Изключителна история на отдалечен егейски остров

Солидна основа с класическия роман на писателя Александрос Пападиамантис

Силен дебютен филм на домакините

Случайно в два последователни дни на 64-ия кинофестивал в Солун видях няколко филма, които категорично попадат в актуалната тема за статута на жената в съвременното общество. При това темата е обогатена с интересни препратки към исторически, социално-икономически и индивидуално-психологически аспекти.

Такъв изключително впечатляващ поглед към миналото предлага новият гръцки филм “Убийца” на режисьорката Ева Натена. Тя представя своя пълнометражен дебют, но преди това има успешен късометражен филм “Антигона на Софокъл” (2022). И още нещо, което в случая е по-важно - натрупала е много полезен опит като художник на костюми и сценограф в повече от 20 игрални филма! 

Сюжетът на “Убийца” е ситуиран в 1900 година на отдалечен егейски остров, където безапелационно властват стари традиционни семейни взаимоотношения. Те са валидни за цялото местно общество и източник на сюжетния драматизъм, когато матриархалната ос майка - дъщеря се сблъсква с патриархалния практицизъм, особено при задомяване на дъщерята и свързаната с това задължителна зестра. Поради това в бедните семейства раждането на второ момиче е огромно тежко изпитание. Тогава се появява трагичната практика новородените втори момичета да бъдат убивани! Тази драстична, античовешка и антихристиянска стъпка от миналото днес звучи потресаващо, но е исторически факт. През 1836 г. консулът на архипелага Споради изисква от министерството на правосъдието да отмени Закона за зестрата, за да се пресече този мълчалив обичай. Ала той е официално отменен чак през 1983 година! Ето върху каква брутална историческа фактология се обляга “Убийца”! Впрочем, оригиналното гръцко заглавие Fonissa означава точно жена - убийца. То също прибавя художествена достоверност на филма. Затова той се откроява в новата феминистка вълна със самостоятелно място и собствена тежест, тъй като осветява стари достоверни традиции, а не нови днешни декларации.

За да пресъздадат на екрана тази тема режисьорката, заедно със съсценаристката Катерина Бей се доверяват на много солидна основа - класическия роман на писателя Александрос Пападиамантис (1851-1911), автор на белетристика и поезия, който познава великолепно своята епоха и локалните нрави в егейските острови. Неслучайно за неговия роман пише силни думи друг голям гръцки писател Одисеас Елитис (1911-1996): “Един ден миналото ще изригне в нас тъкмо навреме и в подходящ момент. Миналото няма да се промени, но нашето съзнание ще е друго.”

“Убийца” е много добре построен филм със забележителни кинематографични качества. Драматургията е плътна, сюжетът е логично построен, разположен в изключително въздействаща среда от каменист неуютен пейзаж, с бедни каменни къщи, много пестелив декор и впечатляващи автентични костюми от епохата. За последното няма изненада, след като знаем опита на режисьорката - художник в киното и екранен дизайнер! Изображението е великолепно, с много стилна ненатрапчива композиция на кадъра, с дискретна цветова гама като уморена ретро сепия и се възприема почти като перфектен черно-бял рисунък!

Но особено важно качество на филмовия разказ е вътрешният монолог на главната героиня Хадула, която драматично осъзнава своята гибелна “помощ” за бедните семейства. В селото е известна като лечителка и акушерка, но изпълнява и други “услуги” на притеснени бащи, които не могат да отгледат втора дъщеря. И в интроспекция при раждането на момиче съзнанието є мълви: “Света Богородице, защо даваш това момиче на този свят?” А към финала осъзнава своя душевен смут с огромна безответна болка: “Защо, Господи, искам да правя добро, а то е лошо?”

Филмът заслужава да намери широка публика 

Актрисата Кариофиля Карабети е убедителна в интерпретацията на сложния образ, с широк диапазон на психологическите състояния, въпреки много сдържаното си екранно присъствие. Тя е безспорен режисьорски успех като избор и изключително поведение пред камерата.

Кратката анотация на филма би могла да е само три думи: “Съдбата да бъдеш жена”! Но “Убийца” е мощно драматично разпятие на женската душевност, поднесено със стилен и експресивен кинематографичен език. Затова е много добър филм и заслужава да намери своята най-широка публика!

Във финалните надписи на филма се чете стъписваща информация, че след 1990 г. повече от 100 милиона жени по света се водят демографски “изчезнали”, което означава, че са били обект на джендър геноцид! А през 2013 г. Европейският парламент е шокиран от прогнозата, че това число може да нарасне до 200 милиона! Ето защо “Убийца” заслужава да бъде видян още днес!