Днес от 14.30 часа в Зала №3 в сградата на Федерацията на научно-техническите съюзи (ул. „Г. С. Раковски“ №108) в София Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ) организира дискусия на тема „Местни избори 2023: Кой спечели, кой загуби?“.

За участие във форума са поканени изтъкнатите политолози и социолози като професорите Антоний Тодоров, Александър Маринов, Румяна Коларова, Мария Пиргова, Иво Христов, Здравко Попов, Огнян Минчев, доц. д-р Татяна Буруджиева, социолози от „Галъп“, „Тренд“, „Алфа рисърч“ и др. Модератор ще бъде д-р Юрий Асланов, който е наш събеседник.

- Господин Асланов, днес ще бъдете модератор на дискусия, организирана от Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ), на тема „Местни избори 2023: кой спечели и кой загуби?“ Какви изводи се готвите да направите по тази тема?
- Изводите ще направят участниците в дискусията. Засега мога да кажа само, че целта е да се опишат, доколкото е възможно, вариантите и перспективите на развитието на политическите процеси в България. Наистина изборите, които приключиха, поставиха много въпроси, чийто отговор сме длъжни да потърсим. Някои от тях се задават отдавна, но има и нови. Най-притеснителна е продължаващата тенденция на спад в избирателната активност.

Една от най-популярните дефиниции за демокрацията е, че тя е власт за народа и от народа. Дали обаче, ако една власт не произтича от народа, за това че избраните политически представители се ползват с подкрепата на едно все по-открояващо се малцинство, заслужава да се нарича демократична? Въпросът е реторичен. Ниската е постоянно спадаща избирателна активност е не само диагноза за болестното състояние на нашето общество, но и присъда за начина, по който институциите и партиите правят политика. Растящата дистанция между политици и народ е на път да се превърне в непреодолима пропаст, която делегитимира институциите и прави всичко онова, което вършат, непризнато от народа.

- Да вървим поред - кой спечели? Обикновено всички се обявяват за победители...
- Така е винаги след местни избори. Трудността да се оценят резултатите идва оттам, че на местни избори участват много повече политически формации, отколкото на парламентарни избори. На редица места има местни коалиции, в които влизат по няколко, а на места всички партии и всяка от тях претендира, че успехът е неин. Ако погледнете следизборната карта на България, ще забележите, че първа политическа сила на приключилите местни избори не е една партия, а сумарно сборът от резултата на местните партии и коалиции.

Има два възможни подхода за сравнение на резултата на партиите с техни минали постижения. Единият е сравнението с представянето им на предходните местни избори преди 4 години. От такава гледна точка няма печеливш. Резултатите на всички участници са по-слаби. Единствено ДПС задържа резултата си в числовите нива на постигнатото от тази партия през 2019 година, но прави впечатление, че разширява географията на присъствието си в местната власт.

В същото време има формации, които днес претендират за голям успех, тъй като преди 4 години не са съществували. Трудно е да се спори с тях.

- А вторият подход за сравнение?
- Другият възможен подход е сравнение с предходните парламентарни избори, които се проведоха сравнително скоро - през април тази година. В този случай се вижда, че още една партия подобрява резултата си - БСП. Съвсем естествено е, че всички подобни числови сравнения се оспорват, така че - да, както обикновено, излиза, че всички са победители.

- Значи няма губещи?
- Разбира се, че има, но няма да го признаят. ГЕРБ, например, запазва статута си на първа политическа сила измежду парламентарно представените партии, но губи позиции на редица места, най-емблематично от които е столицата.

Очакванията за представянето на ПП-ДБ бяха много по-високи, но не се състояха. Резултатът на „Възраждане“ е по-скоро разочароващ. Независимо от всичко това, изводите на политическите лидери са възторжени, но по никакъв начин не приличат на обяснение на резултата, а по-скоро на оправдания за несбъднатите очаквания и надежди за по-силно представяне.

- ДПС са втора политическа сила. Това означава ли, че при едни парламентарни избори ще повторят това?
- При определени обстоятелства може да бъде и първа политическа сила. Например, ако отпадне забраната наши сънародници с двойно гражданство да се кандидатират за изборни длъжности и държавни постове. Защото тази забрана не позволява регистрирането като кандидати на местни авторитети зад граница. ДПС и сега е първа политическа сила зад граница, но, ако тази промяна в Конституцията бъде одобрена от парламента, движението може да получи допълнителен прилив на гласове от чужбина в порядъка на 200-250 хиляди. Разбира се, това може да се случи, ако избирателната активност се задържи на сегашните ниски нива. Ако е 50% или по-висока, няма как да стане.

- Към какво се стреми ръководството на ДПС с връщането на Ахмед Доган като оперативен ръководител?
- Някои твърдят, че се завръща, други - че подготвя нов приемник. Страхувам се, че когато говорим за вътрешните процеси в тази партия, не знаем повече от куче, което гледа Луната. Всъщност нищо не знаем, но рано или късно ще го научим. Доган е изключително опитен политик и никога не е пропускал удобния момент за политическа инициатива, когато всички останали са в слаба позиция. Политическата система на България от доста време е нестабилна, следователно подлежаща на промяна. Доган по-добре от останалите разбира това.

