Искането за вписването на българите, наред с другите националности, които “съжителстват” с държавотворния македонски народ, е всъщност отказ от българската история и идентичност

Няколко думи от гледище на конституционализма относно представяната с апломб, като сюблимна защита на българския национален интерес в Македония, идея българите да бъдат вписани в конституцията на РСМ.

Понеже се говори наизуст, къде от незнание, къде от неразбиране или спекулативно, нека сме наясно какво означава това “вписване”, в кой конституционен текст ще се впише и какво точно би означавало това за българската кауза и за правата на хората с българско самосъзнание там. Появилите се у нас твърдения, че това означавало, че българите щели да придобият по този начин статут на “държавотворен народ” в РСМ са дълбоко несъстоятелни и крайно некомпетентни. Нищо подобно не би означавало такова вписване. Ето какво конкретно гласи сега преамбюлът на конституцията на РСМ, в който настоящите ни управляващи искат да бъдат вписани и българите:

“… Македония е конституирана като национална държава на македонския народ, в която се гарантира гражданско равноправие и трайно съжителство на македонския народ с албанците, турците, власите, ромите и другите националности, които живеят в Република Северна Македония...”.

Дори и неспециалист в конституционното право може да види с просто око, че македонската конституция е изградена на ясен фундамент – единственият държавотворен народ е “македонският”. Редом с него съжителстват и посочените други националности, на които се гарантират равни права. Но държавотворният народ, според тяхната конституция, е единствено македонският. Това разбиране е установено и безспорно в цялата конституционна доктрина на Северна Македония. Както отбелязва, например, д-р Наташа Габер-Дамяновска – член на Конституционния съд на РСМ, тяхната конституция е изградена върху идеологията на континюитета на борбите за национално освобождение и за създаване на собствена национална държава на македонския народ, в която наред с него живеят и други националности.

С други думи, българите биха били прибавени като такава друга националност, която присъства на днешната територия на РСМ, както власи, роми и пр., но – и това е важното! - която не е част от национално-освободителните борби на “македонския народ” и учредяването на съвременната македонска държава като национална държава на македонския народ.

Това какво означава? Означава чисто и просто да се закрепи на конституционно ниво македонистката, коминтерновска и великосръбска доктрина, която фалшифицира историята и обезбългарява Македония: доктрината, че в исторически план имало два народа – български и македонски – които не са имали обща история, а са следвали свой самостоятелен път на развитие, защото са два различни етноса. Това че управляващите днес в България искат това вписване в македонската конституция е огромен подарък за македонистите и сърбоманите в Скопие. Защото това представлява мълчалив отказ на България от историческата истина за произхода на днешния “македонски народ” и признаване на фалшивите претенции на Скопие.

Неслучайно македонските българи от Българския културен клуб в Скопие много точно усетиха същността и зловредните последствия от това българско предложение и призоваха България да иска не просто вписване на българите, както сега, а изрично посочване на общата история и произход. Но в София гласът им остава нечут. Пак не е случайно, че Българският културен клуб в Скопие изтъква, че исканията за включване на българите в конституцията по сега обсъждания между властите начин идват от същите центрове, които финансират исканията за признаване на "македонско малцинство" в България.

И още, както писах също през изминалата година, подобно българско искане се превръща в легитимно основание за реципрочна претенция от Скопие за “правата на македонците в България”. Видяхме вече и откритите демонстрации на македонския президент Пендаровски със сепаратистите от ОМО “Илинден”. Твърдението, че нямало опасност за такива претенции от Скопие, защото българската конституция не признавала малцинствени права, бяха не само опровергани от действията на Скопие, но както и друг път съм отбелязвал, са несъстоятелни. Защото Скопие е наясно, че според нашата Конституция няма малцинства с колективни права, но заедно с това е и пределно наясно, че щом българската конституция е изградена върху принципа на индивидуалните права, Македония може без никакъв проблем да отвърне на българското искане с претенция за зачитане на правата на “лицата, принадлежащи към македонски етнос”, позовавайки се включително и на Рамковата конвенция на Съвета на Европа за националните малцинства, ратифицирана със съответна декларация от България.

Но най-важното е, че искането за вписването на българите, наред с другите националности, които “съжителстват” с държавотворния македонски народ, е всъщност отказ от българската история и идентичност. Димна завеса, с която управляващите в София се опитват (слава Богу засега безуспешно!) да пробутат на българската общественост своята капитулация пред анти-българските претенции на Скопие.

Призовавам президента Румен Радев и правителството на Кирил Петков или да оттеглят това свое искане, или да го разширят с изрично и безусловно искане на конституционно ниво да се отбележи по подходящ начин общият български произход и история на населението на днешна България и днешна РСМ в епохите до Втората световна война.

Всичко останало е национално предателство!

(От фейсбук, заглавието е на редакцията)