При отоплението схемата касае само тези, които използват изкопаеми горива - въглища и газ
Как ще се отрази СТЕ2 - разширението на действащата европейска Схема за търговия с емисии, което обхваща емисиите от изкопаеми горива в транспорта (бензин, дизел, LPG) и в битовото отопление питаме Генади Кондарев - икономист и експерт по климатични и енергийни политики. По думите му, след влизането на новата мярка дизелова кола с разход ~5.5 л/100 км ще плати около 6-6.5 евро повече на 1000 км. При отоплението ще бъдат засегнати използващите газ и въглища, както и домакинства в градове, които скоро са инвестирали в газови котли.
- Г-н Кондарев, какво представлява СТЕ2 и защо беше необходима новата схема за въглеродни емисии?
- СТЕ2 е разширението на действащата европейска Схема за търговия с емисии, което обхваща емисиите от изкопаеми горива в транспорта (бензин, дизел, LPG) и в битовото отопление (главно природен газ и въглища). За пръв път се „улавят“ емисиите, които произвеждаме при директно изгаряне на горива в автомобилите и домашните котли/печки. Досега СТЕ1 засягаше предимно големи инсталации и производители на електроенергия; цената на въглерода в електроенергийния микс вече е „вградена“ от години. СТЕ2 запълва празнината при милионите малки потребители, които поотделно не могат да участват на пазар на квоти. На този пазар ще участват доставчиците на горива, а ценовият сигнал ще достига до всички нас през крайната цена. Логиката е двупосочна: цена на емисиите, която насърчава преминаване към по-чисти решения (електромобили, термопомпи, саниране, обществен транспорт); И връщане на приходите чрез Социалния климатичен фонд за целеви компенсации и инвестиции. В България това е важно, защото имаме над 3 млн. автомобили (средна възраст ~15 г.) и сравнително малък дял домакинства на газ/въглища.
- Как се различава СТЕ2 от предходната схема СТЕ1?
- Досегашната СТЕ1 е съществуващата от 2005 г. насам европейска схема за търговия с емисии, но тя обхваща само големи индустриални инсталации и производители на електроенергия. Тази схема засягаше електроцентралите, топлофикациите и индустрията - там те купуват и търгуват квоти за въглерод, което косвено влияе например върху цената на тока (тъй като електроцентралите на въглища плащат за емисиите си и накрая този разход се разпределя към крайния потребител, въпреки, че потребителят на енергия не е изгарял директно горивата). СТЕ2 покрива бензин, дизел, природен газ, въглища, нафта за отопление и др. горива, които крайният потребител изгаря директно в своя автомобил, камион, котел и печка в бита. На пазара на емисии участват търговците на горива - не го правим ние като преки потребители на горивата.
- Кога се очаква СТЕ2 да влезе в сила и как ще се променя цената на въглеродните емисии до 2030 г.?
- От 1 януари 2027 г. за да няма ценови шок, 2027-2030 г. е преходен период с ориентир ≈45 €/т CO₂. След 2030 г. цената ще се определя от пазара. За ориентация: в СТЕ1 през последните години видяхме 90-100 €/т. Ако СТЕ2 достигне подобни нива след 2030 г., въглеродната компонента в горивата логично ще е по-висока от стартовата. Но началото е плавно и предвидимо.
- Колко значителна ще бъде промяната в цената на горивата за обикновения потребител?
- При ~45 €/т CO₂ ориентирът е: бензин/дизел +10-12 евроцента/л (≈20-24 ст./л), LPG +≈7 евроцента/л (≈14 ст./л). В превод към реална употреба: дизелова кола с ~5.5 л/100 км ще плати ~6-6.5 евро повече на 1000 км. Това е сравнимо с типичните седмични колебания на цените по бензиностанциите. Няма „ценови шок“, а умерено плавно увеличение. В отоплението ефектът е ограничен: СТЕ2 засяга само газ и въглища, които използват под 10% от домакинствата у нас. Електричеството, топлоенергията от големите топлофикации, дървата за огрев и пелетите не са в обхвата на СТЕ2. Държавният анализ предвижда, че за типично домакинство на газ/въглища ≈61 лв. на сезон покриват средното поскъпване - още един знак, че влиянието е умерено.
- Кои групи домакинства ще бъдат най-силно засегнати от новата схема?
- Най-пряко - тези на газ и въглища (общо под 10%). Специален случай са домакинства в градове, които скоро са инвестирали в газови котли - при тях темата е по-чувствителна, макар краткосрочно ефектът да е малък. В транспорта уязвими са домакинства с ниски доходи и в периферия, които нямат алтернатива на автомобила и изминават повече километри.
- Защо отоплението с електричество и дърва не е обект на СТЕ2?
