Разхлабването на разходите ще е трудно за овладяване

Снимка: Цветан Томчев
Важен фактор, който може да повлияе негативно на бюджета, е изтичането на мораториума върху банковите кредити в края на първото тримесечие.

Има риск за криза в публичните финанси

Основният сценарий в бюджета залага възстановяване на икономиката още през първото полугодие на 2021 г.

Държавата навлиза в области, където не е необходимо

Темата за бюджета за следващата година е основна за публичните финанси и ще засяга икономиката не само през 2021 г. След като разгледах макрорамката и приходната част, е ред на разпределението на средствата за различни дейности и функции. Основен приоритет естествено е борбата с коронавируса и последствията от него за здравето и жизнения стандарт на хората. Противопоставянето на здравните и икономическите аспекти на кризата е непродуктивно. Не може да има решение, което да избира едното пред другото. Нито е възможно да се развива икономика без хора, нито ще има хора, без нормално функциониращи икономически връзки.

Благодарение на размяната, разделението на труда, специализацията на производството, конкуренцията се произвеждат количества стоки и услуги, които правят възможно съществуването на човечеството въпреки постоянните прогнози, че ресурсите ще се изчерпят. Хората са тези, които определят дали съществуващите ресурси са ценни, като правят възможна употребата им чрез инвестиции, добро управление и изобретателност. Разбира се, допускат се грешки, но в крайна сметка е налице система, която се е доказала, че работи добре, когато пречките пред функционирането є са ограничени.

Цените се определят на пазара, но няма кой извън самия човек да оцени обективно големината на полезността, за да може да каже – този човек има по-голяма нужда от друг и затова трябва да се отнеме от другия, за да се даде на първия. Такива аргументи се опитват да обосноват идеята за данъчното облагане. Нещо повече - говори се за „справедливо“ и „несправедливо“ облагане. Всъщност идеята е да се убедят хората, които плащат данъци, че те трябва да го правят в името на общо благо, социална справедливост, солидарност и т.н.

В действителност обаче хората преценяват какво получават насреща (макар и не директно) срещу плащането на данъци. Това са т.нар. публични услуги – сигурност за живота, здравето и собствеността си, безпристрастно правораздаване и еднакви правила за всички, достатъчно качествена и развита инфраструктура, добро образование, чиста природа и т.н.

Налице е различно усещане за това с какво точно трябва да се занимава държавата. Международният опит показва, че по-ограничените функции на държавата водят до по-добро представяне по отношение на количеството и качеството на услугите, както и по-бързо развитие на съответната икономика. По тази причина нарастващата намеса през последните години и особено след последната финансова криза буди притеснения.

България

В България държавната намеса през последните години е умерена. Чрез Закона за публичните финанси (ЗПФ) бяха приети правила, които ограничават държавните разходи до 40% от брутния вътрешен продукт.

Същевременно приватизацията се приема за завършена. Настоящата криза обаче се използва като основание за промяна във фискалните правила, които вече позволяват надхвърлянето на досегашния праг. Освен това предстои осъществяването на идеи за създаване на държавна верига бензиностанции за търговия на дребно, т.е. държавата навлиза в области, където не е необходимо. В същото време се демонстрира неспособност за овладяване на проблемите в системата на здравеопазването. Управлението на държавната собственост не носи достатъчно приходи в бюджета, налице са трайни проблеми в правораздаването и сигурността, а обществените поръчки се подготвят по начин, който не гарантира обществения интерес чрез прилагане принципите на конкуренцията.

В такава ситуация предстои приемането на Бюджет 2021 със следните параметри. Общите разходи за 2021 г. са предвидени в размер 52,5 млрд. лв. при очаквано от Министерството на финансите изпълнение 48,2 млрд. лв. за 2020 г. Следователно общите разходи се очаква да нараснат с почти 4,4 млрд. лв. при планират бюджетен дефицит от почти 4,9 млрд. лв. Тоест темпът на растеж е 9,1% на годишна база и изпреварва този на брутния вътрешен продукт (4,6% в номинално изражение).

Чрез бюджет 2021 правителството предприема мащабен пакет от мерки. Те обхващат както действително необходими мерки за предоставяне на храна и подкрепа на семействата с ниски доходи, подкрепа за запазване на работни места чрез мярката 60/40 и ресурси за болници и други учреждения. Те са насочени както към укрепване капацитета на здравната система, така и за помощ за пострадалите, които са загубили доходи и работни места и са изложени на риска да не разполагат с достатъчно средства, за да изкарат зимния сезон.

Частта от разходите, която няма връзка с настоящата криза, а може да бъде определена като предизборна, обаче е съществена. Тук попадат еднократно изплащане на допълнителни суми към пенсиите за първите три месеца от годината (т.е. до провеждането на изборите), отпускането на детски надбавки без оглед на дохода в семейството, увеличаване на размера на минималната пенсия на 300 лв., а на максималната на 1 440 лв. месечно, увеличаване на заплатите в държавната администрация и на педагогическия персонал, инвестиции във връзка с покупката на нов боен самолет и други. Трябва да се има предвид, че тук не се включва предвиденото увеличаване на пенсиите от 1 юли 2021 г. От друга страна увеличаването на учителските заплати засега не води до повишаване на качеството на образованието, тъй като не е обвързано с подобряване на резултатите на учениците.

