Гората и дивечът

100 години Седмица на гората (7 - 13 април 2025)

Прастара истина е, че гората е кърмилница на дивеча, негов дом за съществуване. Колкото и да се изменя околната среда, истинската майка на дивите животни си остава лесът. А ние с благотворителни действия можем да помогнем в това майчинско закрилничество.

И така: от широколистните гори най-предпочитани са смесените насаждения. Те са богати с подраст и подлес /така твърдят лесовъдите/. Там и пашата, и естествените укрития са достатъчно сигурни. Могат да се намерят различни плодови дървета /диви круши и ябълки, дрянове, бъз/, чийто плодове са приятна храна за дивеча/. В това отношение не отстъпват назад и бръшлянът, и хмелът. И леската е тясно свързана с хранителното подпомагане.

От всички гледни точки поддържането на смесения характер на лесонасажденията /даже иглолистни  и широколистни видове/ е сериозна помощ за естественото дивечоразвъждане. Нужно е специално внимание към поляните сред леса. На практика те осигуряват паша през немалка част от годината.

Ако подобряваме по някакъв начин хранителните и закрилническите условия в нашите гори, ще можем да компенсираме поне донякъде отрицателното въздействие на някои фактори върху дивечовите популации. И ще можем да отклоняваме дивите животни от някои посегателства върху дървесни видове, селскостопански култури, овощни насаждения.

Любопитно

Мечка-людоед

Какво се случило преди време в руската тайга? Един ден мечка нападнала трима риболовци. Двама от тях, захвърляйки всичко, побягнали, накъдето им видят очите. Третият, грабвайки кошчето с риба, се хвърлил във водата. Хищникът моментално го настигнал, изкарал го на брега и го разкъсал. На следващия ден в същия район по една пътечка спокойно си вървели други двама въдичари, които не знаели за инцидента. Звярът пропуснал хората и изотзад се хвърлил на един от тях. Докато мечката се занимавала с жертвата си, другият човек успял да избяга и да съобщи за случилото се на властите. Шест души се качили на моторни лодки и веднага дошли на местопроизшествието. Хищникът си седял спокойно, не тръгнал да бяга, даже допуснал групата на около 40 метра от себе си. В стомаха му били открити остатъци от хора...

Тайните на черните мечки

Какво общо може да има между мечките и космонавтиката? Оказва се, че привичките им интересуват тези, които вече почват да мислят за свръхдълги космически полети, даже за междузвездни. Нали мечката спи 3-5 месеца в годината, а подобно нещо може да се наложи на космонавтите...

Медиците много са заинтригувани от факта, че в продължение на съня си такова голямо животно, при това бозайник, не се нуждае нито от храна, нито от вода, а продуктите на неговата жизнедеятелност не се изхвърлят от организма.

Учен от университета на щата Южна Дакота, изучаващ вече десетилетия живота на североамериканските черни мечки, установил, че в периода на сън те използват белтъка, натрупан в организма, а бъбреците им почти не изработват урина. Малкото й количество се поглъща от кръвта и не възниква никаква опасност за животните. Даже и събудили се, мечките нямат голям апетит и се „раздвижват“ седмица-две.

Специален интерес към този уникален факт от мечешкия „бит“ проявява и „земната“ медицина. Сънят на черната мечка може да служи като модел за подбора на диетата при хронична бъбречна недостатъчност.

Поведението на животните

Всеки индивид, всяко семейство, стадо бозайници и ято птици притежава определена територия, присвоена от тях за жилище, лов, убежище, отглеждане на потомство, къпане...

Животните съществуват в нея, като че е оградена. При бозайниците и птиците разделянето  на територията на повече или по-малко равни части между отделните екземпляри на вида спомага за относително равномерно разпределение на неговите представители в мястото на обитанието. Това регулира изтощаването на хранителните ресурси на едно или друго място. Излишните индивиди се заселват извън границите на територията, в пограничните райони. Разбира се, там условията за преживяване могат и да не бъдат толкова подходящи и това засилва естествения подбор. Борбата за територия ограничава също така броя на животните, участващи активно в размножаването, и в крайна сметка това осигурява отбора на индивидите, най-подходящи за оставянето на потомство.

От векове животните са свикнали да уважават териториалните си владения едно на друго, което пък е довело до изработването у тях на съответни инстинкти или, както казват експертите, на особености в териториалното поведение. Разбира се, те не поставят стълбове на границите на своите владения, но притежават начини да покажат на другите, че даденият участък е зает. В едни случаи това са миризливи знаци, както е при хищните бозайници, в други-песента /при птиците/, в трети-обхождане на територията и изгонване със сила на всички неканени гости. В повечето случаи нарушителят не проявява особена агресивност и напуска чуждата територия. Това са едни от основните правила за поведението на животните.