- Това е важен въпрос, за да се избегнат спекулации по темата. От всичко изброено става очевидно, но все пак да отбележа изрично, че електроенергията и топлинната енергия от големи топлофикации като софийската, вече са обхванати от СТЕ1 и няма да поскъпва по линия на СТЕ2. Големите ТЕЦ-ове на въглища и газ плащат за емисиите си от почти две десетилетия, затова в цената на тока и „топлото“ ние и досега сме плащали въглеродни квоти. А дървата за огрев и пелетите като цяло не заплащат цена на емисии, защото не са изгопаеми горива и се приема, че не допринасят за глобалното затопляне. Казвам го, защото с тях се отопляват 36% от домакинствата у нас. Те са вторият най-голям източник на енергия за отопление у нас след тока и няма да се учудя, ако станат обект на спекулации и игра със страховете на хората.
- Какво означават предвидените компенсации от 61 лв. за отопление и 383 лв. за гориво - достатъчни ли са те за домакинствата?
- Тези конкретни суми идват от разчетите в проектния Социален климатичен план на България. Правителството е калкулирало какво поскъпване да очакваме и съответно колко пари да се заделят за компенсация на най-засегнатите: неголяма сума от допълнителни 61 лв. за отопление за най-бедните, които се отопляват на въглища или газ). 383 лв. годишно за гориво пък е директната подкрепа на най-засегнатите домакинства по линия на транспортните разходи. Сумата от 383 лв. на година е доста по-висока от тази за отопление, което потвърждава, че се очаква по-осезаем ефект при транспортните разходи. Дали ще е достатъчно? Това зависи от навиците на всяко домакинство. Ако едно семейство използва един автомобил умерено (да кажем 10-15 хил. км годишно), тези ~380 лв. вероятно ще покрият изцяло или значителна част от допълнителните разходи за гориво вследствие на СТЕ2.
- Как СТЕ2 може да повлияе на хората, които наскоро са инвестирали в газови котли?
- Допреди няколко години се насърчаваше преминаването на отопление на природен газ като по-чисто отопление в сравнение с въглищата и твърдо гориво като цяло. Немалко домакинства, особено в градовете, вложиха хиляди левове да си изградят газова инсталация и котел. Сега изведнъж се оказва, че върху газа ще има нова такса (въглеродна цена), и естествено тези хора са притеснени. И дори ефектът върху сметките да не е голям, вероятно ще доведе до някакво недоволство, защото за политиците и бизнеса е ясно от години, че се върви към поставяне на цена на въглерода, но това не се комуникираше откровено с хората, а не е неочаквано и тенденцията е ясна от години. Обективно, газовите котли в следващите 10-15 години вероятно ще имат нарастващи разходи заради въглеродните квоти. Това не означава, че утре трябва да ги изхвърлим, но означава, че трябва да мислим една стъпка напред - в подобрена енергийна ефективност на дома по линия на стабилна изолация и стъклопакети и по постепенната интеграция на възобновяеми енергийни източници, така че да се намали нуждата от използване на скъпи горива. И тук трябва да споменем, че доставките на газ са обект и на по-сериозни геополитически рискове - от където най-често идва съществения ценови шок и зависимостта. СТЕ2 и зелените политики са удобна изкупителна жертва за оправдание на слабо и недалновидно лидерство.
- Какъв е ефектът върху семействата в градовете спрямо тези в селата?
- Отново се връщам към анализите и разчетите в проекта за Социалния климатичен план на България, където се твърди, че отоплението на електроенергия е около 70% в градски райони и вече стига 50% в селски. Като цяло може да сложим условната демаркация, че в градовете се използва повече електроенергия или домовете са топлофицирани, а в селските райони се залага повече на дърва и твърди горива. Но повтарям фокусът на СТЕ2 касае само тези, които използват директно изкопаеми горива за отопление - въглища и газ.
- Има ли риск от скрито или неравномерно увеличение на цените за различните домакинства?
- Риск има, ако липсва прозрачност. Увеличението от СТЕ2 е изчислимо (€/т → ст./л). Ако някой „добави“ повече и се оправдае с ЕС - това е спекула и е работа на регулаторите (КЗК, КЕВР) да противодействат. Като външна граница на ЕС, България има и риск от контрабанда/фиктивен износ. Нужно е стриктно взаимодействие на митници, НАП и МВР, за да не се изкривява честната конкуренция. Критично е и да няма информационен вакуум - иначе страхът заменя фактите.
- Как СТЕ2 ще се отрази на цената на горивата за леките автомобили?
- При ~45 €/т CO₂ за бензин/дизел това е плюс 10-12 евроцента/л, газ +7 евроцента/л. На резервоар 50 л това са ~10-12 лв. повече.