Общият размер на описаните разходи е почти 2,7 млрд. лв. (2,15% от очаквания БВП от МФ). Следователно, ако те се спестят, дефицитът в държавния бюджет би бил значително по-малък от заложения. Тук трябва да се отчете фактът, че допълнителното потребление, което правителството създава по този начин, генерира данъчни приходи, които би следвало да са разчетени в бюджета. Все пак дефицитът и разходите биха попаднали в рамките на изискванията според разпоредбите в ЗПФ и според европейските правила.

По този начин чрез бюджета се стимулират крайното потребление и вносът на стоки и услуги, докато според макрорамката основният проблем ще са частните инвестиции. В проекта e заложено увеличаване на капиталовите разходи с 383,2 млн. лв., но то няма да компенсира спада в инвестиционните разходи на фирмите. Поради ниската ефективност на тези разходи то вероятно няма да повлияе съществено и на потенциала за растеж на икономиката.

Друг аспект е свързан с текущия характер на разходите. За съжаление при съставянето и изпълнението на държавния бюджет в България се следва принципът, че е лесно да се намаляват капиталовите разходи (които поради това се използват и като буфер), докато текущите рядко се коригират надолу. Разходите за заплати в държавната администрация не се понижават, а предвидените за свободните щатове се разпределят сред служителите, вместо да се спестяват. Единственият работещ модел е закриването на отдел или дирекция.

Разходи и реформи

В период на криза, освен че е необходимо да се подхожда консервативно към прогнозирането на приходите, също трябва да не се предвижда рязко нарастване на разходите. Освен това е необходимо да се предприемат реформи, в резултат от които се подобряват ефективността, ефикасността и икономичността. Например, същите резултати да се постигат чрез по-ниски разходи или при запазване на разходите да се постигнат по-високи резултати, да се инвестират средства, които съществено да подобрят съотношението между ползи и разходи от различни проекти или някои разходи изобщо да не бъдат направени заради липсата на резултати от тях.

Този проект представлява пореден опит за реализиране на програмно и ориентирано към резултати бюджетиране. Приложени са различни целеви показатели, които би трябвало да убедят данъкоплатците, че нещо действително се случва в следствие на изразходването на огромния ресурс, с когото разполагат държавните органи. Посочването на някакви показатели обаче не е достатъчно. Би трябвало да се покаже положителен резултат при сравнението между сценариите „при извършване на разходи“ и „без разходи“. Такива данни са налице единствено при оценката на ефектите от използването на средствата от европейските фондове. За съжаление, те липсват за средствата с източник българските данъкоплатци. Освен това няма последствия за съответното учреждение ако целевата стойност на съответния показател не се изпълни.
По-големият проблем обаче е липсата на реформи.

Негативният сценарий

Прави впечатление, че основният сценарий в бюджета предвижда възстановяване още през първото полугодие на 2021 г. вероятно поради базов ефект. Важен фактор, който може да повлияе негативно, е изтичането на мораториума върху банковите кредити в края на първото тримесечие. Заради тази мярка в момента на практика липсват надеждни данни за необслужваните кредити, макар че според официалните данни от Българската народна банка към края на септември те са 5,9 млрд. лв. (7,8% от общите) при 6 млрд. лв. (6,4%) в края на март. Одобрените за отсрочване кредити продължават да нарастват и достигат около 9 млрд. лв., докато общо подадените исканията вече достигат почти 10 млрд. лв.

Не всички отсрочени кредити ще се превърнат в необслужвани, но стартът на изплащането на вноските ще означава, че кредитополучателите ще имат нужда от ликвидни средства. Това може да се окаже проблем, тъй като банките ще са по-предпазливи при отпускане на нови кредити. Това ще създаде стимули за забавяне на плащанията към доставчици и персонал, което ще увеличи междуфирмената задлъжнялост и финансовите проблеми в домакинствата. Лихвените проценти ще се повишат, което ще затрудни още повече обслужването на кредитите. Така кризата от икономическа може да се развие във финансова.

Този негативен сценарий зависи от разпространението на вируса през зимния сезон и евентуалните мерки за противодействие на втората вълна на заразяване. В България тя засяга значително повече хора от първата. Освен това е важно точното насочване на разходите от държавния бюджет към действително нуждаещите се. Масовото раздаването на пари на различни социални групи може да означава, че те може да не стигнат точно за най-бедните, когато са най-необходими.

Увеличаването на текущите разходи всъщност не се отнася само за 2021 г., но и за всяка следваща година. В настоящия бюджет е направен опит това да се прикрие чрез посочване на по-ниски разходи през 2022 г. спрямо планираните през 2021 г. Не е обяснено обаче как ще се постигне това и за сметка на какво ще се случат евентуалните съкращения. Разхлабването на разходите през 2021 г. ще бъде изключително трудно за овладяване, а без промяна във фискалната политика и реформи дефицитите и дълговете през тези години ще са значително по-високи от заложените в проекта. Рискът това да доведе до криза и в публичните финанси нараства.

Коментари

Задължително поле