Бедни, бедни сър Алекс, как изгледа това…

Сър Алекс Фъргюсън изгледа финала в Лига Европа редом до Дейвид Гил. Един безкрайно успешен тандем и за Висшата лига, и за световния футбол. През 2013 година великият шотландец реши да каже „Стоп“, да се отдаде на съпругата си Кейти, на внуците, на спокойствието. Едва ли някой на „Олд Тафорд“ е очаквал, че почти декада по-късно големият „Манчестър Юнайтед“ ще се „гордее“ с една Лига Европа, една Купа на Англия и една Купа на английската лига. Титла? На милиони мили далеч от Театъра на мечтите.
Бедни, бедни сър Алекс, защо не остана още малко? Как ти се струваше твоят „Юнайтед“ в мача срещу „Виляреал“? Ако ти беше начело, щяха ли твоите „червени дяволи“ да са толкова беззъби срещу аутсайдер? Вярваш ли още, че твоят герой Оле Гунар Солскяр може да вкарва съперниците в Ада, както го правеше ти? Как изгледа това…
Жалко, сър Алекс! Жалко, „Юнайтед“! Салюти за „Виляреал“! Салюти за Унай Емери! В първия си еврофинал „жълтата подводница“ игра клинично правилно на стадиона в Гданск! Какво друго да очакваме от треньор, който печели Лига Европа за рекорден четвърти път и остави зад себе си славния Джовани Трапатони само за осем години? Единственият му провал бе начело на „Арсенал“ – на финала в Баку срещу „Челси“ прези две години. Сега „Виляреал“ излезе да се защитава и да дебне. Вкара гола си, напипвайки слабото място на англичаните – статичните положения. С какво отвърнаха „дяволите“? Блъскаха се в „стените на подводницата“. За 120 минути стигнаха до един гол на Единсон Кавани.
„Виляреал“ дълго играеше за дузпи и ги стигна. Там фаворити няма. А футболният свят дълго ще говори за драмата с 22 дузпи. За вкараните първи 21 удара. И за пропуска на Давид де Хеа, вратаря на „Манчестър Юнайтед“. Ако някой треньор иска да научи отбора си да бие дузпи, със сигурност може да използва този финал. Няма значение дали стреляха защитници или нападатели. Дори Херонимо Рули, стражът на „Виляреал“, изпълни все едно го прави във всеки мач.
„Жълтата подводница“ удави „червените дяволи“ под дъжда в Гданск и се върна в Шампионската лига. Въпреки че завърши едва седми в Примера дивисион. Каква съдба! Вместо дебютно участие в Лигата на конференциите, отива като водач на група сред милионерите. Подаде „пас“ към „Селта“ за първо участие в новия турнир. Да, „Виляреал“ е носител на Лига Европа. Да, „Виляреал“ идва от едноименното 50-хилядно градче. Поклон пред този отбор и неговия треньор!
А „Манчестър Юнайтед“? Мисията Шампионска лига беше изпълнена преди повече от месец. Но какво от това? И този сезон отборът игра в турнира само, за да… изпадне в Лига Европа. Каква е разликата между „Юнайтед“ и „Виляреал“? Отговор – че ако „дяволите“ поискат някого от този тим, просто го взимат. Пример – Ерик Баи през 2016 г. Жалко за Ерик – от най-близо гледаше как бившият му тим печели първата купа в 95-годишната си история.
„Дали ги боля от загубата – попита риторично Пол Скоулс, железен воин от ерата на сър Алекс. – Трудно ми е да похваля „Манчестър Юнайтед“. Просто отборът не беше достатъчно добър. Оле прогресира, но от него се очаква да печели трофеи. Изглеждаше ми, че част от футболистите не ги боли. Бруно Фернандеш, Еди Кавани… Останалите изглеждаха примирени. „Манчестър Юнайтед“ се превърна в клуб от самаряни.“
Какво е бъдещето? Близо три години Солскяр има една един финал. А вечно усмихнатото му лице започва да дразни феновете, защото голът от „Камп Ноу“ срещу „Байерн“ датира от преди 21 години. Като единици „Юнайтед“ има прекрасни изпълнители, които… не могат да печелят важни мачове. Трибуните искат главите на семейство Глейзър. Вярват, че със сър Алекс не си е отишла магията на Театъра на мечтите. Но докога?