Виктор композира музика без граници

Българинът е носител на австрийската награда “Албан Берг”

Сяда на пианото още на 5 години

Като дете го грабват симфонията “Юпитер” на Моцарт и късните сонати на Бетовен

“Успехът е нещо много субективно, не знам дали съм в тази категория”, смее се Виктор. Няма да спорим. Талантлив кларнетист, тенор в хорове, композитор, диригент - за Виктор Илиев няма граници нито в музиката, нито по света. Сменил е 5 държави и навсякъде впечатлява чуждите експерти с големия размах, с който работи в различни музикални направления, с различни иновативни начини за представяне на музиката. Международната преса го определя като “изключително музикално преживяване” (в. “Остзее Цайтунг”), “изключително прецизен и харизматичен” (в. “Меркише Алгемайне”).

Той не помни кой и кога е открил у него тази широкоспектърна музикална дарба, която му носи успехи навсякъде по света. Роден е в Пловдив в семейството на Илия Узунов, бивш диригент на Представителния военен оркестър в града. Сяда на пианото още на 5 години. Със семейството пътуват често от град на град, тъй като местят бащата из цяла България. Виктор учи пиано и солфеж, но свири за себе си, вкъщи, с родителите.

Помни обаче деня, в който пожелава много силно да се занимава с музика. Тогава 7-годишният Виктор е привлечен от богатата колекция плочи с класическа музика в къщата на баба си. “Пуснах си на грамофона симфонията “Юпитер” на Моцарт и късните сонати за пиано на Бетовен. Стоях като парализиран, издрасках плочите от въртене. Беше най-хубавото нещо, което съм слушал...”

Когато е на 11 години, баща му слага в ръцете му кларинет. След ранния детски спомен за пиано творби, не заобичва инструмента моментално, но продължава да свири на него и в музикалното училище в Пловдив. “Там бях бунтар и създавах много ядове на родителите си”, споделя той. Не му пасват строгите порядки и често бяга от часове, дори веднъж тръгва с приятели на стоп за морето, направо от училище.

Когато завършва, си казва, че трябва да избяга от сковаващите порядки на българското училище и да учи в чужбина. Иска да види света, да научи езици, да разбере как мислят хората. За да си купи билет за Щатите, продава пианото си. Заминава с много малко джобни пари да учи кларинет в Акрън, Охайо. Там обаче бунтарят попада на изключителен преподавател - шведския кларнетист Хукан Розенгрен. “Този човек промени изцяло всичко, което съм знаел дотогава за музиката. Показа ми как кларинетът да стане част от тялото ти и да го владееш, вместо той да владее теб”, казва Виктор. За пръв път се влюбва в кларинета... И точно тогава заради здравословен инцидент получава лекарска забрана да свири на този инструмент. На всичкото отгоре в Сан Франциско му открадват кларинета и си казва: “Край, това е знак от Съдбата”. Работи в пицария за да се издържа, докато прави първите си стъпки като композитор.

Преживява тежко раздялата с кларинета, който вече е станал част от него, както го е учил професорът. Но след време си казва, че на 20 години вече е изсвирил повечето творби на великите композитори, които не са толкова много, защото репертоарът за кларинет е органичен. Какво ще прави тогава до края на живота си? Започва да създава собствени творби. Връща се в добрата стара Европа, люлката на класическата музика, за да получи стабилно обучение. Учи композиция в Грац при проф. Беат Фурер и дирижиране в Университета по музика и сценични изкуства във Виена при проф. Леополд Хагер. Бунтарят открива, че обучавайки се с “инструментите” за композиране и дирижиране, пред него се откриват безкрайни хоризонти. “Направо ми пораснаха крила!”, спомня си Виктор.

[modula id="3588678"]

В онези по-ранни години, когато се мести от един град в друг, свободолюбивият младеж оставя всичко зад гърба си. В най-буквалния смисъл. Когато си заминава, раздава всички вещи на приятелите си, защото не обича да е техен роб. Още като студент обаче е забелязан и започва да си изкарва пари с многостранната си надареност.

В Грац се издържа и като хорист в операта. Директорката на операта му предлага роля в детския мюзикъл “Робин Худ”, с който имат 50 представления на голямата сцена. По късно във Виена пее и в хор “Арнолд Шьонберг” - един от най-престижните хорове в света, работил с най големите диригенти и оркестри като Виенската филхармония. Aсистира на британския диригент Ричард Хикокс с Радио-симфоничен оркестър-Виена. Подготвя съвременни оперни продукции за фестивала “Steirische Herbst” в Австрия. На 25 години вече е носител на престижната австрийска награда и стипендия “Албан Берг”. Пристига и поръчка за аудио инсталация за колекцията на музей Щифт Адмонт, където работи по проект за крилото на музея “Изкуство за слепи”.

