Суперкомпютър като на НАСА догодина в България (обзор)

Технологията ще бъде използвана в медицината, фармацевтиката, автомобилната индустрия, строителството, от климатолози, спецслужби и др.

Тези машини правят 4 квадрилиона операции в секунда

Инвестицията на страната ни ще е 12 милиона евро и нова сграда

Суперкомпютърът, който ще бъде изграден в България, има капацитет колкото този в центъра на НАСА. Ще бъде най-мощният в Източна Европа, сред първите 10 на континента и първите 50 в света. Това обяви ръководителят на Главна дирекция “Свързаност” към Европейската комисия Роберто Виола в Министерския съвет след среща с премиера Бойко Борисов и еврокомисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел.

София става част от мрежа от 8 европейски суперкомпютри, която ще заработи до края на 2020 г. Общата инвестиция е 1 милиард евро, от които 486 млн. са от Еврокомисията, а останалите - от държави членки и частни партньори. Проектът конкретно за България е 18 милиона евро, като 12 млн. са от България, 6 млн. - от ЕК, обясни Мария Габриел. Машините ще се разположат в София Тех Парк; от думи на министър-председателя стана ясно, че ще бъде построена специална нова сграда.

Суперкомпютърът ще се използва за по-добри изследвания за рак и дегенеративни болести, както и в отбраната - ще можем да разберем за наличието на кибератака само за секунди, даде примери Роберто Виола. Сред другите му приложения ще са въвеждане на изкуствен интелект в индустрията, здравеопазването, транспорта. Ще може да се предвиждат торнадо и гръмотевични бури и да се прогнозира къде биха имали най-голям ефект земетресения.

“В следващите месеци и години тази технологична революция ще бъде огромна”, заяви премиерът Борисов. Толкова бързо се развиват технологиите, че Европа безвъзвратно беше изостанала. Ние ще вложим заедно с ЕК близо 40 милиона в технопарка, но това има смисъл, ако го използват БАН, българският бизнес, ИТ специалистите, хората, които правят всички иновации и не на последно място хората в киберсигурността и службите, допълни той.

Даваме едно работно място, което да функционира 24 часа в денонощието. Тези машини правят 4 квадрилиона операции в секунда, посочи министър-председателят. Всеки един автомобилен детайл може да бъде тестван в най-различни среди. Ако щете, мостовете на магистралите и не само на магистралите, сградите, целият строителен бранш, ваксини, особено за грипа - огромни възможности, изреди Борисов. Всяко нещо може да бъде тествано по най-добрия начин и гарантирано веднага за потребителите. Така че внедряването на пазара да стане възможно най-бързо, прогнозира той. Това извежда България в съвсем нова роля в сферата на иновациите, науката, високите технологии, изтъкна Борисов.

Суперкомпютърът позволява много бързо да се правят изследвания с ваксините, с лекарствата, а в автомобилостроенето може да съкрати от 60 на 24 месеца периода за създаване на нова кола, добави Мария Габриел. В следващия програмен период на Европейската комисия, с новата програма “Цифрова Европа”, специално за суперкомпютрите има отделени 2,7 милиарда евро, напомни българският еврокомисар.

Възвръщане на позиции

ЕС се нарежда сред първите 3 суперсили

Водещи в момента са САЩ и Китай

През 2012 г. Европа е притежавала 4 от най-бързите 10 суперкомпютри в света, а днес - нито един от първата десетка. С новия проект след година и половина се очаква ЕС не само да си възвърне позициите, а да се нареди сред първите 3 суперсили в тази сфера в света, посочи Мария Габриел.

Суперкомпютърът на НАСА, който ще е сравним с този в София, вече е на 31-во място в класацията The Linpack Benchmark Top 500 за юни 2019 г.

Половината машини в първата десетка са в САЩ, включително двете най-мощни. Номер едно е предназначеният за граждански научни изследвания Summit в Национална лаборатория Оук Ридж на американското министерство на енергетиката. Втори е Sierra - предназначен за симулации на ядрени оръжия, който е в Националната лаборатория “Ърнест Лорънс” в Ливърмор, Калифорния.

На трето място е Sunway TaihuLight в суперкомпютърния център в град Уси, Източен Китай, на четвърто - Tianhe-2A в суперкомпютърния център в Гуанджоу, Югоизточен Китай.

По един суперкомпютър от топ 10 има в Швейцария, Япония и Германия.

Удвоен ресурс

До 5 пъти по-голяма изчислителна мощ

Очаква се новите суперкомпютри, в които ЕС ще инвестира, да осигурят 4-5 пъти повече изчислителна мощност от сегашните върхови суперкомпютърни системи.

Те ще служат за авангардна електронна обработка на данните в Европа (PRACE). Заедно със системите с производителност от порядъка на петафлопс - единица за измервания, те ще удвоят ресурса за суперизчисления, който може да бъде използван на европейско равнище. Това означава и че много повече потребители ще имат достъп до него.

През следващите няколко месеца ще бъдат подписани споразумения с избраните организации които сътрудничат на проекта, със страните домакините и с формираните от тях консорциуми. В споразуменията ще залегнат уредбата на обществените поръчки за придобиването на машините и съответните бюджетни ангажименти на Комисията и държавите членки.

Първият български е от 1962 г.

Проф. Илиев създава „Витоша”, тежал 1 тон

Използван е за математически изчисления

През 1961 г. в СУ и БАН работи един смел учен, визионер в математиката - проф. Любомир Илиев, който години преди това дейно е контактувал с чуждестранните си колеги и е обсъждал бъдещето на компютърната технология. В края на 50-те той все повече се интересува от свързването є с математиката. На 1.VI.1961 г. се основава и Български изчислителен център. Проф. Илиев събира около 10 инженери, които през '61-'63 г. създават едно чудовище, посочват в електронното издание “Сандъците”.

Сметачната машина, по-късно наречена “Витоша”, представлява метален шкаф с дължина около 4 м и височина 2 м, тежащ около 1 тон. Основните елементи са изпълнени с 1500 електронни лампи. Потребителят застава пред командния пулт, където въвежда информацията, и я получава след обработка. Данните влизат в компютъра, записани на перфолента - дълъг къс от плътна хартия, на който те се записват чрез пробиване на дупки в определен брой и разположение от специален перфоратор. Четат се чрез електромеханично устройство от обикновен телеграфен тип.

Операциите се ръководят от електронно управляващо устройство; след като аритметичният изчислител реши задачата (около 2000 операции/сек), резултатите се печатат на електрическа пишеща машина. Монитори още няма.