Ганчо - любимият ученик на Гена Димитрова

Българинът има собствена модна марка в Милано

Той последен е стоял до болничното й легло, преди тя да си отиде на 11 юни 2005 г.

Очаква се любимият ученик на примата Гена Димитрова да жъне успехи по оперните сцени. Нищо подобно. Ганчо Бояджиев е неординерна и всестранно надарена личност. Певец, музикант, композитор, музикален и рекламен продуцент, художник, дизайнер, актьор, модел, бодибилдър, преподавател по английски, писател, сценарист...

Истинска дързост е да правиш клубна музика в родината на белкантото, като експериментираш с микс от оперни вокали върху електронна основа, рап и хип-хоп. Не по-малко “нахално” е да пуснеш собствен моден бранд в сърцето на световната мода Милано. Но българинът го прави. Днес той е абсолютна звезда в Италия.

“Много се притеснявах, когато всички обявиха, че съм любимият ученик на Гена Димитрова – казва Ганчо. – Тя имаше толкова много ученици и всичките я обожаваха. Но съдбата ни свърза по начин, който никога не съм очаквал.” Той последен сред учениците й е стоял до болничното й легло, преди тя да си отиде на 11 юни 2005 г. “Преди това през март бях при нея да учим “Турандот”, а Гена, която, като всеки Телец, е гурме и двамата си хапвахме вкусна италианска храна, ядеше само бебешки храни. Каза ми, че има язва на стомаха, а аз настоях да се изследва.”

Един ден тя му съобщава по телефона, че диагнозата е рак на панкреаса, а Ганчо се срива. Тъй като преподава английски на медици, се втурва да търси най-добрите специалисти в Милано, където живее. Настанява своята учителка в клиника, а после с дни и часове си говори с нея край болничното легло. “Сега като се замисля, може пък наистина да съм любимият й ученик – казва Ганчо. - Приятелството се доказва не когато си звезда по световните оперни сцени, а когато си в тежко положение и изглеждаш толкова зле, че не искаш никой да те вижда...”

Приятелството им продължава 5 години, като Ганчо често пътува от Милано до Монте Карло, където тя живее, и я следва по оперните сцени. Тогава Гена Димитрова е в апогея си, има много ангажименти и за да води майсторски класове, събира учениците си в градовете, където концертира.

“И днес непрекъснато си спомням за Гена – казва Ганчо с тъга. - Всъщност аз спрях да пея опера и по тази причина. Но пък никога не ме е напускало чувството, че тя всъщност въобще не си е отишла напълно. Никога... Имаме толкова много общи познати, не е било да отида на някое събитие или концерт и да не говорим за нея.”

Разликата от 30 години не им пречи да си бъдат много близки духовно, макар до края на живота й той да се обръща към нея с “госпожа Димитрова”. “Приятелството няма възраст и пол. Респектът ми към нея обаче беше толкова силен, че не можах да си преобърна езика да й кажа просто “Гена”, макар често да си звъняхме посред нощ. Връзката ни беше на много високо духовно ниво. Освен с операта, тя ме зарази и с астрологията, и с пътуванията, с мирогледа си за един космополитен свят. Всичко беше безкрайно свързано, все едно предначертано.”

От Гена Ганчо получава много ценни уроци. “Тя ми казваше: След като аз успях между едно пътуване и друго да изпея Турандот, без да съм яла, само на един банан, и ти ще го направиш! Няма уморен, няма не спал, няма не ял!” Аз по принцип съм работохолик, но тя ми даде тласък, че вървя в правилната посока. Всичките оперни певци се пазят – да не се отвори прозорец, да не се изстине, да не се яде нещо, да не се пие нещо... Гена беше точно обратното. Аз, казваше тя, съм пътувала по цял свят в дъждове, студове, виелици, снегове.”

Ганчо и днес твърди, че Гена го вдъхновява от отвъдното. Два от най-успешните му проекти са инспирирани от нея. Когато я загубва, престава да пее в опера, а след няколко години вече е късно да възстанови кариерата си. Тогава си спомня как Гена му казва, че с този прекрасен драматичен тенор може да се пробва в някой по-модерен съвременен стил, който се харесва на младите.