- Кои видове превозни средства са най-засегнати и защо?
- Всички на бензин/дизел/LPG, като най-много - тези с висок разход (тежкотоварни, стари или мощни коли). Дизелът носи малко по-висока въглеродна добавка на литър от бензина; LPG - по-ниска на литър, но често с по-висок разход, така че на 100 км ефектът се изравнява. Хибридите са по-малко засегнати (по-нисък разход), електромобилите - изобщо не (не горят изкопаемо гориво). Това е и целта - чистият транспорт да става относително по-изгоден.
- Какво означава липсата на данъчни облекчения и нефинансови стимули за електромобилите?
- В много държави електромобилите се насърчават не само със субсидии за закупуването им, но и с данъчни облекчения - например по-ниско ДДС при покупка, освобождаване от годишен данък, различни други по-ниски такси. безплатно паркиране, и т. н. Възможни са и нефинансови стимули като безплатно паркиране, право на специални места, право да се движат в бус лентите и други, които правят електромобила по-удобен и евтин за притежание. В България към момента такива стимули почти липсват. Например ДДС-то у нас е пълни 20%, в съседна Румъния е 5% за електромобил. Няма национална политика за безплатно паркиране (някои общини дават преференции, но не навсякъде).
Липсата на тези облекчения означава, че преминаването към електромобил разчита почти изцяло на личните средства на гражданите и на една ограничена субсидия. Това бави навлизането на електромобилите, защото за много хора първоначалната цена остава голямо препятствие. Ако имаше примерно 0% ДДС за електромобил, той веднага би поевтинял с 20%, което е огромен стимул.
- Какви ползи за всички граждани могат да се очакват от успешното внедряване на СТЕ2?
- Въпреки че говорим много за цени и разходи, трябва да помним защо правим всичко това. По-чист въздух - намаляването на употребата на бензин, дизел и въглища ще доведе до по-малко замърсяване на въздуха с фини прахови частици, серни и азотни оксиди. Това директно означава по-малко респираторни заболявания, по-малко астма при децата, по-здраво население. Второ, по-добра свързаност и модернизация на транспорта. Приходите от продажбата на емисии ще влязат в Социалния климатичен фонд и ще се инвестират обратно - в по-добри влакове и нови технологии, инфраструктура и гъвкави модерни услуги. Икономическата устойчивост с намаляване на зависимостта от вносни горива (нефт и газ) ни прави по-малко уязвими от ценови шокове на световните пазари. Не на последно място намаляването на емисиите помага за смекчаване на промените в климата, което макар и косвено, е в интерес на всички ни (по-малко екстремни горещини, наводнения и т. н. в бъдеще).
- Къде виждате слабите места в националния Социален климатичен план?
- Вече коментирах липсата на стратегически фокус. Но ще ще се възползвам от този въпрос да продължа списъка с конкретни примери: Предвидени са ваучери до 900 евро за закупуване на енергийно ефективни електрически готварски печки от домакинствата. Идеята е хората да сменят старите си печки с по-нови, по-ефективни. Първо, засегнатите домакинства по линия на СТЕ2 са тези, които готвят на газ, но никъде не пише, че те са получатели на тези ваучери - т. е. всички домакинства могат да сменят стари печки от всякакъв тип. Но 900 евро (около 1800 лв.) е доста висока сума - на пазара има най-висок енергиен клас свободно стоящи готварски печки и на половин цена. Вместо ваучер 1800 лв., можехме да дадем 1000 лв. и пак хората да си купят хубава печка, а спестените средства да отидат за нещо друго или за повече бенефициенти. Друга спорна мярка е подпомагането на закупуването на дърва за огрев. Дървата няма да поскъпнат по линия на СТЕ2, нито транспортът на тези дърва за огрев ще поскъпне значително, за да се предвиждат субсидии в тази посока - тук усещането е, че правителството иска да припише част от бюджетната тежест от помощите за отопление на Социалния климатичен фонд, което е недопустимо и трябва да бъде отхвърлено от Европейската комисия.
Генади Кондарев е икономист и експерт по климатични и енергийни политики с фокус върху планове, стратегии, икономически програми и геополитика в България и Централна и Източна Европа. Вече близо две десетилетия работи в пресечната точка между гражданското общество, институциите и бизнеса, търсейки решения, които съчетават екологични цели със социална отговорност и икономическа логика. Работил и работи за организации като Черноморския изследователски енергиен център, E3G, “За Земята” и CEE Bankwatch Network, където се фокусира върху декарбонизацията на икономиката, устойчивото отопление и охлаждане, ефективното използване на публични средства и включването на засегнатите общности в процесите на промяна.