Адвокат Росен Димитров: Политиците, които свързват съдебната реформа с оставката на главния прокурор, явно са функционално неграмотни

Адвокат Росен Димитров е завършил Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2004 год. Има следдипломна квалификация по право на Европейския съюз на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Практикува основно в сферата на гражданското и наказателното право. Има опит при извънсъдебни преговори, изготвяне на споразумения и спогодби. Член е на Пловдивска адвокатска колегия.

- Адвокат Димитров, в условията на политическа, конституционна, икономическа и социална криза, въпросът за т.нар „съдебна реформа“ отново излиза на дневен ред. Някои свързват това понятие със смяната на главния прокурор. Основателно ли е това?
- До неотдавна някои хора свързваха съдебната реформа и със закриването на специализираното правосъдие. След като го направиха обаче съдебната реформа според тях вече се състои само и единствено в смяната на главния прокурор. Но когато казваме „някои хора”, според мен е добре да споменем кои са тези хора. Основоположник на идеята за съдебната реформа и нуждата от осъществяването й у нас е лидерът на „Да, България'' Христо Иванов, последван от Надежда Йорданова и всички от т.нар. демократична градска общност, които виждат в тези лица достатъчно опит, идеи и капацитет за осъществяването й.

Тези лица от години шумно прокламират съдебната реформа, като до неотдавна даваха пример за такава осъществена съдебна реформа в Румъния - т.нар. „Румънски модел''. Ако помните и в Румъния свързваха реформата с една личност – тази на  тогавашния румънски антикорупционен прокурор Лаура Кьовеши, а пример за конкретни реформистки действия бяха арести на политици от опозицията. Изведнъж обаче забравиха за румънския модел, той вече не съществува в програмите им или по-скоро в липсата им на програми, няма го и в публичното им говорене. То изведнъж се концентрира основно в исканията им за оставка на българския главен прокурор с политически, а не правни аргументи. Казвам политически, защото политиците могат да си позволят да говорят откровени глупости и неистини, като това очевидно им носи ползи и електорат.

На посочените лица умело приглася и друг парламентарен експерт. Само преди седмици чух по телевизията Явор Божанков, който в прав текст каза, че съдебна реформа означава смяна на главния прокурор. Дори натърти, че това го казвал като юрист. Общото, което обединява тези политици „юристи'', е че нямат никакъв юридически стаж, познават дейността на съда и прокуратурата само от медиите, и са виждали сградите им от трамвая, когато минават покрай тях. Това обаче не им пречи да печелят политически дивиденти с абсурдни лозунги и откровени лъжи, които медиите чакат да разпространят като топъл хляб във Виденова зима.

В подкрепа на думите ми, че медийни „съдебни реформатори“ няма и не могат да осъществят никаква съдебна реформа, са фактите, че от тях няма нито едно конкретно предложение за реалното й осъществяване. Не съм чул да са предложили нито един законопроект или идея за подобряване дейността на правоприлагащите и правораздавателни институции. Не знам и да  са предложили механизми за повишаване  на качеството на работа на магистратите, ускоряване сроковете с цел бързо правораздаване и т.н.

- Излагат се и аргументи за широките правомощия на главния прокурор и нуждата от ограничаването им. Не е ли в това проблемът – в неограничените правомощия на главния прокурор?
- Точно така. Споменатите политици вкараха в дневния ред и тази съвършена глупост, че главният прокурор имал широки правомощия. За съжаление медиите и журналистите, които обслужват тези политици, подеха и разпространиха тази неистина, ръководени от принципа, че всяка лъжа, която се повтаря достатъчно на брой пъти, става истина. Като аргумент за налагане на това политическо твърдение използваха думи на Иван Татарчев от преди 30 г., че над него е само Бог. В съзнанието на огромна част от народа бе втълпено, че правомощията на главния прокурор през 2022 г. са като тези от посткомунистическия период на деветдесетте години на миналия век.

