Дара Екимова: Луда глава съм като баща ми

- Дара, в началото на годината ти спечели отличие за дебют от “359 HIP-HOP Awards”. Гледаш ли вече към наградата за изпълнителка или все още нямаш такива амбиции? 
- Честно казано, наградите са това, което следва, след като се наложиш с творчеството си, но не мисля, че те са фикс идея, за който и да е изпълнител. За мен е много по-важно хората да се намират в музиката ми, или когато ми кажат: “Песента ти ме разплака и ми помогна в труден момент”. Това е нещото, към което се стремя.

- Новата ти песен “Apology”, която отново е в дует с Искрата, е на път да повтори успеха на най-големия ти хит “Sagapao”. Има ли някой конкретен човек, или реална случка, от която се вдъхновихте за нея? 
- С Искрата се постарахме да напишем смислен текст с емоции и чувства, които всички сме преживявали по един, или друг начин. На всеки му се е случвало да наранява или да се чувства наранен в любовта, но въпреки това тя да е по-силна от това и да успееш да направиш компромис, заради човека когото обичаш. Това е целият смисъл на песента, но в момента няма конкретна случка, която да визираме, въпреки че в миналото и ние сме имали подобни преживявания.

- Ти си на 18 години. Свикна ли с онлайн обучението и към какво си се насочила да следваш в бъдеще?
- Не бих казала, че съм свикнала с това, защото спомените, които остават от реалния контакт са много по-истински на живо и на всички ни се иска да се върнем към нормалния ред на нещата. През изминалата учебна година бях 11 клас и честно казано, тя беше трудна за всички ученици и учители, за всички артисти, както и за всички хора. Надявам се скоро нещата да се оправят. Аз бях на самостоятелно обучение, което беше доста трудно решение и ако се върна назад не бих го взела, но се справих и се гордея със себе си. Влизах и в онлайн часовете и съм много благодарна на учителите - те даваха всичко от себе си, въпреки че и за тях не беше лесно, защото досега не се е случвала такава ситуация.

- Какво те провокира да напишеш песента “Пробвай се”, която е за социалните мрежи?
- “Пробвай се” е първата ми авторска песен. Да я напиша ме провокира реалността, в който живеем, защото ние живеем в свят, в който нормално изглеждащите хора сякаш не са достатъчно красиви. Познавам много момичета, сред които съм и аз и мога да кажа, че социалните мрежи влияят негативно на самочувствието ни. Според мен, снимките там не трябва да са водещи и да разклащат самочувствието ни с това, което виждаме, защото както знаем - то не винаги е истинско, но много от нас се влияят от това. Когато видя такива перфектни снимки, на мен също ми се случва да си кажа: “Леле, колко е красива и какво хубаво тяло има, а аз трябва да работя още много по фигурата си.” Старая се да изключа тези мисли, защото те ме демотивират и мисля, че е много по-правилно да се сравнявам със себе си от вчера и да се опитвам да бъда по-добра версия на самата мен.

- Според теб, какви са най-големите проблеми сред твоите връстници, за които трябва да се говори повече и да се предприемат по-сериозни мерки?
- Един от проблемите е точно това, че трябва да бъдем по-отговорни. Друг голям проблем е пристрастяването към социалните мрежи. Аз също използвам телефона си ужасно много и вече съм минус четири диоптъра. Постоянното гледане в телефона много е допринесло за това и определено не е полезно за здравето ми. Също така, според мен младите хора трябва да използват мрежата, не толкова за да си качват полуголи снимки, а за да кажат нещо, което да има смисъл и може да промени системата към по-добро.

- Написа много откровен пост във фейсбук след трагедията с Милен Цветков...
- Провокира ме самата ситуация, която се случи. Винаги съм била толкова откровена с всичко и всички - не мога да скрия емоциите си и като нещо не е правилно, не мога да кажа че е. Мисля, че човек, който има трибуна трябва да използва гласа си и да изрази позицията си, защото това се случва и с хора, които не са Милен Цветков и продължава да се случва, а трябва вече да спре. Нарани ме това, че тази трагедия се причини от мои връстници, което е показателно, че много от нас не сме толкова отговорни, колкото трябва, а трябва да бъдем такива, защото след 10 години ние ще сме хората, от които ще зависят нещата в държавата и обществото ни.

