Берлинале 2025 в потока на актуалните събития

75-ото издание на престижния кино форум продължава до неделя

Неофициален политически облик бележи историята на фестивала

Датите 13–23 февруари съвпадат с важни събития

От самото си създаване през далечната 1951 г. Берлинале е считан за политически кинофестивал. Тогава Берлин още е в неразчистени развалини от ужасната война и макар Берлинската стена все още да не е изградена от бетонни панели като физически символ на разделена Европа, фестивалът се приема като единствено възможния културен мост между комунистическия Изток и капиталистическия Запад. Така го замисля и успява да реализира неговият създател Алфред Бауер. Той допреди пет години бе възхваляван и почитан като „културен инженер“ на Берлинале и една от наградите „Сребърна мечка“ носеше неговото име. Но новооткрити документи разобличиха хер Бауер като отявлен нацист, а не просто добросъвестен чиновник във филмовата администрация на Третия Райх и той бе справедливо забравен, а наградата остана без името му.

Но така му е тръгнало на Берлинале, че и до днес винаги е смятан за политически кинофестивал, независимо от безспорното разнообразие на филмовата селекция и редица други съпътстващи белези. Ала все пак през годините на фестивалният екран е използван като мощна публична трибуна за актуални политически послания, охотно отразявани от медиите по целия свят.

Особено силен сблъсък създаде селекцията на американския филм „Ловецът на елени“ (реж. Майкъл Чимино) през далечната 1978 година, предизвикала напускането на съветската делегация заради „превратно тълкуване на виетнамската война от 60-те години“. В по-ново време серия феминистки демонстрации доведоха до подписването на специален меморандум от фестивалната администрация за строго формулиран и още по-строго контролиран джендър баланс в цялостната дейност на фестивала (от състава на служителите, през селекционните комисии до членовете на журита и формулировката на наградите за „главна и поддържаща роля“, а не за мъжка и женска, и т.н.) Народът казва в подобни случаи „Всяко чудо за три дни“, но след него пък идва някое ново подобно „чудо“ и Берлинале продължава да носи уморената си  политическа карма. Затова новата директорка Триша Тътл специално отбеляза, че Берлинале трябва да се раздели с този остарял образ.

Но ето че тази година 75-то издание, отдавна планирано за периода 13-23 февруари 2025 година (т.е. месец след смяната на американския президент и администрацията в Белия дом), Берлинале пък „уцели“ две други ключови събития: конференцията по сигурността в Мюнхен на 13 февруари и редовните парламентарни избори за Бундестага на 23 февруари, когато половин Германия изтръпнала очаква резултата на партията „Алтернатива за Германия“!  В Мюнхен американският вицепрезидент Джей Ди Ванс разтърси Европа и света с унищожителна реч, която остави и най-безразличните наблюдатели с отворена уста при безпощадната диагноза „Европа потъпква свободата на словото и подкопава демократичните ценности“. Ден преди това 24-годишен афганистански мигрант умишлено се вряза с автомобила си в тълпа в Мюнхен, уби майка с дете и рани още 36 души. На следващия ден в кроткия австрийски град Филах сирийски мигрант, член на Ислямска държава, уби с нож 14-годишно момче и рани още четирима.

А вечерта на откриването забележителната шотландска актриса Тилда Суинтън справедливо бе отличена с Почетна „Златна мечка“ за цялостния й принос към световното кино. При такива случаи фестивалната сцена е изключителна трибуна за актуални послания, които ще чуе целият свят. И разбира се, умната и интелигентна актриса не пропусна тази възможност, но не спекулативно, за да прибави публичен блясък към името си, а „за да изрази непоколебимата си солидарност с всички, осъзнали неприемливото самодоволство на нашите пристрастени към алчността правителства, които сервилничат на разрушителите на планетата и на военнопрестъпници, независимо откъде идват те.“ И защити Берлинале като „безгранично царство без политика на изключване и преследване“.

Подобен рефлекс към актуалния поток от събития е обичайна атмосфера за фестивала и примерите са не един и два. Преди години Берлинале се случи в люта зима. Една неделна сутрин градът осъмна със сняг, а улиците непочистени и заледени.  Незабавно кметът Клаус Воверайт отнесе страхотни ругатни във вестниците. През 2016 г. италианският документален филм „Огън в морето“ (реж. Джанфранко Роси) за трагедията на безпомощно издавени бежанци от Африка получи „Златна мечка“, след като канцлерът фрау Меркел беше поканила мигрантите от изток и юг с „Добре дошли в Германия“. Дали днес някой ще й припомни тези непремерeни политически думи?

И сега в официалния конкурс от 19 филма, неслучайно е селектиран един документален филм с международно заглавие “Timestamp” (датиран ден и час) с реж. Катерина Горностай (производство: Украйна, Люксембург, Нидерландия, Франция). Впечатляващи 125 минути, които показват всекидневните уроци в няколко украински училища, докато войната шеметно свисти около тях! Такава екранна достоверност не е политически плакат, а осъзнат и осмислен хуманен зов срещу войната!

От филма "Timestamp"

А иначе арт-политически филми не липсват. Известният документалист Виталий Мански в “Time to the Target” (2025, Латвия, Чехия, Украйна) разказва за една година от живота в Лвов по време на войната. Режисьорът Аржун Талуар е роден в Мумбай, но филмът му „Letters from Wolf Street” (2025, Полша, Германия) е сниман в центъра на Варшава и е изненадващ калейдоскоп на полското общество, видяно през камерата на индийски мигрант! А сръбският ветеран Желимир Жилник (83) в своя доку-фикшън “Осемдесет плюс” (2025) проследява живота на стар музикант, който след 60 години извън родината се завръща при реституиран наследствен имот.

От филма "Ловецът на елени"

Така че, Берлинале винаги изненадва с прелюбопитни филми от „втория план“, които не са ефектна примамка със звезди от „червения килим“. Но затова пък показват на екрана онова, което извън рекламния слоган осветява същината на света около нас, много често „невидим“ без камерата в ръцете на добросъвестни и талантливи автори.