- Джулия, Как се сработихте с голямото студио по време на работата за по „Хубава жена“?
- Всъщност те не ме искаха за ролята. Направо си бях изхвърлена окончателно, но за щастие режисьорът Гари Маршал се намеси и в крайна сметка останах.
- Какво точно се случи?
- Гари беше поел контрола над продукцията, а аз бях изгубила ролята след стъпването на „Дисни“. Той се съгласи да се срещне с мен, за да разговаряме и да види каква актриса е била предвидена първоначално за образа. Той е такова страхотно човешко същество.
Но промените в сценария бяха за добро. Филмът стана по-топъл и романтичен. Много по-близо до моята представа, отколкото оригиналния сценарий.
- А дали бихте се справили с ролята в оригиналния сценарий, озаглавен „3000“, в който нещата са много по-мрачни. Дори и днес може би ще успеете да изиграете подобен персонаж в по-тежък филм?
- Още тогава смятах, че нямаше да успея. Сега със сигурност не бих могла. Благодаря на Бога, че нещата пропаднаха и всичко беше драстично променено.
- През годините често са ви наричали „Любимката на Америка“. Какво е отношението ви към подобни определения?
- Не го приемам много насериозно или много емоционално. Нямам какво да доказвам и не чувствам, че съм длъжна да заслужа някакво определение. Да оправдая някакви очаквания. Никога не съм била от хората, които имат онази музикална енергия на рок звезда. От онези, които като влязат в някой супермаркет и хората откачат. При мен по-скоро реакциите са от типа: “Я, подстригала си се. Отива ти така, сладка си“.
- Ще работите отново с Джордж Клуни след „Бандата на Оушън“. Лесно ли се съгласихте тогава да участвате в ансамбловата криминална комедия?
- Първоначално отказах. Джордж Клуни вярваше в успеха на римейка, въпреки че оригиналният филм със същото име от 1960-а година се смята за провал. Той бе убеден, че в новата версия трябва да се съберат възможно най-популярните изпълнители.
Помня как Клуни ми изпрати 20 долара и бележка, в която намеква за рекордния за жена по това време хонорар от 20 милиона долара.
Шегата ми хареса, в крайна сметка се съгласих. После Джордж продължи с номерата. Звъня ми в 5 сутринта да дойда на снимки, нищо че графикът ми започваше от 12 на обяд. Но си прекарахме чудесно.