Проф. Никола Владов е предложен от МС за удостояване с орден “Стара планина” I степен, без лента, с мечове. Призът е заради приноса му в коремната хирургия, за усъвършенстване на чернодробно-панкреатичната хирургия и за въвеждане за пръв път в България на лапароскопска хирургия на черния дроб и на панкреаса. Проф. Владов е началник на клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА. Бил е национален консултант по трансплантология в периода 2011-2014 година.

Не ме е страх от провал. Страх ме е за живота на хората, понякога. “Но, това е нормално”, признава проф. Никола Владов, който всеки път има основание да изпитва подобен страх. И не защото е неуверен, а защото операциите, които прави, са сложни, а често и животоспасяващи.

Професорът винаги е усмихнат и спокоен. От екипа му казват, че никога не са го виждали изнервен. Казват и че той не е егоцентрик, за разлика от мнозина хирурзи, които също са прекрасни специалисти. Владов е екипен играч и онези, които е учил на занаят признават, че е направил много за израстването им.

Проф. Владов е началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантанционна хирургия на ВМА. На година той прави по 500 операции, а до момента е извършил над 70 успешни трансплантации на черен дроб.
“Помня всеки един от пациентите, на които съм присадил черен дроб”, казва проф. Владов.

На 21 април 2007 г. той извършва първата трансплантация на черен дроб у нас. Пациентът е Павлин. Той е летец. След операцията се е възстановил напълно, успял е да се върне на работа в Авиобаза-Крумовград, оженил се е, има и дете.

Друг негов пациент е легендата на ЦСКА Джони Велинов, с когото професорът казва, че се чуват често, защото си имат и закачка. Разговорите им със сигурност са интересни, като се има предвид, че Владов е заклет левскар. Професорът признава, че бившият вратар на червените не изпитвал милост към спасителя си, когато стане дума за футбол.

Когато трябва да посочи тежък случай от лекарската си кариера, професорът дава пример с Илиян от Сливен, който е само на 30 години, а се е наложило два пъти да сменя черния му дроб. Първият път донор е брат му. След шест месеца обаче се оказва, че черният му дроб не функционира и трябва да бъде сменен отново. За щастие е намерен донор, а трансплантацията продължава 11 часа.

Хирургията не е детската мечта на Владов. “Макар че детството ми мина по коридорите на хирургичното отделение на болницата в Ловеч, където баща ми беше началник, изобщо не исках да ставам лекар. Мечтаех за работа в киното като оператор, много ми харесваше да снимам”, разказва проф. Владов. След завършване на гимназия той се готви за изпити във ВИТИЗ, но баща му бързо го връща към реалността. В крайна сметка работата с камера остава негово хоби.

Във фамилията им има още много лекари - чичовци и братовчеди. “Медицината е нещо като заразна болест. Попадне ли в кръвта ти, лечение няма”, убеден е проф. Владов. Признава, че се е заразил от хирургията на летните стажове в “Пирогов” и че именно в спешната болница е израснал като лекар и човек.

Владов завършва медицина в София през 1987 г. От 1988 до 1990 г. работи като лекар-ординатор в хирургичното отделение на МБАЛ Пирдоп.

През 1993 г. вече е в Първа хирургическа клиника на “Пирогов” и през същата година взима специалност “хирургия”. Специализира в Париж жлъчно-чернодробна, панкреатична, лапароскопска и колоректална хирургия. Две години (1996 - 1998 г.) работи в хирургичната клиника на Районната болница в град Бежа, Тунис, а след завръщането си у нас става началник на хирургично отделение в Панагюрище и началник на първа хирургична клиника на МБАЛ - Пазарджик. През 2002 г. защитава дисертация на тема “Хирургично лечение на ехинококови кисти отворени в жлъчните пътища” за придобиване на научна и образователна степен “доктор по медицина”. В Париж д-р Владов специализира “Чернодробна трансплантация” и “Лапароскопска колопроктология” в Италия. От 2007 г. той е ръководител на програмата за Чернодробни трансплантации на ВМА.

В лигата на необикновените

Той е третият българин, приет в лигата на необикновените. Така наричат Френската академия по хирургия, която отвори врати за проф. Никола Владов през 2016 г. Преди него с тая чест са удостоени създателят на българската хирургия проф. Параскев Стоянов и дългогодишния ръководител на Клиниката по хирургия към ИСУЛ проф. Аршавир Дереджан. Френската академия по хирургия е основана още през 1735 г. от Луи XV. “За да станеш неин член, първо някой трябва да те е видял и оценил работата ти, да те покани и накрая след таен вот да бъдеш избран.”