Германските военни репарации заемат важно място в полските избори

Военните репарации за нацистките престъпления заемат централно място в президентската надпревара в Полша, като кандидатите се борят да докажат ангажимента си да потърсят отговорност от Германия, пише Financial Times.

Дебатът се корени в искането за репарации в размер на 1,3 млрд. евро, предложено за първи път през 2022 г. от ултранационалистическата партия „Право и справедливост“ (PiS) и впоследствие подкрепено и от дясноцентристката „Гражданска платформа“ на министър-председателя Доналд Туск.

Рафал Тшасковски, кандидатът на Гражданска платформа и фаворит за изборите през май, настоя на неотдавнашен предизборен митинг, че е невъзможно да се поправят отношенията с Германия, без да се преодолеят историческите обиди. 

„Трябва да поговорим за това, което се е случило в Германия, какво са направили германците в Полша. Без това е невъзможно да се постигне помирение“, каза Тшасковски.

Основният му съперник в президентската надпревара, кандидатът на ПиС Карол Навроцки, е по-агресивен по темата - както и крайно десният претендент Славомир Менцен, който напоследък отбелязва ръст на подкрепата си в проучванията на общественото мнение.

„В момента полското общество наистина се движи вдясно, така че всички тези въпроси за нашата история, идентичност и постигането на следвоенна справедливост са много важни в тази президентска кампания“, казва Адам Лешчински, директор на правителствения мозъчен тръст Институт за политическа мисъл „Габриел Нарутович“.

„Право и справедливост“ твърди, че е защитник на полския суверенитет, но „когато погледнете партията на Туск „Гражданска платформа“, те сега основно казват по-мекия вариант на същите неща“, добави Лешчински.

Ако бъде избран за президент, миналия месец Навроцки обеща да осигури германски военни репарации „от името на близо 6 млн. поляци, убити от германския Трети райх“. Той заяви на митинг, че „германците ще ме възприемат като партньор по икономическите въпроси, но и като твърд конкурент, който изисква това, което ни се полага“. 

В социологическите проучвания Навроцки изостава от Тшасковски, но проучване, проведено през януари от Nationwide Research Group, за първи път показа, че Навроцки може да постигне минимална победа на втория тур срещу съперника си.

Менцен от крайнодясната Конфедерация е на трето място в проучванията. Последното проучване, публикувано от Super Express във вторник, показва, че той е спечелил 6 процентни пункта до 16%, откакто таблоидът публикува първото си президентско проучване през ноември.

FT пише още, че през десетилетието след падането на Берлинската стена полско-германските отношения не бяха спорни, тъй като историците се фокусираха предимно върху престъпленията от съветската епоха.

Но антигерманските настроения се превръщат в политически инструмент в началото на 2000-те години, след като Ярослав Качински и близнакът му Лех основават „Право и справедливост“, а Туск е съосновател на Гражданска платформа. През 2005 г. Туск за малко да загуби президентските избори от Лех Качински, след като „Право и справедливост“  оповести, че дядото на Туск е бил част от Вермахта, въоръжените сили на Третия райх, без да спомене, че е бил призован насилствено и по-късно е дезертирал.

Оттогава насам „Право и справедливост“  продължава да представя Туск като марионетка на Берлин, Брюксел и Москва. През декември 2023 г., когато Туск положи клетва като министър-председател, Ярослав Качински заяви: „Знам едно нещо, вие сте германски агент!“

Варшава също така е засегната от това, което вижда като липса на интерес към германско-полските отношения от страна на канцлера Олаф Шолц, откакто той встъпи в длъжност през 2021 г. Фридрих Мерц, християндемократът, сочен за следващия германски канцлер след изборите по-късно този месец, обеща да съживи връзките между Берлин и Варшава.

Но сближаването с Берлин не се възприема като фактор, който ще донесе гласове в Полша, пише още FT.