Президентът Плевнелиев може да тупа топката и да не прави служебен кабинет

- Проф. Герджиков, политическата криза, в която се оказваме, е резултат от решението на Бойко Борисов да обвърже президентския вот с оставка на правителството. Грешен ли беше този негов ход?

- Това е двуостър ход, каквито има в шахмата. От гледна точка на ГЕРБ има известен разум, защото това веднъж е играно, но не знам дали втори път ще даде същия резултат. Бойко Борисов смята, че предсрочни парламентарни избори, каквито се очертават след около 3-4 месеца, съхраняват живи шансовете на ГЕРБ, тъй като те продължават да са най-силната политическа партия. Това не може да продължава вечно, но към момента е така.

- Днес обаче политиците като че ли не знаят какво да правят. Умува се дали в сформирането на служебното правителство да участва с консултации и новоизбраният президент Румен Радев, или то да е само решение на Росен Плевнелиев?

- До 22 януари 2017 г. ние имаме един-единствен президент и той се казва Росен Плевнелиев. Той може да се консултира с бъдещия президент Румен Радев и това е чудесно, но отговорността е на Плевнелиев. Той е този, който е овластен да назначи служебния кабинет. ГЕРБ и БСП категорично заявиха, че те няма да съставят кабинет. Третата политическа сила, вероятно Патриотичният фронт, може и да се опита да състави кабинет. Но се съмнявам, че ще успеят, защото е необходимо да имат сериозна подкрепа извън самите тях. В близка перспектива може да се окажат от водещите политически сили, но днес нямат тази мощ.

- Трябва ли Румен Радев да се вслуша в предупрежденията, че той по никакъв начин не би трябвало да участва при правенето на служебно правителство, даже и със съвети?

- Нищо не пречи в името на разбирателството и приемствеността неофициално Радев да си каже думата. Но отговорността и това, което трябва да бъде направено, е на Росен Плевнелиев. Дали ще бъде подпомогнат със съвети и от Румен Радев, е втори въпрос. Има обаче още един вариант и той е Плевнелиев да реши да тупа топката, както навремето Желю Желев. Тъй като няма посочени срокове за консултациите, които трябва да се проведат с партиите за съставяне на служебно правителство, това може да се проточи още два месеца, т.е. да се стигне до мандата на новия президент.

- Няма ли резон в такъв ход?

- Има известен резон. Въпрос на тактика на Росен Плевнелиев е дали да поеме тази отговорност. Независимо че той вече напуска тази позиция, той е отговорен човек и едва ли иска да поема риска от един не съвсем удачно сформиран служебен кабинет.

- Доколко ползотворна ще е работата на Народното събрание в тези месеци на безвремие и очакване?

- В такива случаи обикновено парламентът не е ползотворен, тъй като другаде са насочени усилията, мислите. Едва ли парламентът ще свърши нещо много в тези няколко месеца. Разбира се има закони, които непременно трябва да се приемат окончателно - бюджета, данъчните закони, които не знам защо се смята, че всяка година е необходимо да се променят. От години върви тенденцията непрекъснато да се променят закони не само в тази област. Това е огромна язва в нашето законотворчество, но едва ли сега ще се реши.

- Да не забравяме и необходимостта от промени в изборното законодателство, съобразено с волята на народа, изразена на референдума. Защо народът иска мажоритарни избори, а политиците бягат от тях?

- Народът повече от четвърт век недоволства от това, което става в България. Очакванията бяха много по-бързо да се приближим до Западна Европа, но това не се случва и една от причините е, че голяма част от тези, които са в парламента, избрани по пропорционалната система, нямат качества да са народни представители. Не може да се отрече, че в това има голяма доза истина. Когато този референдум постигна такъв голям успех, което без съмнение е успех на Слави Трифонов, хората казаха - трябва да сменим системата и да избираме тези, които могат да ни управляват. Това на пръв поглед звучи чудесно, само че то има своите подводни камъни.

- Какви са те?

- Първо, много зависи как ще бъде районирана държавата, за да могат да се изберат подходящи хора. Но да речем, че това е работа на специалистите в материята и те ще се справят. По-опасното е, че могат да влязат хора, които финансово ще подплатят избирането си в Народното събрание. Това е една от опасностите.

- Но нали хората ще виждат кого избират, не могат ли да преценят кой кой е?

- Личният интерес се оказва най-силен и той доминира над националния интерес в огромния брой случаи. Малцина са тези, които пренебрегват своя интерес. Държавата днес не изобилства с герои от Възраждането и въстанията, с хора, които са жертвали живота си в името на общото добро.

