Администрацията на Тръпм обезглави климатичната политика на САЩ

По-слабият регулаторен натиск може да доведе до по-евтина енергия, по-гъвкави вериги за доставки и възраждане на инвестициите в тежката индустрия на САЩ

Иска или не, Европа ще трябва също да се замисли по темата

В средата на февруари 2026 г. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) финализира това, което администрацията определи като едно от най-съществените дерегулационни действия от десетилетия насам - отмяната на т. нар. endangerment finding (заключение за заплаха) от 2009 г. Този ход не представлява просто отмяна на правило - той премахва правния крайъгълен камък, върху който се градеше федералната климатична регулация от ерата на Обама насам.

Endangerment finding представляваше формално заключение на EPA, че шест парникови газа, най-вече въглеродният диоксид (CO₂), „застрашават общественото здраве и благосъстояние“ по смисъла на Закона за чистия въздух. Важно е да се подчертае, че CO₂ сам по себе си не е токсичен при обичайните концентрации в атмосферата и не вреди директно на човешкото здраве. Следователно заключението се основаваше на верига от допускания: 1) че нарастващите концентрации на CO₂ значително променят климата и; 2) че климатичните промени, като цяло, водят до повече отрицателни, отколкото положителни ефекти върху здравето, екосистемите и икономическото благосъстояние.

Макар климатичните промени безспорно да влияят върху метеорологичните и природните системи, последното твърдение - че общият ефект е нетно негативен - остава оценъчно съждение, а не категорично доказан факт. Наличните данни показват сложна картина, вкл. по-дълги вегетационни сезони в някои региони, намалена смъртност, свързана със студ, и повишена селскостопанска продуктивност (измеримо въглеродно наторяване), наред с добре документираните рискове от по-чести горещи вълни. Endangerment finding на практика превърна тази предпазна интерпретация в регулаторна догма.

От научна гледна точка заключението стъпваше върху доминиращите климатични модели и оценки, според които парниковите газове допринасят за глобалното затопляне, а последното е заплаха за човечеството. Политически то произтече от решение на Върховния съд на САЩ от 2007 г., според което парниковите газове попадат в дефиницията за „замърсители на въздуха“ по Закона за чистия въздух, задължавайки EPA да прецени дали те застрашават здравето или благосъстоянието. Така научният дебат бе трансформиран в регулаторен мандат. След като EPA отговори утвърдително, агенцията получи широко правомощие да регулира емисии в транспорта, енергетиката и индустрията - въпреки че Законът за чистия въздух никога не е бил създаван с цел управление на глобалния климат.

Последиците бяха мащабни. Стандартите за емисии и разход на гориво на автомобилите, ограниченията за електроцентралите и индустриалните отчетни режими произтичаха директно от endangerment finding. Тези правила пренасочиха инвестиции, повишиха разходите за съответствие и вградиха климатичния риск дълбоко в регулаторната и инвестиционната рамка на САЩ. Поддръжниците ги свързват с намалени емисии и подобрено качество на въздуха. Критиците обаче твърдят, че ползите често са били несъразмерни на разходите и че регулациите все повече са замествали пазарните стимули с административни цели.

Според настоящата администрация EPA е надхвърлила законовите си правомощия, превръщайки Закона за чистия въздух във фактически климатичен закон без изрично одобрение от Конгреса. Под въпрос се поставя и тезата, че регулирането на CO₂ чрез преки механизми носи нетни ползи за общественото здраве, когато се отчетат икономическите разходи, цените на енергията и конкурентоспособността на индустрията. От тази гледна точка отмяната не се представя като отричане на климатичната наука, а като отказ от регулаторен свръхобхват и от спекулативното балансиране на вреди и ползи, заложено в endangerment finding.

Непосредственият ефект е регулаторно облекчение. Федералните стандарти за парникови газове при превозни средства и стационарни източници губят правната си опора, което намалява разходите за съответствие за производители, енергийни компании и потребители. По-слабият регулаторен натиск може да доведе до по-евтина енергия, по-гъвкави вериги за доставки и възраждане на инвестициите в тежката индустрия на САЩ, вкл. стомана, алуминий, химия, рафиниране и високотехнологични производства.

Тази промяна изостря и контраста с Европа. Схемата за търговия с емисии на ЕС доведе цените на въглерода до нива, които осезаемо оскъпяват електроенергията и горивата. Енергоемките предприятия все по-често са изправени пред решения за изнасяне на производство, което засилва скоростта на деиндустриализация и води до по-бавен икономически растеж. Като се отклонява от подобна регулаторна траектория, САЩ могат да спечелят относително предимство по отношение на индустриалната конкурентоспособност, инвестиционните потоци и ценовата стабилност на енергията. Случайно или не, канцлерът Мерц повдигна въпроса за ограничаване на Схемата за търговия с емисии точно в същия момент, кагато EPA в САЩ отхвърли endangerment finding.

Правните предизвикателства са неизбежни, а отделни щати - като Калифорния и Ню Йорк - вероятно ще продължат със собствени климатични политики. Но стратегическият сигнал е ясен - федералната политика поставя акцент върху достъпност, сигурност на доставките и икономическа устойчивост, вместо върху климатично регулиране, основано на несигурни допускания за нетни ефекти.

Отмяната на endangerment finding бележи повратна точка в климатичната политика на САЩ. Тя отваря отново фундаментален въпрос, който дълго време се смяташе за политически решен - не дали климатичните промени съществуват, а дали мащабната федерална регулация на CO₂ по действащото законодателство е оправдана от доказуеми нетни ползи за здравето и благосъстоянието. Иска или не, Европа ще трябва също да се замисли по темата.