Облекчават правилата за купуване
Търговията с държавни ценни книжа (ДЦК) може да излезе от рамките на традиционните аукциони на Българската народна банка (БНБ) и пласирането им да става през Българската фондова борса (БФБ). За проекта съобщи председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански по време на финансова конференция във вторник.
Надявам се скоро да успея да ви зарадвам с проекта за първоначално емитиране на ДЦК през БФБ, заяви той и добави, че за тази цел работят няколко институции, включително самата борса.
Големански не коментира срокове или конкретен механизъм за реализиране на промяната, но е ясно, че държавата проучва възможност да отвори процеса по финансиране чрез дълг за по-широк кръг инвеститори. Ако бъде осъществен, проектът би дал възможност за пласиране на нов държавен дълг не само чрез аукциони на БНБ, достъпни основно за банки и пенсионни фондове, но и през фондовата борса.
В момента първоначалното придобиване на български ДЦК е възможно само от първични дилъри от свое име или за сметка на клиенти. Ако юридически лица или граждани желаят да инвестират в ДЦК, те трябва да го направят чрез избран от тях първичен дилър, като търговията е извънборсова.
Преминаването към първично предлагане и търговия на ДЦК на БФБ би дало възможност емисиите да достигат и до дребни инвеститори, а цената и доходността да се формират на прозрачен, регулиран пазар с публични котировки. На практика това би представлявало най-съществената промяна в модела за финансиране на държавата чрез дълг от десетилетия насам, след като преди много години Министерство на финансите спря изцяло продажбата на ДЦК, предназначени за граждани.
При предложения вариант за пласиране на ДЦК гражданите отново ще плащат такси и комисионни, но не на банки, както в момента, а на инвестиционни посредници, които търгуват на фондовата борса. Гражданите държат милиарди на депозити в банките, но засега няма индикации, че Министерство на финансите планира да върне ДЦК-та, издадени само за граждани. Така парите на домакинствата стоят на ниски лихви в банките, а държавният бюджет плаща доста по-високи лихви по дълга.