- Повечето млади хора мечтаят за чужбина. Ти имаш ли подобни амбиции? 
- Да, имам. Винаги съм имала, не за друго, а защото аз все пак съм си мечтала да пея на големи сцени не само у нас, но и извън България. Може би, една от стъпките към постигане на мечтите ми е да замина в чужбина и да следвам в университет, където се учи музика. Ако уча музика, ще бъде в чужбина, а тук бих искала да уча психология, но все още не знам къде.

- Има ли любимо момче до теб и кои качества харесваш в него?
- Да, има, макар че аз избягвам да говоря за това. В него харесвам това, че е изключително прагматичен и интелигентен, но най-важното е, че той е красив не само външно, а и сърцето му също е много красиво.

- Срещат ли се кавалери сред връстниците ти? 
- Честно казано не знам дали има кавалери - нямам огромен опит с мъжете, нито с момчетата, но аз съм срещнала едно чудесно момче и съм много щастлива.

- Твоята майка Ива Екимова е известен пиар експерт. Често ли ти дава съвети за кариерата ти и винаги ли я слушаш?
- Не я слушам винаги и смятам, че е важно сама да направя своите грешки и да се науча от тях. Иначе, за всяко нещо, което ме е посъветвала и не съм я послушала е била права и тя винаги е първият човек, до когото се допитвам. Понякога не я слушам в началото, но после премислям нещата още няколко пъти и си давам сметка, че има резон в това, което ми е казала и си заслужава да я послушам.

- Кои черти си взела от нея и кои от баща ти - Дими от култовата банда “Сленг”?
- До някаква степен от мама съм взела известна доза тревожност, а също и любовта към работата, защото тя работи постоянно и обожава това, което прави. От тати съм взела непоносимостта към неправдата, тази дори груба искреност на моменти, а надявам се и таланта.

- Кой е най-скъпият ти спомен от Дими и често ли се случва да усещаш присъствието, или помощта му?
- Най-скъпите ми спомени са, когато ходехме заедно на море и той ме учеше да плувам, също и когато ми показваше как да карам ски, когато бяхме на планина. Той ми е дал тази спортна култура, която имам и съм му много благодарна за това. Може би най-скъпият спомен, който ми е оставил е песента, посветена на мен - “Сам”. “Как съм живял без теб до сега - не знам? Колко време съм чакал сърцето си да ти дам?” Той е винаги до мен, никога не си е тръгвал и съм сигурна в това. Много често се обръщам към него и знам, че той чува думите и молитвите ми и отговаря на тях, а когато нещо не се случи - знам, че не е трябвало да се случва и ме е предпазил по този начин.

- А би ли споделила някоя от любимите истории за баща ти, които си чувала от някой от близките до него хора?
- Много интересно нещо, което баба и дядо са ми разказвали е, че тати сам се е научил да свири на китара - без интернет и ноти, което е доста вдъхновяващо за мен. Също така са ми казвали, че той ужасно много е обичал кучета, но имаше едно единствено куче и то се казваше Джаз. Викахме му Джазко и беше страхотен, даже участва в клипа на “Мой свят”. Аз също много обичам животните и кучетата, като баща ми.

- Един от хитовете на “Сленг” е “Луда глава”. Ти също ли си луда глава, като Дими и срещу какво се бунтуваш най-често? 
- Да, луда глава съм като него. Бунтувам се срещу неправдата и поста ми за Милен Цветков е абсолютно израз на този мой бунт.

