Новата 2021 година започна динамично. Смяната на властта в САЩ се случи със събития, за които никой страничен наблюдател не можеше и да си представи - превземане на Капитолия, разделена Америка. Великобритания напусна Европейския съюз, британският щам атакува Европа. Тероризмът изглежда е заспал, емигрантските потоци - също. Китай изпреварва всички във всичко. Русия отново е обект на натиск, но като една мечка не спира да настъпва геостратегически. Но както е при ефекта на пеперудата, едно събитие в САЩ или Русия скоро ще доведе до политически земетресения. Каква година ни очаква?

- В какъв свят живеем днес, господин Николов?
- Много динамичен и с много рискове. Само в днешния ден ще умрат от глад 20 хиляди души, от които 10 хиляди деца, пустините ще се увеличат с 80 хектара, ще изчезнат 180 вида растения и живи същества, а през 2050 г. безвъзмездно изчезналите ще са над 1 млн., само днес ще се отделят 150 милиона тона парникови газове, с четвърт милион ще се увеличи населението на земята. Тоест, ние сме първото поколение, което поема обратно по пътя на човешката еволюция и и може да е последното, което е на път да предотврати упадъка на човешкия вид.

- Може ли да се прогнозира какво ни очаква в геополитически план през 2021 година, господин Николов?
- Не само може, това се прави постоянно. Въпросът е, че обществото бързо забравя какво казват експертите. Например докладът на ЦРУ „Светът през 2020 година“, писан още през 2015 г. е представил четири сценария: „Светът след Давос“, „Пакс Американа“, „Един нов халифат“ и „Цикълът на страха“.

- Какво от тези прогнози се случи?
- От сигурните предвиждания се сбъдват: „Нестабилност, обхващаща Средния Изток, Азия и Африка“, „Възход на Азия в икономически план“, „Международният ред ще претърпи дълбока промяна до 2020 г.“, „Ще се задълбочи разликата между богати и бедни“, „Нови теми като отслабване на държавността и загрижеността за личните данни биха могли да изправят САЩ срещу техните традиционни съюзници“. В този доклад се признава, че Китай ще изпревари технологично САЩ, но възходът му не бил непременно несъвместим с международния ред, в който лидерството принадлежало на САЩ. Прогнозирана е ерозията на демокрацията, което днес също е факт. Нещо повече, учудващо се сбъдват прогнози на шефа ЦРУ от 2008-а. А една от прогнозите е стряскащо близо до сбъдване.

- Каква е тя?
- Тя е, че през 2022-23 в Европа ще започнат граждански войни, които ще тръгнат заради мигрантски гета и религиозни причини. Кой през 2008-а изобщо си е мислил, че в Европа ще има толкова сериозен мигрантски натиск и такива сериозни бежански кризи?.

- Всичко ли познават в ЦРУ?
- Прогнозите не са гадаене. Там има модели и различни сценарии. И част от тях не се сбъдват. Например погрешни се оказват предвижданията, че САЩ ще са в по-добро положение от всички други страни и по-лесно ще се адаптират към променящата се световна обстановка, че ще се установи мощен халифат и ще нарасне властта на недържавните актьори и т. н. Но вижте, прогнози правят не само в ЦРУ, но службите и тинктанковете на всички уважаващи себе си държави. Друг е въпросът дали и кои управляващи умеят да ползват продукта на разузнаванията си.

