Джордж Буш-старши - Старата школа

Покрай всичко случващо се по света през последните дни – отменени и потвърдени срещи на върха, държавни посещения във всички посоки, се прокрадна и новината за поредно влошаване на здравословното състояние на бившия и най-стар все още жив президент на САЩ, Джордж Буш. Който като действащ патриарх на един от най-старите и според мнозина историци, най-успешни, американски политически кланове, ще остане в историята като “старши”.

Информацията за влошаването на здравословното състояние на 93-годишния Буш, несъмнено сред най-значимите държавни ръководители от края на ХХ век, седмици след като бе приет в болница след погребението на съпругата му Барбара, направи впечатление по себе си. Предвид в каква неизвестна посока са се насочили международните отношения “Изток-Запад” последните месеци, ако не и години, името на един от двамата души, поставили подписа си под споразуменията, довели до края на Студената война, сигурно буди противоречиви емоции. Особено у нас, с изкривената носталгия “по отминалите дни” на Желязната завеса, която напоследък тресе цели пластове от обществото. За които вероятно образът на Буш-старши е точно толкова “враг на народа”, колкото е и този на Михаил Горбачов. Както за тях, така и за една конкретна каста руснаци и техните крепостни избиратели. Или огледалните им образи на Запад, не по-малко различни в закостенялото си мислене.

Това разбира се, не би могло да засенчи приноса, оставил Джордж Буш-старши като американски президент между 1989 и 1993 г. за относително мирното съществуване, в което бившите големи съперници, в лицето на САЩ и СССР/Русия и техните сателити, просъществуваха последният над четвърт век, след десетилетията на глобално противопоставяне. Последствията, понесени от всички озовали се от губещата страна на историята се оказаха, уви, част от процеса. Какво да се прави?!

Джордж Хърбърт Уолкър Буш е роден на 12 юни 1924 г. в град Мълтън, щата Масачузетс, в семейството на видния банкер и бивш американски сенатор Прескот Шелдън Буш-старши. Бъдещият президент на САЩ отраства и получава основното си образование в Гринуич, Кънектикът, но за гимназията се завръща в родния щат и Академията “Филипс” в Ендоувър. Със завършването на средното си образование през 1941 г., шест месеца след нападението на Япония над Пърл Хърбър Джордж Буш се записва във военноморските сили на САЩ. На 18-годишна възраст той е най-младият пилот за времето си в американските ВМС.

Уволнява се от войската през септември 1945 г., месец след капитулацията на Япония, с чин младши лейтенант, летял 58 бойни мисии само за последната година. Малко преди това обаче, същата година Джордж Буш се оженва за Барбара Пиърс, с която ще имат шест деца. С края на военната служба бъдещият президент на САЩ се записва в ускорена програма към Университета “Йейл”, и през 1948 г. взема диплома по икономика. С тапията в джоба и контактите на баща си зад гърба, Джордж Буш премества семейството си в Тексас, където започва успешна търговия с оборудване за петролни сонди и кладенци. Оттам се прехвърля към крайбрежните сондажи и в първата половина на 1950-те основава собствена компания, на която остава почетен председател до 1966 г. Причината да напусне поста е политическата му кариера, която същата година го изстрелва в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ. През 1970 г. Джордж Буш е избран за сенатор от Тексас, а на следващата година президентът Никсън му гласува доверието да го изпрати посланик на САЩ в ООН, където остава до 1973 г. След кратък престой начело на централната комисия на Републиканската партия, през 1974 г. президентът Джералд Форд го изпраща за посланик в Китай, а две години по-късно го изтегля, за да го назначи начело на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. След като на няколко пъти е подминаван от върхушката на републиканците, през 1980 г. Джордж Буш е номиниран на първичните избори за възможен кандидат за президент на САЩ. Фаворитът Роналд Ръйгън в крайна сметка му предлага да е негов вицепрезидент и на следваща година тандемът им побеждава действащия държавен глава Джими Картър.

Буш остава дясната ръка Рейгън два мандата, преди да се кандидатира наново за номинацията на републиканците през 1988 г. и на следващата да гарантира трети пореден президентски мандат за партията си. В решаващ момент за съдбата на човечеството. Само седмици след събарянето на Берлинската стена, през декември на 1989 г. е първата среща на Джордж Буш със съветският лидер Михаил Горбачов в Малта. Две години по-късно, през юли 1991 г. двамата ще подпишат в Москва договорът за намаляването на стратегическите ядрени въоръжения, който, заедно с официалното разпадане на СССР същата година, ще бележи края на Студената война.

И другите противоречия

Джордж Буш-старши няма да остане в историята само като американският държавен глава сложил на края на Студената война и дал тласък на света към нов световен ред. За четирите си години като президент, във външнополитическо отношение на “ловният му колан” стоят и други две “бележити” за края на ХХ век събития. На първо място е инвазията в Панама и свалянето на Мануел Нориега от власт, към което САЩ прибегнаха в момента, в който усетиха че нямат вече сериозен геополитически опонент, който да им оспори действията, още през декември 1989 г. И на второ, разбира се, е Първата война в Персийския залив срещу Саддам Хюсеин и окупирания от него Кувейт. За дълготрайните последствия от която...

За него

Неубедителен за американците

Джордж Хърбърт Уолкър Буш бе избран за президент като един от най-квалифицираните кандидати за поста.

...Едновременно с това, ако президентските успехи се броят по преизбирането, Буш беше неуспешен, защото не успя да убеди американското общество да му гласува още четири години на власт.

Стивън Нот, професор по национална сигурност във Военноморския колеж на САЩ

Противоположен на съвременника си

Джордж Буш-старши бе ловък президент в един от най-високите моменти на американска власт и влияние, един бележит четиригодишен мандат, в рамките на който се случи разпада на Съветския съюз, създаването на НАФТА, светкавичната победа в Персийския залив и спасяването на кюрдите (бел. ред. в Северен Ирак). Тръмп е всичко това, но на обратно: с надвисналия разпад на НАФТА, възхода на Русия, непоследователна политика в Близкия изток и перспективата за изоставяне на кюрдите.

Брет Стивънс, американски журналист

Модел за подражание

Искам да кажа едно нещо на днешните млади хора: Никога не забравяйте, че демокрацията зависи от това гражданите да я пазят, да я развиват и работят за нея. Най-голямото нещо, което можеш да извършиш в живота си е да служиш на страната си. И няма по-добър модел на подражание за това от Джордж Буш-старши.

Кондолиза Райс, бивш държавен секретар на САЩ