Явно пандемията от коронавирус вече не е достатъчна, за да запази силно разклатените световни позиции на САЩ. Вирусът взе и ще продължава да взема жертви, но чрез държавните политики за неговото преодоляване се променя и живота на човечеството. Това, което наблюдаваме от първите седмици на президентството на Джо Байдън в Белия дом, е прилаганият от миналото добре познат геополитически модел. Отново широкият Черноморски регион е център на политическа и военна реторика и действия на Вашингтон.

Старият шлагер за „омразния“ Путин, който за разнообразие беше наречен от Байдън в едно интервю и „убиец“, предизвика коментари, но те не бяха в полза на американския президент. Отсъствието на извинение от Белия дом показва не само преднамереност, но и неуспешен опит за показване на мускули. Явно, политическите и икономическите проблеми предсказуемо ориентират американската администрация към познатото от миналото агресивно поведение към незабравения познат (може би) враг Русия.

Американската политика в Черноморския регион се фокусира в няколко направления: Шпиономанията се превръща в любим инструмент. Шпиони най-често се откриват сред руските дипломати в България и Полша. София явно я наказват заради отказа u преди няколко години да експулсира руски дипломати, съгласно призива на тогавашния премиер на Великобритания Тереза Мей. Затова през последните две години се наваксва. Новият субект, включен в тази схема, е Чехия, която досега успешно балансираше между Брюксел, Москва и Вашингтон. Прага навакса мощно и впечатляващо този пропуск. Изгони 18 служители на руското посолство, обвинени в дейност срещу интересите на Чехия. Също така без конкретни аргументи Москва бе обвинена за организирането на експлозия в склад за боеприпаси през 2014 г.

Постоянен сегмент от антируската хибридна война е мантрата с нервно паралитичното веществото новичок. То се превърна във важен политически аргумент за поредни санкции срещу Москва и експулсиране на руски дипломати. Както в случаите „Скрипал“, и „Навални“ много неща се изговориха, но нищо убедително не се доказа.

Преди дни поредните санкции на Вашингтон възстановиха една повтаряна през последните години от Демократическата партия тема за руската намеса както в предишните, така и в последните президентски избори в Щатите. След подобни обвинения разумният човек си задава въпроса как такава силна и мощна държава е неспособна да се справи с подобно предизвикателство. Опасения в тази посока периодично се появяват в изявленията на различни лидери от западноевропейския свят.

Отново англосаксонският елит активизира казуса Украйна, но в по-мащабен и разнопосочен от преди 7 години сценарий. Организираният и финансиран от САЩ, но и с активното участие на водещи и съседни европейски страни държавен преврат през 2014 г., доведе до връщането на Крим в руските граници и до създаването на поредния замразен конфликт в Донбас. Няма как да се забрави и фактът за доста честите военни учения в Черно море и на украинска територия, организирани от НАТО. Освен това преди седмици Киев дислоцира украински военни части на границата с Източна Украйна при отсъствие на руско предизвикателство в региона.

От 2014 г. Украйна не действа без външен натиск. Предвид неоспоримото американско влияние в Киев, активизираната украинска политика означава, че САЩ се опитва да реши важен за тях въпрос - запазването на руския газов транзит през Украйна. Многовекторните политики на Вашингтон за преустановяването на газопровода „Северен поток 2“ явно не води до търсения резултат. Вероятно пак ще се използва не само познатата антируска риторика и практика, но може би и радикален вариант. Париж и Берлин бяха активизирани да помогнат на Киев да запази статуквото в контекста на Нормандската четворка. Прави се пореден опит да се елиминира един от основните елементи на енергийната сигурност на транзитна страна. Тя трябва да има безспорни държавни граници, които в случая са далеч от сигурността.

Поредицата от разнообразни предизвикателства и инсинуации доведоха до съответната руска реакция. Москва реши да провежда военни учения в своите западни територии и черноморския басейн. Струпването на впечатляващо количество военни части и техника по суша и по море предизвика сериозните опасения и прогнози на политици и анализатори, предричащи края на Украйна като държава. Едва ли създателите на ситуацията търсят подобен резултат. Това би означавало разширяване на руските граници с присъединяването на Донецк и Луганск и невъзможността да се контролира еднозначно и безусловно този стратегически регион.

Неоспорими са амбициите на САЩ за стабилно присъствие и контрол на европейския енергиен пазар. Това постоянно се потвърждава от перманентния активен политически натиск за неутрализиране на руската северна и южна газова тангента към Европа. Фактите доказват, че новият елемент в европейската енергийна политика на Вашингтон през последните месеци е ядрената енергетика. Учудващ бе агресивният и нарушаващ протокола, дипломатически натиск, оказан върху българската страна за бъдещето на АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“. В шпионския скандал в Чехия се оказа, че има и ядрена следа. Чешкият премиер обяви, че „Росатом“ няма да бъде допуснат до търга за строителството на нов ядрен блок в централата „Дуковни“.

Интересен факт е, че всички скандали с антируска насоченост в политическите изявления на американските и западноевропейските лидери са придружени с думи като евентуално и вероятно. Не е от значение дали има истина, важното е, да се засилва русофобската риторика и да има повод за санкции. Основният проблем на Европа е, че тя има полза от сътрудничество с Руската Федерация, а не от конфронтация, от която печелят единствено САЩ.

Не трябва да се забравя, че за разлика от предишните американски президенти, които протоколно и като цяло без драми провеждат срещи на високо ниво с руския си колега, то Джо Байдън по сложния начин иска да осъществи такава среща. Освен това той е инициаторът, което означава, че той се нуждае повече от нея, отколкото Владимир Путин. Това много ясно бе показано в речта на руския президент пред Федералното събрание на 21 април т. г. Основният акцент бе поставен върху конкретна широкомащабна финансова програма в защита на социалните нужди на населението, с ориентир към младите семейства. Очакванията за агресивна външнополитическа риторика не се оправдаха. Спокойно и с достойнство Путин обяви, че Русия не се страхува от провокации и е готова на реципрочни действия, но там и тогава, когато тя реши.

Явно американските чиновници и политици не са разбрали най-важното от последните няколко години. Както един анализатор посочи - светът се движи много бързо напред, а елитите и обществата не могат да го разберат, за да намерят начин да живеят в него.