- Кои са горещите зони на конфликти, които се очертават, според вас?
- Все по-реалистично изглежда, че ни очаква един различен свят. Перспективите на някои от конфликтите по света в края на 2020 и началото на 2021 г. са само външните проявления на дълбоките тектонични процеси, които могат да разрушат, но и да променят голяма част от днешната реалност, а взаимната зависимост на държавите предполага, че може да бъде засегната в различна степен всяка една от тях. Затова е важно какви са поуките, как реагират и какво трябва да предприемат съюзите, в които членува България. Например Близкият Изток и Северна Африка се превърнаха в най-голямата зона на конфликти в света. Близкоизточният фактор влияе на Кавказ, Централна Азия, Северна Африка и цяла Европа. По-нататъшното развитие на региона обаче е несигурно. Сигурно е, че глобалните кризи и промени, както и амбиции и геполитически интереси на външни и регионални сили предвещават по-нататъшно влошаване. Ключов е въпросът за бъдещата политика на новата американска администрация. Близкият Изток няма да отпадне от приоритетите на новия президент Байдън. Опасенията от риск за разпространение на ядрено оръжие в Близкия Изток през последните две години са породени от двусмислените изявления на някои регионални лидери - на Саудитска Арабия и Турция - от неясната съдба на ядрената сделка с Иран и от сведенията, че Саудитска Арабия изгражда съоръжения за обогатяване на уран. Въпреки това, в близко бъдеще нарастването на програми за ядрено оръжие в Близкия Изток остава малко вероятно. Не е изключена нова Арабска пролет, но този път срещу монархиите, вследствие на настъпващата икономическа нестабилност, проблеми пред управляващите и възможностите за преврати. Ако Европа иска в бъдеще да играе роля в страните от арабския свят, ЕС трябва най-после да проектира една обща Средиземноморска политика и да я преследва, вместо да се представя като клуб на конкуриращи се една с друга икономики и отделни страни-членки.

- Споменахте ядрената сделка с Иран, която Тръмп отмени едностранно. Очертава ли се нова ситуация в отношенията на Запада с айатоласите?
- Напрежението около Иран и рискът за военен удар срещу него нарастнаха през ноември 2020 г. когато президентът Доналд Тръмп проведе консултации с високопоставени съветнци и военни и разположи няколко бомбардировачи B-52 в Близкия изток в Катар, а Израел предприе дипломатически совалки с някои арабски страни и активизира постоянните си атаки срещу проирански формирования в съседни страни. Промените, които ще настъпят около Иран са най-сигурното от новата политика на Байдън. Връщането на САЩ в ядреното споразумение с Иран обаче, няма да е достатъчно. Ще се наложи провеждането на сложни многостранни преговори. Саудитска Арабия и Израел са срещу възстановяване на политическата легитимност на Иран, която може да увеличи влиянието му в Сирия, Ливан и Йемен.

- Тръмп се оттегли и от Сирия, където се създаде вакум, бързо запълнен от Русия и Турция. Накъде ще тръгне сега Байдън и каква ще бъде ролята на Русия?
- Американската политика в Сирия силно ще зависи от бъдещите отношения на САЩ с Турция и Израел, но ще заема важно място в цялостната близкоизточна политика на Вашингтон. Показателно е, че новоназначеният държавен секретар Тони Блинкин оценява политиката на САЩ в Сирия като „провалена“. Въпреки това ще се потърси основание за оставане на американските въоръжени сили като охрана на нефтените полета, ограничаване на руското влияние, защита на кюрдските съюзници и натиск върху Дамаск за изпълняване на резолюция 2254 на СС на ООН. Москва се стреми да запази ролята си на посредник и прави необходимото за да не провокира американците и кюрдите. Дори убеди Сирийските демократични сили, работещи със САЩ, да освободят района около Айн Иссе, към който се беше насочила Турция и разположи в него руски сили. Освен това съсредоточи действията си в Източна Сирия за унищожаване на групировки на „Ислямска държава“. Но руското разузнаване не възлага много надежди, че кюрдите и режимът на Асад биха постигнали сделка. Европейското поведение спрямо Сирия е под всякаква критика, защото с подкрепата на санкциите минира всякаква възможност за възстановяване на страната и преодоляването на трагичното социално и здравословно, вследствие на пандемията, състояние на населението. Отсъства и необходимия натиск върху Турция срещу действията u в завзетите от нея сирийски територии.

- За мен беше изключително важно събитие войната в Кавказ, защото то подсказва насоките на действията на Турция и Русия в региона, но и отсъствието на Европа от разрешаването на подобни войни. Има ли траен мир сега?
- Шестседмичната война в Нагорни Карабах, в която се преплитаха множество интереси и отне живота на 4 908 военнослужещи и стотици цивилни от двете страни макар и да завърши, остави тлеещи вражди, агресивни намерения и променени баланси на силите. Нещо повече, не са изключени събития, които да засегнат големи части от западноазиатската дъга на нестабилност от Каспийския регион до Средиземно море. Губещи от войната са Армения и Иран. Печеливши във военно отношение са Азербайджан и Турция. Интересът на САЩ гравитираше около идеята за изтласкване на Русия от региона. Но дипломатическата победа е на Русия, която си осигури контрол за следващите 5 години. За Турция резултатът е стъпка към Каспийско море. Тя обаче ще предприеме втори опит за утвърждаване като водеща сила в региона. Анализите по света изобилстват с извода, че всичките u действия са продиктувани от стремежа да доминира в Задкавказдието като съществен етап към изграждането на „Велик Туран“, смятан от някои за блъф, но интерпретиран от турска страна като съвременна негова форма. Русия се опасява особено много от въвеждането в региона на наемници-джихадисти от Турция за защита на „мюсюлманските страни“. Ако през 2018 г. Анкара инициираше вид платформа за стабилност в Южен Кавказ, днес сме свидетели на милитаризирането и неосоманизирането на турската външна политика в този регион. Към това трябва да прибавим и откритата подкрепа за кримските татари, които се обявиха против принадлежността на Крим към Русия.