- ГЕРБ спечели в страната, но загуби в София. Започва ли залезът на тази партия, както твърдят някои наблюдатели? А на „Възраждане“?
- Мисля, че подобен извод е твърде прибързан, а това личи и от резултатите на приключилите местни избори. В обозримо бъдеще ГЕРБ ще запази ролята си на ключов играч на политическата сцена, дори и да отстъпи първото място на друг субект. ГЕРБ е сложна и изграждана дълго време мрежа от локални общности, свързани не само с бизнес, но и с местни биографии. Има конкуренция само в няколко големи града.

Що се отнася до „Възраждане“, също е рано да се правят заключения. Грешката на ръководството на тази партия, че подходи към местните избори като към парламентарни. Подцени различията в мотивацията за гласуване, която е принципно друга. На парламентарни избори обаче няма да е така. Труден ще е изпитът за тази партия на предстоящите европейски избори, на които избирателите на Възраждане също трудно ще бъдат мотивирани да гласуват.

- В доста общински съвети не можаха да си изберат председател на съвета. В София се заплете възел, от който на първо четена май няма излизане. Трябват пазарлъци - кой ще подкрепи Бонев в понеделник според Вас?
- Дали Бонев или някой друг - рано или късно ще има председател. Всичко е във възможностите на кмета и общинската администрация да конституира тематични мнозинства по отделни теми и въпроси, които с времето да прераснат в устойчиво мнозинство. Предстои обсъждането и евентуалното приемане на бюджета на Столична община. Може би на този етап ще се открои възможното мнозинство в столичния общински съвет. А може би не и кризата в структурирането на съвета ще продължи.

- Как си обяснявате следизборното дистанциране на ръководството на БСП от Ваня Григорова?
- Донякъде то беше и предизборно, но не беше по отношение на нейната кандидатура. По-скоро заради формата на коалицията, която я издигна като кандидат. Този формат приличаше по-скоро на коалиция на желаещите, отколкото на някакъв логичен идеологически образ. Аз също мисля, че Ваня Григорова можеше да си спести някои удари, от които според мен загуби гласове, заради формалната подкрепа от страна на някои политически субекти, макар на всички да беше ясно, че тези субекти не носят гласове и основната подкрепа идва от БСП.

Така или иначе, Григорова направи впечатляваща кампания, макар нейният успех да не се мултиплицира в по-висок резултат за общинската листа на БСП. Мисля, че за това тепърва ще се говори, но част от посоката на коментарите по този въпрос е погрешна. Нека най-напред да видим какво точно ще се случи в Столична община и дали Григорова ще се впише по най-добрия начин при един или друг вариант на развитие на ситуацията в столицата.

- Стана ли тя изгрялата звезда на политическия ни небосклон или ще танцува само едно лято?
- Жалко ще е, ако този политически ресурс, който представлява Ваня Григорова, бъде похабен заради някакви котерийни партийни сметки. Левицата, за разлика от десницата, винаги е била по-податлива на разцепление и, ако авторитетът на Григорова бъде употребен за това, последиците за левицата като цяло ще бъдат пагубни. Ясно е, че без БСП обединение на левите сили е невъзможно, но като че ли има такива, които вярват точно в това и се опитват да вменят роля на Ваня Григорова тъкмо в такава посока.

- Не-коалицията стана и не-сглобка. Каква ще е съдбата ѝ?
- Оставам с впечатление, че тези метафори, изобретени от журналистите, са особено дразнещи за участниците в днешното управление на страната. Не мисля обаче, че има начин да се измъкнат от този образ. Управляващото мнозинство изглежда нелогично, дори отвратително не само за нарастващ брой български граждани, но дори и за самите участници в него.

Хората много добре разбират, че това е коалиция на принудата, наложена отвън заради сложната и усложняваща се геополитическа ситуация. Но това, че го разбират не означава, че го харесват или одобряват.

В началото вие ме попитахте кой печели и кой губи. Нека за момент се откъснем от случилото се на местните избори и да погледнем на нещата от друг ъгъл. Тласък на сегашните политически процеси дадоха събитията от лятото на 2020 година. Тогава енергията на улиците и площадите бе канализирана с искане за отстраняване от политическата сцена на две персони - Борисов и Пеевски. Три години по-късно можете и сами да направите рекапитулация.

Големият губещ, ако се върнем на този въпрос, са всички онези, които бяха излъгани и разочаровани, както и да им се обяснява днешната ситуация. На вълната на предишните очаквания „Продължаваме промяната“ самостоятелно спечелиха едни парламентарни избори и сформираха правителство, макар и за кратко. Днес, дори в коалиция с „Демократична България“ са втора политическа сила, която е на път да бъде изместена дори от второто място. И ГЕРБ загуби, макар и по-малко.
Всичко това не означава, че т. нар. „сглобка“ ще се разпадне и ни предстоят скорошни извънредни парламентарни избори. Дори мисля, че сегашното мнозинство може да се задържи до края на мандата - с или без ротации, няма значение. Защото е споено от интерес да се задържи на всяка цена. Играта „на всяка цена“ обаче има и една друга цена, която за зла участ плащат всички български граждани. И тя ще нараства с всеки изминал ден.

Нашият гост
Юрий Асланов е завършил икономика в София и социология в Москва. Доктор по икономика и социология. Един от учредителите на Института за социална интеграция и негов дългогодишен секретар и председател на Управителния съвет. В периода 2005-2020 г. е бил член на ръководството на БСП. Един от основателите и дългогодишен директор на социологическата агенция “АФИС”. От средата на миналата година ръководи социологическата програма на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ). Автор е на книги, студии и монографии, както и на стотици публикации в периодичния печат.