Труд
Автор:
Труд онлайн
Археолози в Перу са открили нови доказателства, показващи как най-старата известна цивилизация в Америка се е адаптирала и е оцеляла след климатична катастрофа, без да прибягва до насилие.
Екип, ръководен от известната перуанска археоложка Рут Шейди, 78 г., стигна до заключението, че преди около 4200 години тежка суша е принудила населението да напусне древния град Карал и да се пресели наблизо, пише The Guardian.
В новите селища те са оставили интригуващи фризове, изобразяващи жертви на глад, с послания към бъдещите поколения, каза Шейди.
„Те са оставили всички тези доказателства, за да не забравят хората, че климатичните промени са били много тежки и са причинили криза в обществото и цивилизацията на Карал, и не са искали хората да забравят какво е причинило това“, каза тя на едно от местата, където изследваше пирамидален храм.
Едно от местата, където хората от Карал са се заселили, е Вичама, на запад от него, на сухия тихоокеански бряг, където жителите са оцелявали, като са ловили риба в морето и са се занимавали със земеделие в долината на река Хуаура.
Другото селище, датиращо от същия период между 1800 и 1500 г. пр.н.е., е било Пеньико, на 10 мили източно от Карал, сгушено в същата долина на река Супе. То е било основано по същото време, когато се развивали ранните цивилизации в Близкия изток и Азия.
Археолозите казват, че хората от Карал са взели със себе си своите усъвършенствани декоративни техники за храмови пирамиди и потънали кръгли площади.
Един такъв набор от изображения е открит във Вичама, на стените на храм, разположен върху повдигната платформа в пустинята. Той се състои от триизмерни стенописи, изобразяващи измършавели трупове с вдлъбнати кореми и изпъкнали ребра; на втора стена над тях и по-назад са изобразени бременни жени, ритуални танцьори и две големи риби.
Над двете, на по-висока стена, има почти карикатурен дизайн, който показва лицето на жаба, излизаща с човешки ръце, удряна в главата от мълния.
„След смъртта, се появява жаба, излизаща от земята с мълния, удряща главата ѝ, сякаш обявяваща пристигането на вода“, каза Шади.
Сушата, която е поразила Карал, може да е била част от предполагаема мегасуша, известна като 4.2ka, която според някои археолози е принудила хората да напуснат процъфтяващите градове в Месопотамия и долината на Инд и по-далечни места. Тя може да е довела до краха на много древни цивилизации.
Археолозите са открили до 18 структури, включително жилищни комплекси, в Пеньико, които силно наподобяват архитектурния стил в по-стария град Карал, основан около 800 години по-рано.
„Най-забележително е организацията и разположението на селището, структурата и дизайнът на сградите“, казва Мауро Ордоньес, главен археолог в Пеньико. „За епохата това ни показва, че организацията е била базирана на политико-идеологическа структура и че липсват предмети, които да оставят следи.“
Пенико изглежда е бил стратегически център между крайбрежието, Андите и Амазонка. Археолозите са открили скелети на маймуни и ара, които вероятно са били пренесени през планините от джунглата, както и керамични изделия, изобразяващи ги. Цветните и харизматични животни вероятно са били използвани в церемонии от шамани или лидери, за да обозначават статус.
Неизпечени глинени артефакти изобразяват мъже и жени с висок статус, с червени лица и подстригана коса, което показва равенство между половете. Миди от тропическото крайбрежие на Еквадор показват „постоянна връзка“ с хора от север, както и от юг, изток и запад.
Останки от храна показват кости от риба от Тихия океан, памук, плодове и зеленчуци като сладки картофи, авокадо, царевица, тиква и лют пипер. Търговията изглежда е процъфтявала на откритите пазари – подобно на съвременното Перу – каза Ордоньес.
Скулптурни релефи на путуту, тръба от раковина, която все още се използва в религиозните церемонии в Андите, украсяват стените на централния площад. Те са били символи на властта, каза Ордоньес, и продължават да символизират идентичността и съпротивата на Андите.
