Димитър Гърдев, дипломат и международен анализатор, пред Труд News: Рюте дължи обяснение на Европа защо има зъб на България

Отново не ни пуснаха в Шенген. Както винаги от 11 години насам чуваме едно и също – догодина влизаме със сигурност. Какво има Нидерландия срещу България, та вечно ни налага вето? Въпросът за членството ни в Шенген политически ли е, или технически? Все нас ни сочат като корумпирана държава, а Европарламентът в момента се тресе от огромен корупционен скандал на най-високо ниво. По тези въпроси разговаряме с Димитър Гърдев, международен анализатор, председател на външната комисия в 46-то Народно събрание.

- Достатъчно ли бе според вас уверението на президента, че догодина ще влезем в Шенген, господин Гърдев? Това сме го слушали всяка година от различни хора...
- Това беше наша позиция и оценка, че бяхме поставени в абсолютно неблагоприятни, неизгодни и донякъде некоректни условия. Върху България в продължение на десет години са прилагани изисквания, които са извън техническите изисквания за Шенген. Много ясно трябва да се каже, че Шенген не е политика. Това е нещо, което ни се полага и което всъщност с подписването на договора за влизане в ЕС, ние сме задължени да сме членове на Шенген, на еврозоната и в общата европейска политика по отбрана. Така че ние по принцип сме в Шенген, тук не се кандидатства както например РС Македония или Албания за ЕС. Всъщност единствено времево  е разтеглено нашето пълноправно членство. Ние в момента пазим външните граници на ЕС, изпълняваме всички условия за Шенген, но не се ползваме с привилегиите и правата.  Така че в това няма нищо политическо, както се опитват много хора да казват, което не е вярно, и България трябва категорично да се противопостави на тази формулировка, не да го повтаряме ние, а напротив – всеки един наш европейски партньор, който каже, че има политически изисквания, трябва да бъде изправен и да обяснява  откъде-накъде. Защото всъщност точно това се получи – ние сме изпълнили техническите изисквания още от 2011 година. Оттук нататък имаше групи държави, които ни спираха.

- От тази група държави остана само Нидерландия, но се прибави Австрия...
- Да, Нидерландия е постоянно участваща. И няма никакви обяснения, които да променят  позицията на тази държава. Имаше страни, които бяха против, после се съгласиха, после пак бяха против, после пак се съгласиха. Позициите им варираха в съответствие с това какви неща са констатирани. Но след като изпълнихме техническите изисквания през 2011 година, Нидерландия постави изисквания по един доклад, който е в абсолютно друг механизъм, който няма общо с Шенген  – за сътрудничество и проверка. Ние се съгласихме, проявихме добра воля. След като получихме положителен доклад, те моментално поставиха ново изискване – да получим два положителни доклада по механизма за сътрудничество и проверка един след друг. Добре, получихме и това. След което светкавично се появи изискването да получим два доклада за една година. И това, което в момента имаме като претенция от Нидерландия, не съществува в нито едно от правилата за Шенген. След срещата на Съвета на 8 декември Нидерландия постави като претенция да получим положителен доклад по механизма за верификация на Шенген.

- Какво представлява тези механизми?
- Нито един от тях не съществува. Така че това тяхно изискване е принципно неизпълнимо, защото от 2019 година  не се изготвят доклади за България. Самият механизъм премина в един общ европейски глобален механизъм и сега се изготвят доклади за всички държави, включително и за тях. А механизмът за верификация бе въведен, когато Гърция пропусна един милион мигранти през 2015-2016 година. После се оказа, че този механизъм не действа и в момента по предложение на самата Нидерландия той трябва да бъде променен. И от нас се изисква ние да получим доклад по механизъм, който ще се промени и ще действа може би следващата година.

