Проф. д-р Петя Шопова, председател на Управителния съвет на Българската асоциация по криминология, връчи вчера благодарствен адреси на доскорошния служебен министър на правосъдието Крум Зарков и на доц. Мирослава Манолова- преподавател по наказателно право в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“, досегашен секретар на СКИ. за възстановяване дейността на Съвета за криминологични изследвания като експертно консултативно звено за подпомагане дейността на Министерския съвет чрез провеждане на криминологични изследвания, необходими за вземането на правилни управленски решения, свързани с превенцията и контрола на престъпността. Под председателството на министъра бяха проведени няколко заседания на Съвета и бяха възложени изследвания по три важни за обществото теми на изследователски екипи, които работят по тях изследват се тенденциите и превенцията на престъпленията в автомобилния транспорт, на престъпленията, свързани с нарушаване на държавната граница /каналджийство/ и трафика на хора.

- Професор Шопова, каква е ролята на Българската асоциация по криминология в правния мир?
- Тя  е създадена през 1986 г. и обединява учени, преподаватели и представители на институциите, които изучават тенденциите на престъпността и предлагат решения за превенцията и контрола над нея. Колективни членове на Асоциацията са Министерство на правосъдието, Института за държавата и правото към БАН, Върховен касационен съд, Върховна касационна прокуратура, Висш адвокатски съвет, Академия на МВР.

Криминологията като наука за престъпността и борбата с нея се формира  края на 19 век. В началото на 20 век започва изследване на престъпността в България, което е свързано с възникването на наказателната статистика. Също в началото на 20 век започват публикации на криминологична тематика, които се основават както на наказателната статистика, така и на данните от конкретни изследвания.

- Кога е създаден Съвета за криминологични изследвания, кога е бил закрит, та сега Крум Зарков да го възстановява?
- През 1967г. се създава Междуведомствен съвет за криминологични изследвания при Главна прокуратура на НРБ, а през 1968г.- Научно- изследователския институт по криминалистика и криминология на МВР, които имат огромно значение за развитие както на теоретичните основи на криминологията, така и на приложната криминология.

След приемането на новата Конституция на 12 юли 1991 г.  и закрепване на принципа на разделение на властите, през 1994 г. Съвета за криминологични изследвания към Главната прокуратура се трансформира в Съвет за криминологични изследвания към министъра на правосъдието. През 2009г. Съвета беше закрит без публична и професионална дискусия. А през 2015 г. беше закрито направлението „криминология“ в Научно- изследователския институт по криминалистика и криминология – МВР. Съветът за криминологични изследвания е експертно консултативно звено за подпомагане дейността на Министерския съвет и създаването на условия за осъществяване на приложни криминологични изследвания, необходими за вземането на правилни управленски решения, свързани с превенцията и контрола на престъпността в България. Възстановяването на Съвета е изключително важен етап в политиката на България в превенцията и контрола на престъпността.

- А защо е бил закрит през 2009 година?
- Никой не знае точно защо е станало това, не знам какви са били съображенията.  Сред колегите се говори, че екипът, който е работил в този съвет по това време, не е бил достатъчно добър. А през 2015 г. беше закрито и направлението „криминология“ в Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология – МВР. Криминологията е жизнено необходима за дейността на МВР. Според мен това направление е било закрито поради неразбиране. Закриването на тези изследователски звена постави в риск възможността за вземането на правилни управленски решения, свързани с превенцията и контрола на престъпността.

- Но през цялото това време се борим упорито с престъпността...
- Предполагам, че причините са били свързани с недофинансирани щатове. В системата на МВР винаги е имало разбиране за огромната роля на криминологията и това не е трябвало да се случва. Всъщност криминологията започва най-напред да се преподава в Академията на МВР и то като задължителна дисциплина.  След това - в Юридическия факултет на СУ до 1990 година като част от материала по наказателно право, а след 1990 г. в юридическите факултети  в цялата страна. В момента е задължителна само в Русе, Варна и Академията на МВР, а в другите факултети е „задължително избираема“. Има обаче магистърски програми по национална сигурност, в които се изучава криминологията, например в НБУ.

- А защо трябва да се изучава криминология и каква е ползата от нея?
- Ползата е огромна, това е като в медицината. В медицината, за да се постави правилна диагноза и да се назначи лечение, трябва да има диагностика. Диагностиката се осъществява чрез криминологичните изследвания. Най-напред се поставя диагнозата, вижда се какви са тенденциите  в престъпността като социално явление, общата картина на престъпността, нейната структура, извършителите на престъпления, техните характеристики, и да се знае как се развива този вид престъпност,  и въз основа на криминологичните изследвания да се предложат мерки. Сериозните национални програми и стратегии, свързани с превенцията и контрола на престъпността могат да се създават и осъществяват само на базата на сериозни национални криминологични изследвания. Същото се отнася и за конкретната дейност на Министерския съвет, отрасловите министерства, местните органи на власт и управление. Криминологичните изследвания са изключително важни за формиране на националната наказателна политика и политика по превенция на престъпността.

