Да те съди Прокопиев или защо върховенството на правото е невъзможно в България

Олигархичният кръг „Капитал“ е същински властови Франкенщайн, чиято токсичност и потенциално бързо разпространение и в други държави членки на Европейския съюз, може да инфектира цялата екосистема на общността и в крайна сметка да я унищожи

„Завладяна държава“, „институционална репресия“, „институции-бухалки“. Чували сте тези думи. Години наред са произнасяни от най-влиятелния български олигарх на Прехода Иво Прокопиев. Лично. И опосредствено през медиите му: тези, които са негови и тези, на които медийният монопол задава редакционната политика. Чували сте ги и в речите на политическите му партньори и проксита. Повтаряни са и от съдии, отдавна изхвърлили превръзката на Темида – символ на очакваната от тях безпристрастност.

Тези дни Прокопиев обяви, че щял да съди четирима депутати от Движението за права и свободи, начело с лидера на опозиционната партия, задето публично го представят за олигарх, медиен монополист и политически инженер. Нищо изненадващо. Прокопиев винаги е съдил онези, които разкриват истината за него и за менажирания от него олигархичен бастион. Правел го е, защото, както твърди, защитавал името и бизнеса си, подложени на „институционална репресия“ от „институции-бухалки“ в „завладяна държава“.

От месеци обаче Прокопиев има цялата власт в държавата. Президентът Румен Радев не пропуска да открие събитие, организирано от „Капитал“. Премиерът Кирил Петков е откритието на изданието на Прокопиев много, много преди изобщо и двамата да се захванат пряко с политика. Защото, колкото и да отрича Прокопиев, той се занимава пряко с политика. Най-малкото и, защото не отрича автентичността на онези две „стенограми“ на срещите на кръга „Арго“ от 2016 г., на които бе обсъждан политическият инженеринг на формациите, които са съответно най-големият и най-малкият партньор в Четворната коалиция – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Да те съди днес Прокопиев на практика значи, че те съди цялата държава - президент, правителство и парламент, защото олигархичният кръг „Капитал“ е пуснал пипалата си в почти всяка държавна институция. А тази от тях, която все още не е превзета, бива подложена на институционален, политически, медиен и пропаганден тормоз.

Да те съди Прокопиев при състоянието на българския съд в последните години, а и особено в настоящия момент, е равносилно на това, да си изправен пред Народния съд, иначе казано – изходът е предизвестен. Осъден си.

Кой изобщо има илюзията, че ще се намери съдия, който да рискува кариерното си израстване само, защото вътрешното му убеждение и законът му дават основание да отхвърли иск на олигарха, медиен монополист и едноличен властелин в държавата? Та, нали, ако го направи, най-малкото, което ще му се случи – да бъде подложен на публичен линч чрез медиен тормоз, първо от изданията на олигарха или тези, които следват редакционната политика на неговите, а след това и от цялата мрежа от инфлуенсъри. И не, това не са празни приказки, това е самата реалност. Да се върнем по-малко от две години назад.

През лятото на 2020 г., в навечерието на произнасянето на Специализирания наказателен съд по делото, по което подсъдими за приватизацията на 33% от държавния дял на ЕВН бяха Иво Прокопиев и бившите министри в първия кабинет „Борисов“ – Симеон Дянков и Трайчо Трайков, съдебният състав бе подложен на такъв смразяващ натиск, какъвто едва ли някой, някога дори си е и помислял, че може да бъде осъществен в държава член на Европейския съюз. Десетки статии, анализи, коментари, както в изданията на Прокопиев, така и от всички, които следват неговия мейнстрийм, дори и в чужбина. Лобистки призиви от всевъзможни международни институции и политици, та чак до изявления на пенсиониран американски първи дипломат. Върховенство на закона ли? Завършекът на този наказателен процес е красноречив пример, че то няма никаква стойност, ако се отнася до олигарх от страна от бившия източен блок, в която решенията се диктуват от задкулисието. След смазващия натиск над съда, който напълно очаквано оправда Прокопиев, Дянков и Трайков, прокуратурата дори не си направи и труда да обжалва. Нищо, че олигархът не спира да я атакува и да твърди, че е под контрола на основния му враг – депутатът от ДПС Делян Пеевски. Е, реалността е съвсем друга. Реалност, която отдавна е заличена от мета-вселената, с която медийният монопол на Иво Прокопиев отдавна е създал паралелна реалност у нас.