- Откъде и защо нидерландският премиер Рюте има зъб на България, според вас? Какво толкова сме направили на тази държава и лично на него, та непрекъснато да ни налага вето за Шенген?
- Мога да се пошегувам, че в Търново има една кула на техния Балдуин Фландърски... Рюте дължи обяснение и това трябва да се изкара на преден план. Аз и вие нямаме защо да гадаем, то не е наша работа.  Но такава констатация има и той трябва да дава обяснения. Всеки един български политик трябва да го пита откъде ти, Рюте, имаш зъб на България? Въпросът е изключително резонен. Нека се върнем една година назад и да видим каква беше позицията и реакцията на Нидерландия за Северна Македония.  Рюте ходи в Скопие, говори техните просръбски глупости, изисква от България, репчи се, поставяше пак по същия начин  резки изисквания. Това е човек, който не познава нашата история. Това също направи впечатление, така че българските дипломати и журналисти трябва да се съсредоточат върху наистина това какво стои зад тази позиция? На всеки един форум те трябва да обясняват. Защото Нидерландия остана сама, единствено за миг я подкрепи Австрия. И самият Рюте остана сам, защото в неговата група в Европарламента АЛДЕ той не получи подкрепа, те гласуваха България да бъде приета. Така че Рюте дължи обяснение не само на българското общество, но и на собствената си партия защо се създават такива двойни стандарти. Аз имам някои подозрения. Нашето КПП с Турция е най-натовареното в Евразия, тяхното пристанище в Ротердам е най-голямата морска точка в Европа. Та може би има някакви притеснения  да не се пренасочи трафикът им. Борбата за Шенген трябва да продължи

- Коя е най-голямото ни безпокойство в тази борба?
- Това е непоследователната и съглашателска позиция на Румъния, която в момента започва да води собствена политика. В последното изказване на техния премиер той каза, че интересите на Румъния са над всичко  и тя трябва да бъде отделена от България. По този начин Хърватия бе пусната в Шенген. Защото на нас са ни обяснявали, че искат да запазят сухопътната граница на България, тъй като Гърция има морска граница  и тя лесно се преодолява. Само по себе си това е пълна глупост. Трябваше да се зададе въпросът как тогава приемате Хърватия, която също е с такава морска граница  и също е такава рехава. Каква е логиката? И защо не сложат вътрешна граница между Италия и Австрия, между Франция и Испания, които се напълниха с бежанци от Северна Африка?  Почти бяха успели да ни разделят от Румъния. Другото което е да не се даде ясна дата и времева рамка за по-нататъшните ни действия. Ние искаме да ни се дата точни и ясни критерии по точки. Ние поемаме отговорността, но най-много ни притеснява, че следващото председателство идва в Швеция. А тя беше една от държавите, които беше против членството на България в Шенген. И във фокуса на нейното председателство да не бъде Шенген и пак да бъдем оставени за не знам си кога.

- Мигранти влизат в Австрия и от Хърватия...
- Да, влизат и от Сърбия, и от РС Македония, и от Унгария. 

- Но Хърватия я пуснаха...
- Затова аз категорично заявявам, че изискванията на тези хора към нас през годините са все повече и повече, но неоснователни. Второ – виждаме една позиция, която по никакъв начин не търпи никаква промяна. Трето, когато поканихме тук преди три месеца всяка една държава да види какво е състоянието на съоръженията, Нидерландия не прати екип, но запази позицията си. Значи аз имам претенции, но не искам да отида да видя как е на място! 

