Труд
Автор:
Труд онлайн
В Италия миналото е непредсказуемо, историята постоянно се пренаписва, особено с тежки трагедии, които сякаш никога нямат край. Това е особено вярно по време на годините на Студената война, когато Италия е ключово бойно поле, защото в нея се помещава най-голямата комунистическа партия на Запад.
В мрачна мрежа от мафия, терористи, тайни служби и незаконно масонство се случват нападения и убийства, истината за които все още се търси и затова понякога се появяват изненади.
Като например сега: на 24 октомври бившият полицай от Палермо, който по-късно се издигна в йерархията, Филипо Пириторе, беше арестуван, обвинен в укриване на ключови доказателства за убийството през 1980 г. на Пиерсанти Матарела, президент на Сицилия и водеща фигура в Християндемократическата партия (ХДП). Прокуратурата обвинява Пириторе, тогава млад офицер, а сега на 74 години, че е направил ръкавица, принадлежаща на убиеца, намерена на местопрестъплението, да изчезне. Когато преди няколко години, предвид напредъка в ДНК анализа, те отидоха да я търсят в архивите, тя вече я нямаше, пише El Pais.
Четиридесет и пет години са минали, но новината предизвика голям фурор в Италия, защото всеки знае как да свърже точките и да направи заключение: държавата, или нейната тъмна страна, има нещо общо с престъплението. Това е поредната мръсна операция на депистаджо (разсейване), предназначена да отклони разследването, поджанр сам по себе си в рамките на големите италиански мистерии.
Сега се разгръща широкообхватна интерпретация на по-голямата картина, свързваща случая с убийството през 1978 г. на Алдо Моро, отвлечен от Червените бригади, и бомбения атентат на гарата в Болоня през 1980 г., извършен от неофашистки терористи, при който загинаха 85 души. И с една важна подробност: сицилианският политик е брат на настоящия италиански държавен глава Серджо Матарела. На снимките, направени от известната мафиотска фотографка Летиция Баталия, първата, пристигнала на мястото на убийството, тя се вижда как изважда тялото на брат си от колата.
Пиерсанти Матарела, починал на 44-годишна възраст, е сицилианец от Алдо Моро и почти негов естествен наследник в Християндемократическата партия. Подобно на Моро, той е подкрепял постепенното включване на Комунистическата партия в институциите, за да се предотврати опасността от държавен преврат в Италия, подобен на този в Чили през 1973 г., в случай че партията спечели изборите. Но нито Съединените щати, нито СССР са гледали благосклонно на това. В самата Италия, както е разкрито години по-късно, е имало тайни структури, защитаващи интересите на НАТО, като военната мрежа „Гладио“, готова да се намеси, ако е необходимо, и незаконната масонска ложа „Пропаганда Дуе“ (P2), към която са принадлежали ръководителите на тайните служби и стотици политици, военни, полицаи, магистрати и журналисти.
Матарела е избран за президент на Сицилия през февруари 1978 г.
с външна подкрепа от Комунистическата партия. Моро искал да направи същото в италианското правителство, но бил отвлечен в Рим от Червените бригади месец по-късно, на 16 март 1978 г., докато пътувал към Парламента за встъпването в длъжност на новото правителство. Минути след засадата, в дома на Матарела в Палермо постъпило анонимно обаждане:
„Следващия път ще е твой ред.“
Моро бил убит на 9 май, още едно престъпление, все още обвито в мистерия.
В Сицилия Матарела започнал чистка в администрация, пропита с мафията. Неговият началник на кабинета, Мария Грация Трицино, разказал, че през октомври 1979 г. Матарела отишъл в Рим, за да се види с министъра на вътрешните работи Вирджинио Роньони, за да се консултира с него по нещо важно. Той се върнал много разтърсен и блед. Казал ѝ нещо, което трябвало да пази в тайна:
„Ако нещо ми се случи, свържете го със срещата тази сутрин.“
Матарела е засегнал интересите на клана Корлеоне,
който също е имал връзки в Рим и в Християндемократите, управляващата партия през целия следвоенен период.
Матарела бил убит, докато напускал дома си с колата си, заедно със съпругата, дъщерята и свекървата си, които всички имали ясна представа за убиеца.
Разследването обаче се фокусирало само върху връзката с мафията и заключило, че е било поръчано от ръководството на Коза Ностра, въпреки че извършителите така и не били идентифицирани. Въпреки това, през следващите години, когато се появиха първите информатори, всички те ясно заявиха, че никой в мафията не знае нищо по въпроса, нещо неправдоподобно: в рамките на клановете винаги се знае кой извършва престъпление; те се нуждаят от заповед, разрешение, за да действат на територията на семейството.
Случаят стигна до Джовани Фалконе, легендарния магистрат, който се бори срещу мафията и беше убит през 1992 г., през 1985 г. Той веднага видя, че това не е просто случай на мафията или само случай на мафията, а че най-ясната следа е тъмната, неофашистка.
Факт е, че минути след убийството римска неофашистка група пое отговорност в информационната агенция ANSA в Рим. И най-вече, вдовицата на Матарела, Ирма Киацезе, която е била свидетел на престъплението, е идентифицирала убиеца без съмнение: тя е заявила, че това е Джусва Фиораванти, терорист от неофашистката групировка NAR. Собственият му брат, Кристиано, също член на NAR, го обвинява в престъплението. Друг чернокож терорист, Жилберто Кавалини, е преследван като съучастник, но и двамата са окончателно оправдани през 1999 г.
Но седем месеца по-късно Фиораванти и Кавалини извършват и са осъдени за най-лошото нападение от всички: клането на гарата в Болоня на 2 август 1980 г. Това се смята за ужасна маневра за дестабилизиране на страната и оправдаване на последващо връщане към реда, така наречената „стратегия на напрежение“, инициирана с големия банков атентат на площад Фонтана в Милано през 1969 г., при който загиват 17 души. В тази схема чернокожи и червени терористи, мафията и организираната престъпност са използвани като мръсна и тайна работна сила на държавата.
Последователните присъди в клането в Болоня, поредният безкраен и мъчителен съдебен процес, пълен с уловки и непрозрачни области – последното решение е от 2020 г., а осъдителната присъда е окончателно потвърдена тази година – реконструират контекст, който свързва убийствата на Моро и Матарела и бомбения атентат в Болоня с обща нишка, в рамките на скрита стратегия от времето на Студената война.
война.