- Кои други части на Русия са застрашени от влияние на Турция?
- Визираните „мюсюлмански страни“ са Дагестан, Чечения, Ингушетия и Карачи-Черкезия, както и най-вече Татарстан и Башкертостан. През последните седмици на 2020 г. в различни европейски страни и Северна Америка се наблюдаваше масово връщане на арменци в родината им за да се бият с „турския враг“. Евентуални събития обаче могат да поставят под въпрос съществуването на Армения. Иран също е доста разтревожен от настъпилите промени, включително и на съседи по граница. Бързата реакция на иранското МВнР на словото на Ердоган на военния парад в Баку беше доста ясна: „Това е опит за силово завземане на иранска територия северно от Арас (река Аркас, б. р.) и подкопава суверенитета на Азербайджанската република“. Израел, също търси възможност да се възползва от ситуацията.

- Стигаме и до другата съседна държава на Русия, където има тлеещ конфликт - Украйна.
- През 2020 г. Украйна показа, че няма намерение да спазва Минските споразумения и все по-често от нейна страна се отправят заплахи както към Русия, така и към Унгария, а Турция започна открито да я подкрепя по отношение на „връщането“ на Крим. В деня, в който бе съобщено за изборната победа на Байдън в САЩ, войскови части и транспортни композиции с въоръжение и техника тръгнаха към контактната линия в Донбас. Ясно е какви са очакванията на Киев, но реализирането им зависи основно от позициите на Запада. А оценките в Европа са, че и през 2021 г. статуквото ще бъде запазено, като войната на изтощение продължи с променлива интензивност и бойни действия. Закупуването от Украйна на три големи партиди въоръжение от Вашингтон може да означава подготовка на Киев за мащабна офанзива в Донбас в случай на затруднения с мирните споразумения. Американският президент назначи генерал и бивш директор на агентурното разузнаване за посланик в Украйна (Кит Дейтон, б. р.). Най-вероятно за да постави акцента върху военното сътрудничество. Експерти не изключват вследствие на ескалация на отношенията между Украйна и Унгария да бъдат изпратени войски в Задкарпатието за защита на етническите унгарци. В подобна ситуация е възможен локален военен конфликт на територията на Украйна, от който НАТО ще се опита да се дистанцира, оставяйки Киев и Будапеща да решат спора помежду си, като Ереван и Баку в Нагорни Карабах.

- Най-важният играч в световната политика в следващите години се очертава да бъде Китай. Някой може ли да го спре?
- Тъй като не се очаква фундаментална промяна на американската политика към Китай, остава да видим дали новата администрация ще може по-силно да обвърже съюзниците си в Атлантическия и Тихоокенския регион. Съсредоточаването на военна мощ в Южнокитайско море създаването на съюзи от държави срещу Китай предвещава нарастване на напрежението. По-вероятно е да има регионален конфликт между Китай и Южна Кроея и Япония. Прекомерен натиск на САЩ върху Китай би имал за последствие едни нови мащаби на китайско-иранското сътрудничество и промяна на баланса на военните сили и в Близкия Изток. Ескалация до военен конфликт между САЩ и Китай би поставила на изпитание единството на НАТО. На този етап Китай не е заплаха за НАТО. Ако европейците обаче не подкрепят САЩ, това би застрашило трансатлантическите отношения, което ще се отрази на сигурността на Европа.

Нашият гост
Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания на сигурността, отбраната и международните отношения. Бивш заместник-министър на отбраната, главен експерт в администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.