Шансът да получиш справедлив съдебен процес в държава от Третия свят е в пъти по-голям, отколкото, ако срещу теб е заведен съдебен иск от Иво Прокопиев в български съд. Та, нали през 2016 г. на срещите на кръга „Арго“ Прокопиев, заедно с политическите му и медийни проксита, обсъждаха издигането на кандидатурата за президент на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Да, преди седем години. И да, същият Панов все пак стана кандидат за държавен глава, но миналата година. Съдия №1, чиято съпруга ползваше адвокатските услуги срещу медии, които разкриха неудобната истина за имотното й и финансово състояние, на същия защитник, който лично Иво Прокопиев и жена му – Галя Прокопиева, ползват по делата за запорираните над 200 млн. лв. активи от Антикорупционната комисия. Ще кажете – Панов вече е редови върховен съдия във ВАС. Така е, но само погледнете изданията на олигарха от началото на 2022-ра година – какви предупреждения се леят от статии, свързани с избора от Висшия съдебен съвет на новия съдия №1 Галина Захарова. Съдебните кадровици буквално бяха заплашени, че, ако не проявят „инстинкт за самосъхранение“, т.е., ако не приемат единствения възможен избор, то животът на съвета ще бъде преждевременно прекратен. Всъщност, това не бяха само статии, а и коментари на политическото ръководство на Министерство на правосъдието, което е само една от институциите, подвластна на олигархичния кръг „Капитал“.

Къде съди Прокопиев тези, които дръзнат да се изправят срещу империята му? Исковете на олигарха се завеждат в софийските съдилища, които са завладени от върхушката на Съюза на съдиите в България. Трайно установена практика е политизираните съдии да получават трибуна в медиите на монополиста. А пък техните политически позиции и кадрови интереси да намират подкрепа от адвокатите лобисти, свързани отново с Прокопиев и негови бизнес-партньори, а оттам и мрежата от неправителствени организации, играещи ролята на шпиц-команди срещу неудобните магистрати и чадър срещу „правоверните съдии“. Къде може да откриете статии и интервюта на и със съдиите Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев, Емил Дечев, ако не в изданията на Прокопиев и следващите неговата редакционна политика, където се изявяват и адвокатите на олигарха и партньорите му – Доковска, Лулчева, Атанасов и т.н. Как очаквате при тази симбиоза да има обективен процес и съдебно решение, базирано на фактите и закона? Няма съдия, който да рискува заради един иск на властелина на държавата да заложи на карта професионалния си път, защото, ако не се произнесе в очакваната от него посока, първо ще бъде публично малтретиран чрез всевъзможни статии, второ ще бъде подложен на натиск при явяването му на конкурс или при предстоящо атестиране, а в наши дни, вече може да му се стоварят и институционални проверки, било от съдебен инспекторат, било от НАП, било от службите, макар последното да е незаконно.

Всичко това у нас може да не значи нищо. За Брюксел случващото се в България не може повече да бъде прикривано, защото „Прокопиев“ стана възможен и заради неолибералния диктат на европейските чиновници. Сега, обаче, Европейската комисия, а и останалите европейски институции, трябва скоростно да осъзнаят, че олигархичният кръг „Капитал“ се е превърнал в същински властови Франкенщайн, който не просто прави невъзможно наличието на върховенството на правото в у нас, но токсичността и потенциалното бързо разпространение на този модел и в други държави членки на Европейския съюз , може да инфектира цялата екосистема на общността и в крайна сметка да я унищожи.