Блокирането на федералното правителство ще изиграе лоша шега на демократите

Тръмп върви с булдозер и разчиства идеологическите метастази на неолибералния глобализъм

Спирането на правителството може да даде идеален повод на Белия дом да разчисти най-после дълбоката държава

Всеки, който следи американската политическа действителност, знае за брадясалия и ежегоден скандал около вдигането на лимита на дълга. 

Темата се превръща в повод за политически престрелки, а най-често резонира в елементарна транзакционна политика. Винаги Белия дом иска да вдигне тавана, но опозицията в Сената го спира, искайки да прокара в бюджета някакви свои политики. Това е стандартен modus operandi на американската политика. Въпросът е, че този път има възможност събитията да протекат по много по-различен начин за опозицията.

Защо се получава всяка година така? Съгласно правилото от 1985 г., кръстено на сенатор Робърт Бърд, въпросите касаещи тавана на дълга не са такива, които могат да бъдат гласувани от обикновено мнозинство в Сената (51 гласа), т. е. не са част от общата бюджетна съгласувателна процедура, която се гласува именно с обикновено мнозинство. Таванът на дълга, съгласно правилото на Бърд, изисква супермнозинство. В случая от 1917 г. това супермнозинство е било 2/3 от сенаторите или 67 гласа, но след промените от 1975 г. става 3/5 или иначе казано - 60 гласа. Защо е необходимо супермнозинство? Защото съгласно правилото на Бърд въпросите касаещи тавана на дълга е необходимо да се взимат с консенсус между двете партии и да се гарантира, че няма мнозинството да игнорира критиките на малцинството. Последно една от партиите е имала такова самостоятелно мнозинство в началото на управлението на Обама за няколко месеца. Иначе правилото е, че по принцип мнозинството е крехко и съответно винаги недостигат гласове.

Поради това, че въпросът за тавана на дълга е тема, която не подлежи на обичайната бюджетно-съгласувателна процедура, в случая въпросният таван подлежи на специфичната процедура по филибустер. Филибустерът е възможност на опозицията да удължи дебатите по една точка напрактика безкрайно. Случвало се е дори и самостоятелни акции на този или онзи сенатор, които продължават с часове. Най-дългото такова безконечно говорене от трибуната е продължило 24 часа и 18 минути. По този начин напрактика се блокира гласуването на закона, който е подложен на тази процедура. И в случая демократите точно това правят - отказват да подкрепят вдигането на тавана на дълга, с което фактически затварят федералното правителство. Когато Белият дом не може да емитира нов дълг, защото няма такова пълномощие от Сената, той не може да продължи да се разплаща. Сега, друг е въпросът, че американската ситуация е доста особена, защото те емитират дълг в световната резервна валута - собствената си. Това ги поставя в доста особено положение и е въпрос на академичен икономически спор дали тежестта на американския дълг е същата като тежестта на българския, например. Но това е друга тема.

В момента демократите използват ситуацията като искат да задължат федералното правителство да удължи добавките в здравната програма ObamaCare, които бяха ударно увеличени по времето на ковид. Като всички леви по света, американските леви искат да превърнат едни временни и ad hoc социални придобивки в нещо постоянно, което завинаги да се плаща от данъкоплатците. Тръмп това не иска да го позволи и да остави да му извиват ръцете. Още повече, че тези добавки в ObamaCare не са просто увеличение на финансовите придобивки, но и съдържат значително увеличение на обхвата на програмата. В момента, след ковид кризата, тази програма може да се ползва и от нелегални мигранти. Разбирай в момента битката на демократите е да оставят безплатна здравна помощ за нелегални мигранти. Бога ми, то за редовите американци недостига безплатна здравна помощ, а демократите са се засили да оставят такава за нелегалните. Това абсолютно политическо безобразие се прави с ясната цел да се опонира на твърдата анти-мигрантска политика на Белия дом. Цялата работа обаче е възможно да избухне в лицето на демократите. Защо?

Първо, засилените депортации и спирането на неограничения мигрантски наплив през южната граница на САЩ, са политики, които се подкрепят от мнозинството от американските граждани. Само вижте рейтингът на Доналд Тръмп в последно време и ще разбете колко се подкрепя тази негова политика. Когато демократите вървят срещу разбиранията на мнозинството от гражданите, те засилват емоциите на истеричното мнозинство, но се отдалечават от възможността да спечелят бъдещи избори. Много е налудничаво да искаш безплатни здравни грижи за нелегални мигранти, като собствените ти избиратели не успяват да получат такива грижи. Разбира се, законът не дава специални медицински привилегии на мигрантите, но ги приравнява на законните граждани и отнема от техния ресурс. В крайна сметка защо редовият американец да плаща за здравето на някой, който е преминал нелегално през границата и сега се ползва със същите права като гражданите, които живеят и плащат данъци в родината си?

Второ, спирането на правителството може да даде идеален повод на Белия дом да разчисти най-после дълбоката държава. Спирането на дейността на правителството касае всички не-критични дейности, т. е. почти всичко извън медицинска грижа, полицейска закрила, армия, транспортна инфраструктура и прочие. Извън тях обаче всички федерални служби спират работа, а служителите им излизат в неплатен отпуск. По време на такова блокиране на дейността на правителството е възможно да бъдат освободени. Разбира се, причините трябва да са други, а не заради липсата на финансиране, защото това не се случва по вина на служителите, но се отварят вратички за действие, ако администрацията е решила да разчисти Авгиевите обори на дълбоката държава. Само в края на септември приблизително 100 000 федерални служители напуснаха работа в един ден. Това може да бъде подсилено.

Въобще, този път демократите мисля, че настъпиха мотиката по един особено зрелищен начин. Не стига, че излязоха смешни в очите на много обикновени избиратели, но и има вероятност да се разчисти федералното правителство от „спящите им клетки“ в администрацията. Не виждам какво си мислят, че ще спечелят, но е очевидино, че има много какво да загубят. Американската политика е сериозна и задълбочена работа и докато демократите си играят на ситно политиканстване, Тръмп върви с булдозер и разчиства идеологическите метастази на неолибералния глобализъм. Неговото време приключи. Мейнстрийм идеологията вече е друга. Скоро демократите ще го разберат. След тях ще го разберат и нашенските родни неолиберали. Неизбежно е.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.