- А за отделния престъпник?
- Криминологията също е много важна за индивидуалното престъпно поведение. Има специални методики, чрез които се изучава личността на извършителите на престъпление, виждат се дефицитите в психологическата структура на личността, силните страни и се работи за промяна на нагласите. Така че криминологията е изключително важна както на социално равнище, така и на индивидуално, като на социално равнище двете ѝ посоки са много важни. Едната е наказателната политика и втората е политиката по превенцията. Наказателната политика се реализира главно чрез Наказателния кодекс, НПК и Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Предложението на нашата асоциация беше веднага след 1990 година да се направи една обща концепция на основните политически сили, която да се приеме от парламента  и да се отстоява във всички следващи народни събрания. И на тази основа и на основата на новата Конституция  да се приеме новото законодателство. За съжаление това не стана, прие се процесуален кодекс самостоятелно, Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража - пак самостоятелно...

- Наказателният кодекс обаче е от 1968 година и е кърпен стотици пъти...
- Проблемът не е в това да бъде нов, а в това какви са нуждите. А и животът, и нашите анализи на специалистите не само по криминология, но и по наказателно право показват, че общата част на кодекса, т.е. основните принципи, са добре закрепени. Това са традиции и принципи, които  още след освобождението се въвеждат в нашето наказателно законодателство и вървят в него. Докато особената част на НК, видовете престъпления  и наказания, са правени на части, на отделни парчета и затова се получават несъразмерни характеристики  и съответно несъразмерни наказания. Това трябва да се проследи и идеята е новите предложения за НК да се се съпътстват с такава експертиза, която  да показва какви са тенденциите в определен вид престъпления, какви са извършителите, на каква възраст, с каква характеристика, по кои текстове от НК те са извършени, съответно какви наказания е наложил съдът,  ефективни ли са били те, как са изтърпени -  и по този начин да се отговори на обществените потребности.  Разбира се, това може да стане в една по-далечна перспектива.

- Кои институции са включени в Съвета за криминологични изследвания?
- Той е експертен орган за противодействие на престъпността към Министерския съвет, оглавяван от министъра на правосъдието. Затова в неговата представителна част са включени представители на Върховния касационен съд, на Върховна касационна прокуратура, на МВР, на Висшия адвокатски съвет, на два института – за държавата и правото и философия и социология, Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, и нашата асоциация. Аз съм неин представител като председател на асоциацията. Този пленарен състав вижда кои са най-важните въпроси и възлага изследвания.

- Има ли такива в момента?
- Да, възложени са изследвания на три екипа по пет човека. Практиката обаче показва, че в самото Министерство на правосъдието непременно трябва да има експерти – криминолози-изследователи, които да се занимават непрекъснато с тази дейност.

- Имаме ли подготвени такива хора?
- Да, това са млади колеги, учени, които се занимават и с приложни изследвания. Едно е теорията на криминологията, друго е осъществяването на приложни изследвания. Възстановеният съвет би трябвало да се занимава с изучаване на проблемите, виждане на слабостите, установяване на причините и условията  и да дава предложения, които да се реализират в практиката. Това е много полезно, защото ще бъде един орган, който непрекъснато ще дава идеи  на министъра на правосъдието и чрез него на правителството. В националните програми и стратегии ще се предвиждат задачи и за областните управи, и за местните органи на държавната власт и управление.

- Как стоят нещата в други европейски страни?
- Там във връзка с превенцията има най-разнообразни различни модели. Аз много харесвам френския модел, който е свързан с това, че държавата  създава специален фонд и национални програми, по които кандидатстват местни органи на власт и управление, НПО-та и научни институти. За превенцията на престъпността те разработват определена теми, които след това се реализират. В един период от време, когато се създава национален орган за превенция на престъпността, водещи са министърът вътрешните работи и на финансите! А в друг период лично премиерът председателства такъв съвет. В Германия също има специален фонд, който финансира на национално и регионално ниво. Т.е. много е важно правителството да има един такъв   мозъчен център, който да предлага практически решения, основани на изследвания, за да бъде по-лесно осъществяването на политиката.

- Споделяли ли сте всичко това с новия министър на правосъдието Атанас Славов?
- Не още, той отскоро е министър. Ще подготвим едно изложение  как според нас трябва освен да се запази, и да се развие дейността на Съвета за криминологични изследвания. Основните два пункта ще бъдат да се допълни Закона за съдебната власт, като в него се запише специално създаването на Съвета към министъра на правосъдието, и второ – да се създаде  постоянен екип от криминолози-изследователи към министъра на правосъдието, който да бъде в основата на осъществяването на  криминологичните изследвания.  На мен ми се иска в бюджета за 2024 година да се предвидят поне първите щатове за такива криминолози-изследователи, за да може изследователската програма на Съвета за догодина да бъде още по-амбициозна.

- Дотук добре, но всичко в крайна сметка ще опре до депутатите...
- Мисля, че ако министерството на правосъдието обоснове добре в Закона за съдебната власт да бъде включен и Съвета за криминологични изследвания, то правителството ще го приеме и в парламента не би имало проблем. Няма правителство, което да не заявява като приоритет борбата с престъпността. И ако е така, трябва да подпомогне решаването на тези въпроси.

Нашият гост

Петя Шопова е родена в Пазарджик. През 1973 г. завършва право в Софийския университет. От 1973 до 1990 г. работи като адвокат. Народен представител е в XXXVI до XXXVIII НС, като между 1997 и 2001 е заместник-председател на XXXVIII НС. От 2001 г. пак започва да работи като адвокат, като същевременно преподава по криминология в Русенския университет. Тя е професор по криминология, с дългогодишна преподавателска и изследователска дейност.