- Тоест казвате, че главният прокурор няма правомощията, които му приписват и че не е свръховластен?
- Точно това казвам. Главният прокурор е административен ръководител. Такива на съответните нива са и прокурорите, които ръководят прокуратури в страната. Каквито впрочем са и председателите на съдилищата. Всички те осъществяват административно ръководство без да имат право да влияят върху вътрешното убеждение в работата на редовите прокурори и съдии.

Правомощията на главния прокурор са записани в Конституцията и Закона за съдебната власт. Всеки, който може да чете, ще се убеди в думите ми. За съжаление тези, които четат, но не разбират смисъла на прочетеното, ще продължат да вярват в дълбоко вкоренената в съзнанието им теза, че главният прокурор е всевластен.

Важно е да се отбележи, че всъщност Христо Иванов, като министър на правосъдието, беше този, чиито предложения за ограничаване правомощията на главния прокурор бяха приети. Това стана през 2016 г., когато законодателят по предложение на Христо Иванов отмени чл. 142 от Закона за съдебната власт. Ако отворите този закон, ще видите, че чл. 142 не съществува. Но няма да видите какъв беше предишния му текст. А той гласеше следното: „Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.''

След 2016 г. правомощията на главния прокурор са абсолютно аналогични като тези на председателя на Върховния касационен и Върховния административен съд.

Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Главният прокурор по закон не може да отмени, измени или накара подчинен прокурор да извърши или не проверка, разследване или изобщо каквато и да било дейност, свързана със служебното му положение. Главният прокурор не може да провери обвинителния акт, издаден от друг прокурор, и ако не го хареса да го хвърли в коша. Това можеше да направи преди 2016 г., благодарение на разпоредбата, която цитирах по-горе – несъществуваща към момента.

- Има ли евентуална смяна на главния прокурор връзка с очакваната реформа от гражданите и европейските институции, както твърдят цитираните от вас политици?
- Според мен във връзката между смяната на главния прокурор и съдебната реформа има толкова логика, колкото със смяната на председателя на Върховния касационен съд е свързана реформа в прокуратурата. Пълен нон сенс! Ако някой твърди обратното, за мен означава пълна липса на елементарни и основополагащи правни знания или за тежък политически интерес и икономически обвързаности.

- Вие, като практикуващ юрист и адвокат, как виждате случването на съдебната реформа?
- За разлика от политиците, радетели за съдебна реформа, някои от тях цитирани по-горе, аз всеки ден съм в съдебна зала и се сблъсквам със съдии, прокурори, разследващи полицаи, административни неуредици, правен формализъм, абсурдни правила, безобразно поведение на прокурори, съдии и т.н.

На първо място, съдебна реформа означава бързо правосъдие. Разбира се бързината не може да е за сметка на качеството. Обаче също така не може в София едно гражданско дело за дребни суми да продължава 4,5 години. Точно такъв случай имам. Заведох дело в Софийски районен съд през лятото на 2018 г. за сумата от 4600 лева и все още чакам решение на втора инстанция – Софийски градски съд.

Не може също и дело срещу съседи, които те наводняват системно, да продължава повече от година на първа инстанция. За този период имотът на пострадалите вече е унищожен, а те са загубили нервите и здравето си. Или дело за издръжка на дете да се проточи с години, докато детето порасне и междувременно е отгледано от единия родител в условията на лишения и ограничения. Не може делата да се отлагат по 4-5 пъти с месеци само защото вещите лица не изготвят експертизи, а смяната на тези вещи лица означава още по-голямо забавяне. Примерите, които цитирах и лицата, търсещи съдебна защита, не се интересуват кой е главен прокурор, нали?

Желаната бързина не е непостижима. Тя може да бъде постигната чрез адекватна оценка в дейността на съдилищата и сроковете, в които правораздават различни съдилища в страната по аналогични дела. Неминуемо тази оценка ще установи, че едни дела в София на първа инстанция приключват за 2 години, в Пловдив за 6-7 месеца, а в Първомай и Котел за 3-4 месеца.

