Планетарни учени откриха, че потенциално обитаема „суперземя“, обикаляща около звездата Gliese 251, разположена само на 18 светлинни години от Слънцето, е приблизително четири пъти по-масивна от тази на Земята. Изучаването ѝ с помощта на телескопи в процес на изграждане ще позволи на учените да определят състава на атмосферата на такива планети за първи път, съобщи пресслужбата на Пенсилванския държавен университет.
„Тази планета се намира в средата на „обитаемата зона“ на звездата, което означава, че на повърхността ѝ може да съществува течна вода, ако има атмосфера. Въпреки че все още не знаем дали това е така или дали на повърхността ѝ съществува живот, тази комбинация от параметри прави Gliese 251c особено интересна за по-нататъшно проучване“, каза Суврат Махадеван, професор в Държавния университет на Пенсилвания (САЩ), цитиран от пресслужбата на университета.
Учените направиха това откритие, докато тестваха сравнително нов научен инструмент, инфрачервения спектрометър HPF, който беше свързан през 2019 г. с деветметровия телескоп Хоби-Еберли в обсерваторията Макдоналд в Тексас. Този инструмент е способен да проследява фини периодични промени в структурата на спектъра на звездната светлина, свързани с движението на планетите около тези звезди.
Използвайки тази установка, планетарните учени са изследвали флуктуациите в светлината на една от най-близките до нас звезди, червеното джудже Gliese 251, разположено в съзвездието Близнаци на разстояние 18 светлинни години от Земята. Преди седем години астрономите обявиха откриването на две планети в близост до тази звезда, но впоследствие планетарните учени са поставили под съмнение съществуването на една от тях, разположена на много голямо разстояние от звездата.
Измервания, проведени с помощта на HPF, разкриха, че в системата Gliese 251 съществува втора планета, но тя е разположена значително по-близо до звездата, в рамките на „обитаемата зона“ (регионът, където може да съществува течна вода). Този свят е приблизително четири пъти по-тежък от Земята и обикаля около червеното джудже на всеки 54 дни. Учените също потвърдиха съществуването му, използвайки друг инструмент, спектрометъра NEID, инсталиран в обсерваторията Кит Пийк.
Както отбелязват учените, „супер-Земята“, наречена Gliese 251c, е от особен интерес за изследване, защото телескопи от следващо поколение с 30-метрови огледала, които в момента са в процес на изграждане, ще могат да получат подробни нейни изображения. Това ще позволи на учените да определят дали планетата има атмосфера и да разкрият нейния химичен състав и структура, което е необходимо, за да се оцени способността ѝ да задържа вода и да поддържа живот, заключиха учените.
Относно суперземите
През последните няколко години астрономите са открили над хиляда екзопланети и няколко хиляди потенциални кандидати. Много от тях са така наречените „суперземли“, чиято маса и размер са приблизително между тези на Земята и газовите гиганти. Астрономите отдавна се опитват да определят дали тези светове приличат на увеличени версии на нашата собствена планета, както предполагат много планетарни учени. Това е от решаващо значение за оценката на тяхната обитаемост.