"Адевърул": Румъния и България могат да са стратегически стълбове в новата енергийна карта на Европа

Вертикалният газов коридор има потенциала да промени фундаментално енергийния баланс на Централна и Югоизточна Европа

В изключително нестабилния геополитически контекст на последните години, белязан от въоръжени конфликти, саботаж на енергийната инфраструктура и умишлено разделяне на доставките на руски природен газ за Европа, необходимостта от фундаментално преконфигуриране на маршрута за доставки на газ става очевидна и неотложна.

Това пише в свой анализ за румънския вестник "Адевърул", експертът и анализатор по международни отношения Разван Мунтяну.

Спирането на транзита на руски газ през Украйна, спирането на тръбопровода Ямал-Европа и компрометирането на тръбопроводите "Северен поток" доведоха до колапс на стари традиционни маршрути за доставка, поставяйки в затруднено положение страни като Словакия, Чехия, Унгария, Сърбия и Австрия. Единственият останал функциониращ маршрут – "Турски поток"/"Балкански поток" – пресича България и има ограничен капацитет, което показва уязвимостта на европейската енергийна система.

В този напрегнат контекст съвместната инициатива на Гърция, България и Румъния за създаване на "Вертикален газов коридор" придобива жизненоважно стратегическо значение. Тази инициатива, обсъждана от 2014 г., но реактивирана конкретно след началото на войната в Украйна през 2022 г., предлага пълно обръщане на парадигмата за транспортиране на газ: вместо от север на юг, газът ще тече от юг на север – от пристанищата и терминалите за втечнен природен газ (LNG) в Гърция, през България и Румъния, до Унгария, Словакия, Молдова и Украйна и по-нататък до останалата част от Централна Европа.

Преориентацията на енергийния поток се основава на оползотворяването на съществуващите инфраструктури като например стария Трансбалкански газопровод, но изисква огромни инвестиции в модернизация, разширяване и взаимосвързване между националните системи. Проектът "Вертикален коридор" по същество би позволил транспортирането на газ от алтернативни източници – Съединените щати, Катар, Египет, Алжир, Азербайджан – до региони, които доскоро зависеха почти изключително от руски газ.

Румъния и България – стратегически стълбове в новата енергийна карта на Европа (?)

В основата на тази нова енергийна архитектура са Румъния и България, които вече не са просто маргинални транзитни страни, а биха се превърнали в основни стълбове на енергийната инфраструктура на цяла Централна и Източна Европа. Тяхното географско положение, близостта до алтернативни източници на газ (Гърция, Черно море, Турция) и наличието на вече функциониращи трансгранични тръбопроводи им дават ключова роля в това ново уравнение.

За да се изпълни ефективно тази роля, е необходимо:

- Бързото развитие на мрежите за междусистемна връзка между България и Румъния, които в момента се състоят от две точки (Русе-Гюргево и Кардам-Негру Вода) – недостатъчно за поддържане на диверсифициран и сигурен поток на газ.

- Разширяване на транспортните капацитети чрез модернизиране на съществуващите тръбопроводи и изграждане на нови, като например предложените в районите Оряхово-Бекет или Свищов-Зимнич, които могат да бъдат интегрирани в европейската инфраструктура.

- Използване на подземните газови находища в Западна Украйна, които могат да функционират като стратегически буфер за съхранение и преразпределение на газ по време на криза или повишено търсене.

Проектът обаче е изправен пред значителни пречки. Най-важната е липсата на ясно и ангажирано финансиране, както на европейско, така и на трансатлантическо ниво. Въпреки че участниците в проекта се надяваха на щедро съфинансиране от Европейската комисия, тази подкрепа не се е осъществила до момента. Успоредно с това, очакванията относно американската подкрепа, чрез USAID или други фондове, бяха драстично намалени със смяната на администрацията във Вашингтон и намерението на новото ръководство да закрие агенцията.

Втора основна пречка е достъпът до достатъчни количества природен газ на справедливи цени, тъй като спот пазарите налагат нестабилни и често непосилни цени, което затруднява дългосрочното планиране на вноса и резервирането на капацитет.

С падането на режима на Асад в Сирия обаче се възражда идеята за изграждане на стратегически газопровод между Катар и Турция, който да пресича Близкия изток и да транспортира газ от най-голямото газово находище в света (Южен Парс/Северен купол) до Европа. Този маршрут, заедно с ресурсите от Азербайджан, Черно море, Източното Средиземноморие (Израел, Кипър) и турските терминали за втечнен природен газ (LNG), създава нововъзникваща мрежа от алтернативни източници, която обаче изисква функционална транспортна инфраструктура до сърцето на Европа. Румъния и България, като транзитни страни, са призовани да играят съществена посредническа роля между източника и потребителя.

Важно предимство е, че инвестициите, необходими за новите междусистемни връзки, не са прекомерни, като се има предвид, че националните мрежи в България и Румъния вече се приближават до границата. Освен това, съфинансирането от европейски фондове остава реалистичен вариант, като се има предвид, че диверсификацията на енергията е стратегически приоритет на ниво Европейски съюз.