- Ако не бъде изпълнена народната воля, изразена в този референдум, няма ли опасност това да изкара хората на бунт на улицата?

- Аз това го подозирам, защото малцина политици ще имат куража да се противопоставят категорично срещу мажоритарната система. Заявката на над три милиона, искащи мажоритарни избори, е много сериозна. Политиците няма да смеят да се опълчат на народната воля, защото ще бъдат оплюти мощно. Хората могат да излязат на улицата. А известно е, че трудно може да се тръгне срещу волята на хората.

- Как да си обясним поредното изплуване на въпроса за Велико народно събрание? Като отклоняване на вниманието или като необходимост?

- За да се свика ВНС, трябва т.нар. обща политическа воля. Дошло е времето да се проведе веднъж завинаги едно последно ВНС, което да може да вземе решение примерно и за намаляване на броя на депутатите. Против съм те да бъдат двойно намалени, защото това е люшкане в другата крайност. Най-добре е да са някъде по средата - около 180 народни представители е рационално. Защото, когато е правена конституцията, българите бяхме 9 милиона, сега сме 7 милиона. За 7 милиона 240 депутати са в повече, а със 120 прекалено се намалява представителността. Поначало не обичам люшканията от едната в другата крайност. Както и за субсидията - сега от 11 лв. дайте да я направим на 1 лв. Вярно е, нека да се намали, но в разумни граници.

- Какво друго трябва да реши ВНС?

- Да се самозакрие. Поздравявам нашия законодател, който през 1991 г. прие конституцията и измисли ВНС, което беше необходимо, защото политическите страсти бяха крайно нажежени и обикновено НС можеше да тласне страната към екстремни ситуации. Сега нещата са улегнали и дойде време обикновеното НС да решава и най-важните въпроси от живота на държавата.

- Проф. Герджиков, в рамките на шегата, вие не се ли чувствате виновен за сегашната политическа криза? Ако бяхте приели да издигнат кандидатурата ви, днес ситуацията можеше да е друга.

- В едни президентски избори успява не този, който има качества, а тези, които го подкрепят. Например Румен Радев, който като фигура стои чудесно, но ако беше издигнат от партия „Български орел“, смятате ли, че щеше да стигне до балотаж? Така че решаващо е кой застава зад кандидатурата на един кандидат.

- Но вас нали ви искаха за кандидат за президент и отляво, и отдясно?

- Малко срамежливо ме искаха, не се проснаха по очи пред мен (ха-ха).

- Като изповядващ центристки възгледи с уклон вдясно, смятате ли, че има шанс новият десен проект около ДСБ?

- Вярно е, че нашето дясно политическо пространство се смачка. На ГЕРБ малко трудно й определям физиономията - дясна ли е или лява? По-скоро е горестояща, защото е управляваща. Наистина типичното дясно се смачка, така както и НДСВ оттече в канала. Има място за нова партия, но това, което тръгва да прави Радан Кънев, се съмнявам, че ще успее. Като че ли условията за силен мощен десен проект ги няма. Все още ГЕРБ слага сянка върху тези процеси и не позволява да се развият.

- След фиаското на НДСВ и съвместната кандидатура на Минчо Спасов с Татяна Дончева накъде оттук нататък?

- Оттук нататък само спомени, за съжаление. Никак не ми е приятно да го кажа... Действително времето, когато управлява НДСВ, за България беше много силно и хора, които бяха в бизнеса, го отчитат и ми казват - по ваше време ядохме бял хляб... Но... панта рей.

- Бъдещето на ГЕРБ ли е, или е на БСП?

- България има нужда и от силна лява, и от силна дясна формация. ГЕРБ продължава да е силна партия и има всички предпоставки това да продължи. Но как ще е след година, две, три ми е трудно да кажа. Надявам се в БСП да не се самозалъгват, че това е тяхна победа. Те имат сериозен принос за победата на Румен Радев. Но те успяха и заради някои не съвсем удачни ходове от страна на ГЕРБ. Като издигането на кандидатурата на председателя на парламента, независимо дали е Цецка Цачева или който и да било. Парламентът традиционно не се ползва с висок рейтинг и няма как този, който стои начело на институция с нисък рейтинг, мажоритарно да изглежда силно. Няма как да стане. Само с това, че олицетворява Народното събрание, което масово се недолюбва, няма как да се спечели народната любов.

Нашият гост:

Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Специализира във Виенския университет и в хамбургския институт “Макс Планк”. Професор по търговско право и преподавател в СУ. Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право  Председател на 39-ото народно събрание (2001-2005). Депутат в 39-ото и 40-ото НС. Член на НДСВ. Носител на орден “Стара планина”.