Изложбата “Д-р Евдокия Петева-Филова - завръщане в Двореца” ще остане до май 2017 г.

Дали ще бъде кръг, свастика, спирала, кръст или дори петел - все е слънце, особено пък ако е изобразено в червен цвят. В българския фолклор с тези фигури се изобразява светилото, което пък е символ на мъжкото начало. На красивите шевици, везани преди столетия от незнайни моми по българските земи, може да се насладим в Националния етнографски музей, където е изложбата “Д-р Евдокия Петева-Филова - завръщане в Двореца”.

Изложбата е впечатляваща не само с красотата на шевиците, носиите и украшенията, но и с това, че хвърля светлина върху живота и трудовете на първия български етнограф изкуствовед - д-р Евдокия Петева-Филова. Съпругата на политика Богдан Филов е сред най-големите български интелектуалки и учени, но в същото време е една от най-неоценените в историята. През 1892 г. тя става сред основателите на Народния етнографски музей в България. Огромна част от днешните етнографски изследвания се основават върху нейната работа като учен от европейска величина. Въпреки огромния й изследователски принос в областта на етнографията тя е слабо позната на широката общественост.

Експозицията “Д-р Евдокия Петева-Филова - завръщане в Двореца” е посветена на 110-годишнината от основаването на Националния етнографски музей. Тя съдържа голяма колекция от съвършено съхранени носии от цяла България, Македония, Северна Гърция и Косово. Сред най-ценните експонати са трънският костюм с манофил (сукман) на над 200 години; сукай (част от невестинско забраждане) от с. Вранче, Прилепско, шевиците от Софийско и Смоковско, невестинските покривала за глава от с. Порече, Македония, старинните игли за глава “чомалушка”, битолската сватбена престилка “чултар”, сукманът от с. Еникьой, Узункюприйско, с декорация от човешки фигури и др. Изследванията на д-р Петева включват: българското златарство, животинските и човешките фигури в текстилната орнаментика, софийските шевици и накити (съвместно със Ст. Л. Костов). За първи път Евдокия Петева търси и открива приликите между българското традиционно изкуство и традиционното изкуство в Средна Азия и Поволжието. Тя е първата, която изследва шевицата в Западна България и Македония.

Кураторите на изложбата д-р Анита Комитска и Георги Царев композират пространството в залите в три основни тематични кръга: биография, биография, трудове и експонати от българските етнически територии и международна дейност.

За нея

Евдокия Василева Петева е родена на 21 март 1901 г. в Шумен. Баща й Васил Петев е български офицер, началник на военното училище (1903 и 1905 г.), военен наставник на престолонаследника княз Борис. Майка й Неда произхожда от видния казанлъшки род Папазоглу - крупни производители и износители на розово масло с кантори в Лондон, Виена, Лайпциг, Ню Йорк и др.

Евдокия завършва история на изобразителните изкуства във Вюрцбург, Германия, с титла доктор на философските науки. Специализира в Мюнхен и Париж. От 9 юли 1925 до 1 април 1940 г. е уредник в Народния етнографски музей в София. През 1932 г. сключва брак с проф. Богдан Филов, виден български археолог, председател на Българската академия на науките (1937-1944), министър-председател (1940-1943), регент (1943-1944) на малолетния цар Симеон Втори. Като съпруга на министър-председателя и регент Богдан Филов през 1940-1944 г. д-р Петева е близка на двореца и особено на царица Йоанна.

След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия е уволнена от етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. “Кракра” 26 се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова - Победа. Богдан Филов е осъден на смърт и разстрелян на 1 февруари 1945 г.

През май 1945 г. заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд втората дама на България е изселена от София. Първо е въдворена в колиба с пръстен под в Дулово, Добруджа (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим й забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. През 1965 г. група български културни дейци, сред които Дечко Узунов, Гаврил Кацаров, Кръстю Миятев и Стефан Младенов, молят председателя на Софийския градски народен съвет да даде софийско жителство на д-р Петева. Молбата им е уважена и в края на живота си тя получава разрешение да се приюти при роднини в София. Умира от хепатит през 1973 г. в София.