Труд
Автор:
Труд онлайн
Планетата ни започва да показва признаци на нестабилност дори в невидимите си слоеве.
Атмосферата на Земята вече не е равномерна обвивка около планетата. Данни от спътниците Aqua и MetOp показват, че над Атлантическия океан и Централна Азия се появяват зони с аномално ниска плътност на въздуха — своеобразни „дупки“, в които радиовълните се пречупват, а метеорологичните модели често дават грешки, съобщават от Meteo Balkans.
Това са участъци от атмосферата с драстично по-ниска концентрация на въздушни молекули и влага. Те обикновено се формират на височина между 10 и 18 км, в горната тропосфера, където летят самолетите и се движат струйните течения. Кухините се появяват внезапно, могат да издържат от няколко минути до няколко часа и изчезват без следа.
Учени от Max Planck Institute for Meteorology предполагат, че кухините се образуват при внезапни температурни сривове след масивни бури, които „изтеглят“ въздуха нагоре. Друга теория сочи влиянието на космическите лъчи и магнитните аномалии, които временно йонизират въздуха и променят структурата му.
„Това са като рани в атмосферата,“ обяснява климатологът д-р Ерик Лунд. „Планетата ни започва да показва признаци на нестабилност дори в невидимите си слоеве.“
Когато въздухът изчезва от даден слой, се нарушава топлинният и влаговият обмен, което може да доведе до локално рязко застудяване, внезапно изпаряване на облаци или бури в съседни зони. В някои случаи тези „дупки“ предизвикват внезапни спадове на въздушното налягане, обърквайки пилотите и сателитните системи.
По време на такива явления се наблюдават смущения в радиовръзките и GPS сигналите. Липсата на йонизирани молекули променя разпространението на радиовълните. Понякога военните радари регистрират „сенки“ — обекти, които на моменти изчезват от радара.
Все още не е ясно дали явлението е ново или просто досега не сме имали технологията да го наблюдаваме. Но едно е сигурно — атмосферата на Земята се държи по-непредсказуемо от всякога.
„Планетата буквално променя начина, по който диша,“ казва д-р Алисън Грей от ESA.
Тънката граница между въздуха и вакуума вече не е константа. Ако атмосферните „кухини“ се увеличават, това може да е началото на нов, нестабилен климатичен етап — в който дори въздухът, който диша цялото човечество, вече не е гарантиран.
