Европейската политика ни лишава от някои от достиженията на съвременната цивилизация

Българската икономика може да бъде изправена едновременно пред недостиг и непосилни цени на горивото

Целта е да се направят икономии преди зимата

Европейският съюз ще се опита да понижи потреблението на природен газ с 15%, за да компенсира спада на доставките от Руската Федерация. Това решение беше взето почти единодушно (единствено Унгария гласува против) от Съвета на ЕС. За момента то представлява доброволен ангажимент, но би могло да се превърне в задължително, при условие че това се изиска от няколко членове на ЕС. Целта е да се направят икономии преди зимата, за да се подготвят икономиките за ограничените доставки на природен газ. Държавите-членки са се съгласили да намалят търсенето на газ между 1 август 2022 г. и 31 март 2023 г. в сравнение със средното си потребление през последните 5 години, като могат да се приложат мерки по техен избор.

Българското правителство очевидно също се е съгласило с това решение, само че в местните условия би могло да се окаже изключително трудно за изпълнение. Разликата с повечето страни от ЕС е съществена – при тях делът на генерираната електроенергия от природен газ е значително по-висок отколкото в България. Спестяването би следвало да се случи като се променят източниците – от природен газ да се премине към алтернативни ресурси като въглища, атомна енергия, дървесина и т.н. Тоест производството на ток от тези източници може да бъде съобразено с конкретните стойности на потреблението към даден момент, за да се достигне равновесие или близко до него състояние, което не е характерно за производството от фотоволтаични или вятърни централи.

Няколко са проблемите, свързани с подобно решение. Недостигът се дължи на намалените доставки от страна на Руската Федерация. В някои случаи става въпрос за собствено решение на отделни държави, а в други – е налице отказ на Русия да достави количествата, които е доставяла в миналото. Проблемът е, че политиката на държавите поотделно и заедно в рамките на ЕС ги е направила силно зависими от руския природен газ и понастоящем те преминават през преход, при когото тази зависимост да се ограничи частично или изцяло. Само че те не разполагат с краткосрочно решение на проблема с дефицита, който възниква по този начин. Т.е. решението първо е взето (вероятно и със стимули от конкурентни на Русия производители на газ) и след това са осъзнати ефектите от него.

Всъщност конкуренцията при потреблението на природен газ в рамките на ЕС ще се засили заради дефицита. Това означава, че за да успеят да получат по-големи обеми газ отделните държави ще наддават една срещу друга (както и срещу всички други купувачи от целия свят) и по този начин ще въздействат все повече в посока увеличаване на цените. При този процес обаче по-слабо платежоспособните участници (като България) е по-вероятно да са губещи. Разбира се, тук много важно е и дали наличната инфраструктура позволява внос от всички възможни източници. Например, Германия все още не разполага със собствени терминали за регазифициране на втечнен природен газ.

Всъщност такова политическо решение не е съобразено с икономическата реалност. Разбира се, то беше силно повлияно и от войната в Украйна, но поставя под съмнение дали европейските политици изобщо отчитат интересите на бизнеса и битовите потребители в ЕС. Лишаването им от възможността да избират и призивите да стоят едва ли не на студено и на тъмно и да се използва хладка вместо топла вода, за да могат да изпълнят поставената задача за по-ниско потребление на природен газ противоречи на стремежа ЕС да бъде най-развитата икономика с целия свят.

Заради неправилна политика в областта на енергетиката европейските потребители според разбиранията на политиците би следвало да се лишат от някои от достиженията на съвременната цивилизация. Освен това вместо политиците да поемат отговорността за решенията си, това ще бъде прехвърлено към бизнеса и домакинствата в целия ЕС.

Друг проблем произтича от факта, че се цели понижение с 15% спрямо средното потребление през предходните 5 години. Този период обхваща кризата, причинена от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението му, когато е налице съществен спад на потреблението на природен газ поради силното ограничаване на икономическата активност. По този начин всъщност свиването на настоящото търсене спрямо година с обичайно развитие би следвало да бъде значително по-голямо.

Междувременно на Нидерландската борса цената на природния газ на 27 юли отново надвиши 200 евро за MWh и се насочи към рекордните стойности, регистрирани през март 2022 г., макар че все още е не ги е достигнала. Недостигът на природен газ в рамките на почти целия ЕС ще продължава натиска цените да се покачват. Понижение на търсенето може да се реализира поради свиването на икономическата активност в резултат от затягането на паричната политика на Европейската централна банка, което вече стартира.

