). В историята на българското висше образование е най-младият ректор - жена. Работи активно в посока Висшето училище по телекомуникации и пощи да е най-динамично развиващото се и иновативно висше училище в България, в търсен международен партньор. По професия е финансист и юрист. Специализирала е “Международно търговско право и международен бизнес”. Преминала е обучение по “Лидерство” в университета “Джордж Таун” - Вашингтон. През 2014 година е единственият представител не само на България, но и на Източна Европа, на престижен форум във Вашингтон, посветен на проблемите на глобалното лидерство.