- Слушах тези дни Сергей Станишев, който бе 11 години президент на ПЕС, евродепутат е и добре знае как стават нещата в ЕП. Та той препоръча България да предприеме реципрочни мерки към Нидерландия?
- Аз мисля, че това е крайна мярка, слушах и предложението на Стефан Янев  парламента  да задължи правителството да блокира всяка една инициатива на Нидерландия. Това според мен е несериозно, защото някои инициативи може да са положителни за България и сами да се натресем в гредата. Първото което е важно – българската външна политика да говори в един глас на абсолютно всички партии, а не това, което наблюдаваме в момента, което доведе до тези конфузни ситуации. Второ, ние направихме грешка, че се бяхме съсредоточили върху Европейската комисия и Европарламента като органи, които дават докладите, но в края на краищата  трябва да се съсредоточим към държавите, които имат претенции. И тук вече позицията на България към Нидерландия по този въпрос трябва да бъде обединена, единна и неотменна – че на всеки един форум Нидерландия трябва да дава обяснения, за да чуем истинските й мотиви. Това трябва да бъде наша стратегия, да го чуе целия Европейски съюз, да се изкара това като платформа за борба срещу двойните стандарти. Трето – трябва категорично да се отиде на място, ако трябва постоянно, и да се пита нидерландското общество какво толкова ги притеснява. Наистина България има проблеми с корупцията и върховенството на закона, ние това го признаваме. Но трябва категорично и ясно да се каже,   че това няма нищо общо с Шенген и с охраната на границата. И че ако бъде приета в Шенген, България ще стане по-пропусклива за чужденците. Корупцията, борба с организираната престъпност и върховенството на закона са механизми, които са валидни за всяка една европейска държава, включително и за Нидерландия. Това е задължителен постоянен и дълъг процес. Моите очаквания са въпросът за членството ни да се разглежда септември или октомври догодина и ние дотогава можем да направим изменения в нашето законодателство. Това наистина е важно и трябва да бъде представено пред нашите европейски партньори – промяната в КПКОНПИ и забележките, свързани с възможността да се разследва главния прокурор. А бойкот във всяко едно отношение – дори Унгария не го прави. Имиджът на България страда – толкова години си член на ЕС, а те държат като някакъв тройкаджия, но видяхме, че има и много сериозни двойкаджии и то на високо ниво. Това стои като имиджов маркер. Като България повиши малко повече глас, веднага  ѝ се казва -  нали ще дойде време пак за Шенген...ЕС е съюз между партньори, а не между страни, където един гледа как да прецака другия. Така че България трябва да се бори за нещо, което ѝ се полага.  

- В Австрия се получи разнобой по темата България в Шенген. Президентът изрази съжаление, че правителството е показало червен картон за членството ни, но канцлерът защити позицията си?
- Да, както споменах, и в самата Нидерландия има различия в позициите, няма единно мнение. Това, което Австрия постави като условие, е изключително спорно - да се докаже бройка  заловени нелегални мигранти. Как да определим тази бройка?  Това е на вълни. И ако в един момент няма такъв наплив, ще кажат – малко е.  А ако се окажат много, ще кажат – надвишавате бройката. Това е абсолютно нелепо, по-нелепо от холандските условия. Защо пък и ние не поставим едно условие – за бройка загинали служители? Проблемът на Австрия трябва да бъде абсолютно ясно индикиран, че мигрантите там не са само от България. От Сърбия и Унгария също преминават много и не може да се говори за един процес, който е непостоянен. Такова нещо не съм чувал. Това е все едно колко мълнии ще паднат на квадратен метър. 

- В Европарламента тече огромен скандал за корупция, отстранена е зам.-председателката, разкрита е италианско-гръцка схема с дъх на мафия...А ни сочат нас като най-корумпираната държава?
- Изключително показателно, за лош техен късмет на най-високо равнище лъсна огромна корупционна схема. Не знам дали си спомняте в Австрия за каква корупция на най-високо ниво ставаше дума, когато падна правителството, защото вицеканцлерът беше заловен с една жена, представяща се за рускиня. Те щяха да му дадат милиони да купи най-големия австрийски вестник, а той да им даде газови и петролни схеми. Това ако се беше случило в България, щяха да ни изгонят. Корупцията е негативно явление за целия ЕС. Аз не си спомням Европейска комисия, която да се е разминала без огромен корупционен скандал. Даже преди години комисията на Жак Делор беше разпусната, тъй като десет комисари бяха обвинени в корупция. Да си спомним и какъв скандал стана с Жозеп Борел, как му отнеха пенсията. Примерите са постоянни  и вместо да се сочат с пръст държави, които не могат сериозно да се защитят, трябва да се говори за обща европейска политика за борба с корупцията, а не да ни делят и разделят.

Нашият гост
Димитър Гърдев е роден на 17 ноември 1968 г. в Сливен, но израства в София. По професия е дипломат. Има магистратури по Международни икономически отношения, Национална сигурност и Информационна сигурност. Работил е в Министерство на външните работи, бил е дипломат в посолството на Република България в Никозия, Кипър. Той е международен анализатор с над 100 статии във в. “Труд”, “Стандарт”, “24 часа”. Работил е в Европейска Асоциация за международни отношения като регионален представител и в Европейски парламент като съветник в комисиите по външна политика, сигурност и отбрана. Бил е депутат от ИТН, председател на комисията по външна политика в 46-ото Народно събрание.  Владее английски, немски, руски и гръцки.