Местни аспекти

Разпределение на продадените количества от „Булгаргаз“ по клиенти

Източник: Годишен доклад за дейността на „Булгаргаз“ ЕАД за 2021 г.

Графиката показва къде могат да се търси по-сериозна уязвимост в българската икономика в резултат от недостига на природен газ. Най-големите потребители се явяват топлофикационните дружества, доминирани от Топлофикация София, която осигурява топлоподаването на над 400 хил. битови и бизнес абонати. Други силно засегнати сектори ще са химическата индустрия и по-конкретно торовите заводи, производството на стъкла и порцелан, представители на черната и на цветната металургия, циментовите заводи и добивът и производството на строителни материали. Освен това отопление на газ използват множество по-малки предприятия, болници, училища, детски градини и т.н.

Относителният дял на домакинствата в общото потребление на природен газ е нисък спрямо средните стойности за ЕС. Алтернативата обаче е преминаване към отопление на ток или на дърва и въглища, като при последните се рискува влошаване на качеството на въздуха в жилищните райони, което е особено осезаемо през зимните месеци. 

Делът на производството на ток от природен газ обаче също е значително по-нисък и именно това представлява проблем. Той се усложнява от насочеността на производството на топлоенергия най-вече към битовите потребители означава, че спестяване чрез използването на алтернативни източници като въглища, мазут, дървесина и т.н. са почти невъзможни (и заради технологични причини). Освен това и тук стои въпросът, че за 15% намаление трябва да се приложи средното потребление през предходните 5 години – т.е. включително и тези от здравната криза.

Разбира се, одобрението за този регламент изглежда логично за правителство в оставка, което няма да понесе последствията от собственото си решение. Отговорността за изпълнението (или по-вероятно неизпълнението) ще остане за служебното правителство, негативите обаче ще са за почти цялата икономика.

Както и на равнище ЕС и тук се появяват абсурдни идеи топлата вода, която се осигурява от топлофикациите да бъде с по-ниска температура, както и да се ограничава топлоподаването, така че необходимите за производство количества газ да бъдат намалени.

Добрата новина от последните дни е, че правителството в оставка е осигурило договори за още 7 танкера с втечнен природен газ. Само че трябва да бъде направено уточнението, че е необходимо да се осигури инфраструктурата, по която този газ да достигне в крайна сметка до България. Това очевидно не е направено и би могло да се окаже сериозно препятствие пред реализирането на тези договори. Ако в региона не е наличен достатъчен свободен капацитет (вероятно е така до края на настоящата година), то тогава от такива договори не би имало особена полза за икономиката на страната. Например, според заявлението на „Булгаргаз“ ЕАД към Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаване на цените на природния газ свободен капацитет за карго между 500 хил. и 1 млн. MWh не е наличен до края на годината за терминала в Ревитуса (Гърция).

Всъщност един по-вероятен източник остава Азербайджан. През 2022 г. от там са внесени около 160 млн. куб. м. газ, а за цялата година се планира общото количество да достигне 600 млн. куб. м. Следователно очакваните количества според тази прогноза до края на годината са 440 млн. куб. м. Разбира се, те не са достатъчни, за да покрият целия недостиг, но все пак представляват действителна възможност.

Немалка част от проблемите в енергетиката имат национален произход. Такъв възникна заради опорочената процедура за избор на председател на КЕВР, като решението в крайна сметка беше обявено за противоконституционно. Това беше (поредната) грешка на управляващата коалиция и опитът отговорността да се прехвърли към други политически субекти е жалък. Благодарение на опозиционните партии обаче бързо решение в рамките на мандата на настоящото народно събрание все пак беше намерено, което ще позволи да не се блокира работата на един от най-важните регулаторни органи.

От друга страна - липсата на председател би отложила вземането на решения като повишаването на цената на природния газ с над 54%, което в момента се изисква от „Булгаргаз“. Това ще се отрази върху всички потребители газ в икономиката 
На местния пазар на природен газ „Булгаргаз“ ЕАД поиска от КЕВР цената за август да е 286,84 лв. за MWh (почти 1584 евро за 1000 куб. м.), което представлява повишение с над 54% спрямо утвърдената за юли цена. Тя изглежда далеч отвъд социалната поносимост и съществено ще повиши производствените разходи, като застраши конкурентоспособността на предприятията с по-голям дял на разходите за природен газ.

Така до края на годината българската икономика може да бъде изправена едновременно пред недостиг на газ и непосилни цени за все пак наличните количества. Турция и Румъния се очаква скоро да започнат добив от Черно море, който да покрие част от нуждите им. За България обаче такава възможност не е налична и до момента вносът представлява единственото решение.