Владо Стоянов: Имаше опасност да загубя крака си

Бившият вратар на Лудогорец Владислав Стоянов гостува в SportCast-а на Деян Веселинов. Той разказа как живее сега: „В момента живея във Виена, малко повече от година и половина. Там ме заведе любовта, срещнах едно прекрасно момиче, с което съм година и половина – Николета. Онзи отгоре погледна, за мое голямо щастие, след доста неща, които ми се случиха през живота. Главно лоши неща. Ново начало за мен, отърсих си от действителността, хората и атмосферата, която ме обграждаше в България. Наистина се чувствам прероден!“.

В Австрия той играе в аматьорския Ибзиц в седма дивизия. От две седмици вече работи и в голяма хранителна верига като заместник на управителя, който е българин. „Нито съм се крил от някого, нито съм изчезнал безследно, нито обмислям някакво завръщане във футбола“, обяви Стоянов.

„С Лудогорец се разделихме напълно приятелски и професионално. След като напуснах, известно време слагах соларни панели. Не смятам, че трябва да го крия, или че е срамно нещо“, призна още той. „Всеки прави грешки в живота си, аз съм направил доста грешки в своя живот. Не се гордея, но не мога да променя миналото. Извадил съм си поуки, нося си кръста“, каза още Стоянов.

„Не ми се занимава с футбол в България. Без да нападам никого, без да обиждам никого, аз малко или много съм разочарован от доста от нещата, случващи се в българския футбол, с доста неща не съм ок. Предпочитам да работя нещо друго. Постигнатото никой не може да ми го вземе. Но да работя за 1200, 1500 лв. в някоя школичка или отборче и хора, които, с извинение, не са се събличали по физическо на мен да ми обясняват как трябва да се тренира един вратар и аз да мишкувам само и само да си взимам 1500-те лева заплата… Не ми е ок!“, обяви категорично Владо Стоянов.

„В София има над 80 частни школи. Какво се случва? Те не гледат тези деца как да ги обучат, как да ги направят футболисти, гледат на тези деца като 100 лева, като банкнота“, посочи той.

Той прекрати кариерата си след доста тежка контузия - скъсано сухожилие, но се похвали, че сега няма проблем: „Кракът ми сега е изключително добре. Дори може да понесе по 2-3 тренировки на седмица, с някаква дозировка, но няма нужда. В момента съм щастлив, че изобщо имам крак. Защото тогава имаше и такава опасност – да загубя крака си“.