- А как се справяш със завистта и хейта и сблъскваш ли се често с тях? 
- Да, всекидневно ми се случва. Понякога, дори от един поглед на някой човек и някак си разбираш, че има хейт (омраза-б. а.) в него. Мама много ми помага да се справям с това, защото понякога допускам думите на хората да ме наранят, или се питам какво си мислят те за мен и ми става гадно. Тя ми помага да си дам сметка, че това, което мислят хора, които не ме познават, всъщност се отнася изцяло за тях, а не за мен. Случвало се е да ми казват: “О, радвам се, че сега сме приятели, защото когато те видях за първи път не исках да говоря с теб, тогава ти изглеждаше ужасно!”, а аз бях само 11 годишна... В момента имам три най-близки приятели, които никога не са ми казвали неща от типа на: “Аз мислех, че си еди-каква си...”

- Срещала ли си се със звездоманията сред известните личности у нас и кои от големите родни звезди са ти направили впечатление със земното си поведение и отношение?
- Със звездомания не съм се срещала, а дори да съм - не искам да назовавам имена. Мога да кажа, че Графа е изключително земен, най-нормалния човек на света, Васил Найденов също, както и Михаела Филева. Говорила съм си с тях и те са страхотни и много добри хора, а със сигурност има за какво да се гордеят. Щастлива съм, че когато излезе песента ми “За теб”, Михаела и Графа я бяха споделили в страниците си, защото те са изпълнителите, към които гледам и се уча от тях.

- Би ли изпяла някоя песен с по-вулгарен текст, ако усещаш, че ще стане хит?
- Не бих изпяла песен с вулгарен текст, само за да стане хит - това не е целта ми. Аз просто творя и ако имам късмета да стане хит - добре, ако не - значи не му е било писано. Аз се стремя да пиша текстове, които разказва душата ми и мисля, че това е много по-важно. Песента “Sagapao” я написах, докато приятелят ми беше на бригада в Аляска и мисълта, че не можех да стигна до него и той е толкова далеч беше ужасна. След като излезе и започнаха да ми пишат момичета и момчета, които ми споделяха, че техните гаджета също са били на бригада и те са съпреживели историята в песента и тя им е помогнала да имат по-добро настроение през лятото, което е супер.

- Кои са книгите, които са ти повлияли най-силно?
- Любими са ми “Алхимикът”, както и стихосбирката на Петя Дубарова - “Най-синьото вълшебство”.

- Продължаваш ли задочно да питаш Дими: “Гордееш ли се?”, както в песента ти, посветена на него - “За теб”?
- Да, разбира се, винаги когато реализирам даден проект, или постигна нещо в личен план и в мислите си се допитвам до него - дали се гордее и съм сигурна, че се гордее с мен. Също така, когато направя нещо, с което не се гордея, вярвам че и той няма да се гордее с това.

- Фактът, че си останала толкова рано без баща, кара ли те да оценяваш по-силно всеки момент и хората, които са до теб?
О да, абсолютно! Много ги ценя и знам, че всеки нов ден е ден, в който да благодаря, че аз и близките ми сме живи и здрави. Всеки трябва да е така, а не да чакаме да загубим някого, за да оценим хората, които са до нас.

Нашият гост
Младата певица Дара Екимова е едно от най-талантливите и бързо набиращи популярност нови лица на родната музикална сцена. Тя е само на 18 години, но вече има няколко успешни проекта, а песента й “Sagapao” стана един от хитовете на миналата година и събра близо три милиона гледания в интернет. В You Tube канала на изпълнителката проектът й с Искрата се радва на подкрепата на почитатели от цял свят. Артистичността и сценичната харизма на Дара са наследствени, защото тя е родена в семейството на станалата известна като момиче на “Невада”, а по-късно като тв-водеща и пиар специалист - Ива Екимова и вокалистът на група “Сленг” - Дими Екимов. Освен певец, Дими е и дипломиран гинеколог и участва в екипа, който изражда Дара. Той пръв я поема в ръцете си и тя се превръща в неговата голяма слабост. За съжаление Дими си отива след пътен инцидент с мотора му, когато е само на 38 години, но Дара продължава да усеща присъствието и подкрепата му днес. Младата певица си признава, че не е успяла да спре сълзите си, когато записва нова версия на един от големите хитове на “Сленг” - “Мой свят”. В песента нейният глас е смесен с този на Дими, като по този начин се получава наистина вълнуващ дует между баща и дъщеря.