Трудно е да се обхване “буйната кариера” на Ганчо като композитор, музикант и певец. Той успешно експериментира с crossover проекти. Смесва уникалното звучене на изключителния си драматичен тенор, много чист и мощен, с аранжименти със съвременно електронно звучене и рап речитативи. Gantcho – както е артистичният му псевдоним, с “t” в средата, е издал 3 албума. Освен парчетата от тях продуктивният музикант е депозирал в Съюза на италианските композитори, на който е член от 2010-а, още над 40 авторски песни. Той е и първият българин, влязъл в италианска поп класация, и първият оперен певец с място в поп чарт.

Албума си, записан с композитора Лука Ломбарди Lost Without You (”Изгубен без теб”) е посветил изцяло на любовта. Двамата с известната радиоводеща и певица Ванеса Грей участват в “Евровизия” с парчето Party for Everyone, в денс стил. “Скоро направих с DJ Twenty едно чисто ново за мен парче – Crazy, много дарк и много готик. Никога не съм предполагал, че мога да се занимавам с рап и хип-хоп”, казва Ганчо.

Това, което започва преди година и половина, обаче е истинска дързост – в световната столица на модата Милано – собствена марка облекла. В това негово начинание също има пръст Гена. “Тя е с мен. Сякаш ме покровителства отгоре, пази ме като мой ангел. Много често, като мисля за Гена, ми се случват неща и срещам хора, свързани с нея - знаци, които ми подсказват, че съм на прав път”, споделя Ганчо. За логото на модния си бранд за street style (улична мода) - Firesign (”Огнен знак”) е вдъхновен от оперната прима, която е много запалена по астрологията. Самият той е зодия Лъв. Обяснява, че още от гръцката митология всичко, свързано със спорт, има връзка с огъня. Древните гърци са организирали Олимпийските игри като алтер его на войната. Тя е свързана с бога Марс, покровителстващ Овен, но владеещ и целия огнен кръг. “Понеже Марс е войнствен, нарисувах логото като римски шлем и в него буквата “F”. Стои разкошно на тишърти, потници, суичъри, шапки, клинове”, казва Ганчо. Идеята за шлема идва от серията му графики “Пазители” - безплътни ангели с брони и черни шлемове с пера като конски гриви.

Облеклата са насочени към динамичните млади хора, които обичат фитнеса, джогинга, йогата. “Световната тенденция в момента е облеклата за всеки ден да са кежуъл, с много елементи от спортните дрехи. Хората да са елегантни, да се чувстват добре в облеклата си, да са красиви по време на тренировки и след това”, казва Ганчо. Той самият от години е бодибилдинг маниак. За бицепсите, плочките по корема си и културизма казва: “Тренирането вече е станало част от мен, ако не го правя, все едно част от мен не е същата”.

Ганчо открива, че в Милано и цяла Италия сред купищата спортни марки няма нито една за фитнес маниаци, и се възползва от свободната ниша. Ангажирал е трима дизайнери, сред тях българката Вили Гаджева. Колекцията е представена в края на септември 2016 г., има и онлайн магазин. За няколко месеца марката Firesign става хит, а италианската преса пише, че “въплъщава елегантността, изчистеността и минимализма на италианската мода”. “Амбицирали сме се брандът да стане световноизвестен”, казва Ганчо.

Живот на макс

Детството на родения в София Ганчо е необикновено както и цялата му кариера. Израства между майка, доцент по неврология и епилепсия, и баща авиоинженер. Дядо му, проф. Ганчо Ганев, е написал първия в света университетски наръчник за паркинсон. Момчето обаче е влюбено в музиката и мечтае да стане певец. Свири на пиано от 5-годишен, пее в детски хорове. Завършва НПМГ с химия и след успешно участие в международна олимпиада влиза без изпит във ВХТИ. Завършва инженерна химия, специализира в Тулуза. От 1990 до 1991 г. живее в Париж и Екс–ан–Прованс и учи в института за чуждестранни студенти.

На 18 години започва да учи оперно пеене с изпълнители от Софийската опера, оттогава са и първите му композиции. Продължава да учи и в частно училище в Милано. Там записва и самолетна и космическа техника и се издържа, като преподава английски в Oxford Institute в града.