Преди месец имах дело в Ямбол, по което Окръжен съд обяви решението след 13 дни, а чакам решение на Софийски градски съд от година и половина. Това какво Ви говори? Говори за административни неуредици и липса на какъвто и да е контрол, от което страдат гражданите.

След като се установи горната драстична разлика в работата на съдилищата, което вероятно не е известно на господата Христо Иванов и Явор Божанков, трябва да се премине към преразпределение на съдии от ненатоварени към натоварени съдилища, назначаване на още съдии, съдебни помощници и т.н.

В съдебната система у нас има и други абсурди. Например, всякакви елементарни молби за продължаване на срок за внасяне на такси, за издаване на изпълнителен лист, удостоверения и т.н., минават през съдиите. Така те вместо да заседават и решават делата, се занимават с административни въпроси да четат молби и пишат резолюции ''да'', като това може да бъде извършено от съдебен администратор или младши съдия.  И ако съдиите бъдат разтоварени от разглеждане на елементарни молби по делата, което може да извършва друг, то това също ще облекчи и ускори работата им.

Съдебната реформа означава и премахване или ограничаване на правния формализъм, както и на строги юридически правила, които се разминават с житейската реалност. Например скоро имах дело, в което моят клиент подсъдим,  който е включен в метадонова програма, се е возил в колата, шофирана от майка му. На нея й става лошо и колабира. Той изпада в ужас и подкарва майка си към болница с колата. В този момент го спират от МВР и установяват, че шофира след употреба на забранени вещества. Прокурорът повдигна обвинение, поддържаше го и в съдебна зала. След като клиентът ми беше осъден, прокурорът ни заяви, че от човешка гледна точка клиентът ми е прав и е постъпил правилно, но от правна гледна точна не е прав и правилно е осъден. Представяте ли си? Прав житейски, но виновен юридически и осъден?!

Има и друго – всеки адвокат и прокурор се е сблъсквал с проблема с връщане от съдии на дела за изясняване на елементарни неясноти, които неясноти са били съвсем ясни за други съдии. Тоест едни съдии проявяват пределна критичност и очакват да прочетат искането до тях точно, както биха го направили те, и ако не е така го връщат за нередовности. Това също забавя делата и кара нас, адвокатите, често да пускаме искови молби за образуване на дела без платени съдебни такси, само и само да не попадне на прекалено взискателен съдия, с който трябва да се преборваме преди сблъсъка с противната страна.  Това води и  до още един голям проблем – непредвидимостта на крайния изход на делото. Много често с колеги сме обсъждали абсолютно аналогични дела, с аналогични страни и доказателства, които завършват по различен начин. Тоест, едни съдии приемат едно, а други обратното, при едни и същи факти и материали. И какво да отговорим на клиентите си като ни питат какъв е шансът ми да успея в съда?

- Напоследък се въвежда едно на пръв поглед ново понятие – „правна реформа“, каква е разликата със „съдебната реформа“?
- На няколко пъти чух това от главния прокурор. Аз обаче не съм му адвокат и не зная какво точно има предвид. Но мога да кажа, че аз свързвам понятието „правна реформа“ с реформа на правото, като съвкупност от закони, а „съдебната реформа“, като организация и дейност на различните правосъдни институции.

Едното означава реформа в законодателството – приемане на нови закони и промяна на съществуващи, а другото - реформа в институциите, които прилагат законодателството, и означава подобряване на тяхната ефективност и на организацията и дейността им. Защото често забавеното правосъдие води до отказ от правосъдие или до липса на правосъдие, за което споменах по-горе.

Главният прокурор иска промяна на основния закон в наказателното право – Наказателния кодекс, който е от 1968 г., затова според мен говори за реформа в правото. Христо Иванов говори за „съдебната реформа“, но не иска промяна на правила и дейност за институциите, които прилагат законодателството, а оставка на главния прокурор...