През 2004-2005 г. живее във Франция, където е музикален директор на фестивала “Euroculture en Pays Gentiane”. Дирижира барокови и оперни и сценични проекти, вдъхновени от Вагнеровата идея за Gesamtkunstwerk (“произведение на целокупност в изкуствата”). Там през 2005 г. представя и първата си авторска опера “Одисей ", написана по поръчка на фестивала. “Избягвам да го наричам “опера”, тази дума се асоциира с Верди и Пучини и с музика от минали векове. Наричам моите музикално-сценични проекти “криейшънс”, казва композиторът. Те следват Вагнеровия принцип за равнопоставеност на всички изкуства в един спектакъл, но осъвременени от българина за модерния XXI век. За тези уникални спектакли Виктор Илиев е определен като иноватор и визионер.

Следват 3 години в Лондон, където асистира на големия диригент Филип Жордан при гостуването му с оркестър “Филхармония”. Днес, вече по-улегнал, се е застоял 11 години в Берлин. Не го е планирал, но получава покана от агентурата, с която работи и заминава. Там създава и дирижира свой международен камерен оркестър - “Atlas Symphony Orchestra”. С първоначалния състав на оркестъра “Симфониета България” изнася хиляди концерти с нова музика в цялата страна. Определян е като един от водещите специалисти по образователни концерти в Германия. Популяризира сред деца съвременната класическа музика от млади европейски композитори. “Открих, че най-добрият начин да провокирам децата да слушат класика е като са не само слушатели, но и участници в процеса”, казва визионерът.

Автор е на десетки симфонични, камерни, вокални и инструментални произведения. Пише и много музика за театрални спектакли. Творбите му звучат на сцени като фестивал “Триенале” в Рур, Франция, Музей “Орсе в Париж”, Национален театър и “Мудам” Люксембург, “Фолксбюне” в Берлин, Център “Жорж Помпиду” Париж, “Бозар” в Брюксел и много други.

Работил е с Националния камерен оркестър на Люксембург, за който е създавал творби по тяхна поръчка. Дирижирал е и “Филхармония на нациите” - оркестър от европейски музиканти в Германия, основан от Ленард Бърнстайн. По покана на големия пианист Юстус Франц дирижира новогодишния концерт на “Филхармонията на нациите”, определен от в. “Westfalen Blatt” като “брилянтен”. Работи като постоянен гост диригент и на Националния оркестър в Яш, Румъния. Дирижира и оркестрите на българското и румънското национално радио.

Не води статистика на творбите си. Чужди са му суетата и нарцисизмът на успелия човек. Работи и по втора опера, поръчка от Музикалния театър в Люксембург и от “Театро Белини” в Неапол. Италия е шестата страна, в която обича често да остава за по-дълго време, не само по работа. Признава, че към нея изпитва особен сантимент.

През 2013 г. той прави опит да се завърне за постоянно в родния си Пловдив след почти 20-годишен живот в чужбина. Създава “Фондация Спектра” с цел да ангажира общностите с ограничен достъп до култура. А поводът е един негов социален проект. Тогава от организационния комитет по кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата 2019 му предлагат да предостави свои проектни идеи. Хрумва му да качи на сцената деца в неравностойно положение. В Пловдив се намира най-голямото ромско гето в Европа - Столипиново. Диригентът събира 80 деца от всички етноси в Пловдив. Нарича проекта си “Заедно”. “За мен това означаваше да събера деца от всички етнически групи в Пловдив и да ги вдъхновя да творим заедно”. Това казва Илиев на събитието TEDxBG през 2014 г., във вдъхновяващата си лекция “Музиката като пространство за интеграция”.

За грандиозния пърформанс той ангажира приятели артисти от световна величина, които безвъздмездно работят с децата: композитора Фабрицио Касол, европейския шампион, диджей Grazzhoppa от Белгия. Хореографът Евгени Корниаг от Беларус подготвя танците на децата, светлинното шоу е от Давид Дьобрине от Франция, а режисьор-постановчик на спектакъла е Валери Кьорлински. Препълненият Античен театър гръмва от аплодисменти. Успехът дава повод на организаторите на кандидатурата за Европейска столица 2019 да нарекат проекта си също “Заедно”.

Днес Виктор Илиев отново работи върху грандиозен проект. От една японска фондация получава покана да изучава японските народни инструменти при най-изявените местни музиканти. Идеята е да напише концерт за симфоничен оркестър, японски народни инструменти и солисти.

В Берлин живее сам в центъра, но има много приятели навсякъде по света. Берлинчани обаче му налагат ограничения в часовете за свирене. Затова напоследък прекарва все повече време в България, където може да твори на спокойствие вкъщи.