Прогнозите показват, че няколко международни доставчици вече са заинтересовани от резервиране на капацитет на входни точки към България и изходни точки от Румъния, което подчертава необходимостта от разширяване и модернизиране на тези точки възможно най-скоро.

Превръщането на Румъния и България в ключов енергиен коридор не е просто геополитическа възможност, а стратегическа необходимост в контекста на Европа, която иска да се освободи от зависимостта си от руски газ. Вертикалният газов коридор, проекти като газопровода Катар-Турция и развитието на нови междусистемни връзки могат да превърнат региона в регионален енергиен център. Тези усилия обаче изискват политическа воля, стратегическа визия и адекватно финансиране. Без конкретни и координирани действия възможността може да бъде пропусната – и Европа ще остане уязвима за бъдещи кризи.

Вертикалният газов коридор има потенциала да промени фундаментално енергийния баланс на Централна и Югоизточна Европа. За да се премине обаче от стратегическа концепция към функционална реалност, е необходима радикална промяна в начина, по който участващите страни работят заедно. Без съгласуване на политическите приоритети, обща структура на управление и приоритетно третиране на европейско ниво, проектът рискува да се провали точно там, където други инициативи (като "Набуко") са се провалили: в регионални разногласия, институционална бавност и липса на обща визия.

Следователно, политическата воля е друго предизвикателство по отношение на реализацията на подобен проект. Ако Унгария поддържа привилегировани отношения с Русия, Гърция е особено загрижена за експлоатацията на терминалите за втечнен природен газ (LNG) в Александруполис и Ревитуса, България е белязана от политическа нестабилност и последователна смяна на правителствата в София, Румъния в момента дава приоритет на вътрешни проекти, като например експлоатацията на газ от Черно море, като обръща сравнително малко внимание на съвместните регионални инициативи.

Цялата тази картина показва липсата на ясно дефиниран регионален лидер. 

При липсата на организация или държава, която да поеме инициативата за политическата и техническа координация на този трансграничен проект, планът рискува да остане фрагментиран, забавен и да не се изпълнява съгласувано. В този контекст Румъния и България са в най-добра позиция – и естествено отговорни – да поемат тази роля на регионални съ-лидери.

И двете страни са в центъра на предложения коридор, като не са просто транзитни държави, а истински важни връзки за връзката между алтернативни източници на газ (от Гърция, Катар, САЩ, Азербайджан и др.) и пазари в Централна Европа, като Унгария, Словакия или Украйна. 

Освен това, енергийната инфраструктура на Вертикалния коридор не може да функционира без тясно и синхронизирано сътрудничество между Румъния и България. Всяка от тях контролира критични участъци от маршрута – България управлява точките на междусистемна връзка с Гърция и поема потоците от втечнен природен газ (LNG) от юг, докато Румъния трябва да осигури ефективен транзит на тези обеми на север и изток, включително до собствените си подземни хранилища.

Освен това, двете страни имат допълващи се капацитети. Румъния разполага с добре развита система за подземно съхранение и обширна вътрешна мрежа, а България вече е в състояние да интегрира потоци от ICGB и Сидирокастро-Кулата. Едновременното и балансирано развитие на тези мрежи може да увеличи максимално икономическата и техническа ефективност на коридора, намалявайки необходимостта от масивни инвестиции и избягвайки оперативни затруднения.

За да се превърне това взаимно допълване в стратегическо предимство, е необходимо да се създаде двустранен механизъм за координация между двете правителства, който би могъл да приеме формата на Междуправителствен съвет за енергетика и регионална сигурност, с постоянен технически секретариат за координиране на проекти за взаимосвързване, инвестиции в тръбопроводи и съвместни заявления за европейско финансиране. Такъв орган би позволил съгласуване на графиците за изпълнение, хармонизиране на техническите стандарти и насърчаване на единна визия пред международните партньори.

Същевременно, общият румънско-български глас в Брюксел и в отношенията с международните инвеститори би имал много по-голяма тежест от изолираните подходи. Съвместната подкрепа за проекта в рамките на инициативи на ЕС (като Механизма за свързване на Европа или Проектите от общ интерес – PCI) би могла да осигури достъп до безвъзмездно финансиране и политическа подкрепа на високо ниво. Освен това, съвместна промоционална кампания – чрез регионални форуми, срещи на върха по енергийни въпроси и сътрудничество със стратегически партньори – би могла да генерира международна видимост и доверие, привличайки инвестиции и външна подкрепа.

Освен техническия и финансовия компонент, тясното сътрудничество между Румъния и България би представлявало и пример за отговорно регионално лидерство. Във време, когато Югоизточна Европа често се възприема като уязвима, зависима или реактивна, едно активно и визионерско партньорство между двете страни би изпратило ясен сигнал, че регионът може да генерира стратегически решения, а не само проблеми.

Следователно, Румъния и България трябва да поемат тази роля като съ-лидери на Вертикалния газов коридор. Това е рядка геополитическа възможност – не само да подкрепят енергийната диверсификация на Европа, но и да консолидират статута си в рамките на Европейския съюз като зрели, отговорни регионални участници, способни да управляват мащабни проекти. Без това ясно и координирано предположение, проектът рискува да остане обещаваща инициатива, но без реално въздействие.