- Наскоро Венецианската комисия даде становище и по друг проект – за промени в НПК, свързани с въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор и въвеждане на съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство. Комисията на практика каза, че идеята съдия да разследва главния прокурор е противоконституционна. Възможно ли е да се въведе такъв механизъм само със законодателни промени?
- Всеки, който иска въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор и въвеждане на съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство или е правно неграмотен, или е толкова обсебен политически, че не иска да осъзнае реалните факти. Те са: първо, у нас няма пречка да бъде извършено разследване на главния прокурор, и второ, не може да има съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство, тъй като такъв е противоконституционен.

Това не го казвам аз, а Конституционният съд, който последователно развива тезата и се аргументира защо това е така. За съжаление обаче тези, които свързват съдебната реформа с оставката на главния прокурор, явно са функционално неграмотни и не разбират смисъла на цитираните решения, а те са няколко. На първо място, Конституционният съд в Решение № 11 от 23.07.2020 г. по к. д. № 15/2019 г. ясно е казал, че в правната ни система има последователно утвърден правен принцип ''никой не може да бъде съдия сам на себе си'' и поради това не съществува пречка  разследването на главния прокурор да се извърши при действащата правна уредба и при законовите предпоставки за това от съответния ресорен компетентен прокурор. Нещо повече, според  Конституционния съд през времето на извършването на проверката или провеждането на разследването по сигнал срещу главния прокурор, той запазва конституционното си положение на главен прокурор, но придобива и ново правно положение на проверявано по сигнала или разследвано лице. Негово задължение е на общо основание да понесе последиците от разследването или проверката, през времето, докато те продължават, включително и ограничението в упражняване на правомощията му.

На второ място, относно контрола над отказите за образуване на досъдебно производство може да се каже, че по този въпрос също има ясна позиция на Върховния касационен съд. Тя е внесена в НС от харесваната от Христо Иванов тогава зам.-председателка на съда Галина Захарова. Представлява  становище на  Върховния касационен съд в Народното събрание още от 2019 г., по повод законопроект, внесен от БСП за въвеждане на възможност за съдебен контрол върху отказите на прокурора да образува досъдебно производство. Позицията на върховните съдии е, че не подкрепят евентуална такава промяна, тъй като тя би довела до противоконституционна намеса от страна на съдилищата в дейността на прокуратурата. Това също би довело до промяна на органа, който е компетентен да образува досъдебно производство.

Всичко казано още преди години от Конституционния съд направи на пух и прах изтърканите идеи на съдебните „реформатори”, но само по политически причини тези невъзможни идеи продължават да се въртят в публичното пространство.

Виждаме значителен ръст на престъпността във всички сфери – битова, убийства в малките населени места, пияни и дрогирани шофьори вилнеят. На какво се дължи това според Вас? И има ли държавата механизъм за ограничаването на тези „феномени“?

Според мен повишената престъпност се дължи на недоверието на гражданите в институциите. За това основна роля имат различни НПО-та, финансирани незнайно от кой, чиято основна роля е да рушат държавността и подкопават авторитета на институциите.

Освен различни НПО-та, които явно демонстрират близостта си с определени партии, роля за повишаване на престъпността имат и самите партии. Те по никакъв начин не отстъпват на организациите, които ги финансират, и то от години. Тези партии подеха открита война срещу част от българските институции, овладяха други институции и започна институционална война. Представяте ли си? Органите, които се борят с престъпността, воюват помежду си!

- Визирате войната МВР – прокуратура, а може би и при вас - в адвокатурата, има пробойни?
- Да, визирам политиците, които поеха ръководството на МВР, и политически атакуват прокуратурата. На местно и работно ниво няма война. Не може и да има. Прокурорите ръководят разследването, полицаите безропотно се подчиняват на исканията на прокурорите.

Не искам да коментирам адвокатурата. Дистанцирал съм се от всякаква съсловна дейност, тъй като според мен ръководните ни органи отдавна са се превърнали в криптополитически организации.