Доналд Тръмп удари Русия, но ЕС не успя да се възползва

От сградата на Европейския съвет до офиса на белгийския премиер са само две минути с кола, но по време на лидерската среща на ЕС тази кратка разходка можеше да се окаже решаваща. Дипломати отбелязват, че никой от организаторите не е потърсил лично мнението на премиера Барт Де Вевер, който се противопостави на плана за използване на замразените руски активи за отпускане на заем от 140 милиарда евро за Киев, пише Politico.

Де Вевер, премиер на Белгия от февруари, аргументира възраженията си с опасения от възможни ответни действия на Владимир Путин срещу страната, където се държат активите. Това наложи отлагане на решението и постави под въпрос осигуряването на финансовите нужди на Украйна през декември, ако не бъде свикана извънредна среща.

„Това е хаос“, коментира анонимен дипломат. „Не беше предвидено да се развие по този начин.“

Противопоставянето на Белгия изненада останалите дипломати, министри и висши служители на Европейската комисия, които няколко дни преди срещата уверяваха, че са намерили решение на възраженията на Де Вевер. Най-голямо неудобство се падна на президента на Европейския съвет Антонио Коща, който обяви пред Зеленски в началото на срещата:

„Днес ще вземем политическо решение, което да гарантира финансовите нужди на Украйна за 2026 и 2027 г., включително за придобиване на военна техника. Това е много силен сигнал към Русия. Казахме многократно, че ще подкрепяме Украйна докато е необходимо и с всички средства, и сега го конкретизирахме.“

В края на срещата обаче Коща и Урсула фон дер Лайен проведоха късна пресконференция, за да обяснят какво всъщност се е случило и какво означават финалните заключения. Дипломатите бяха несигурни, тъй като в документа вече нямаше ясно посочване на използването на замразените активи за „възстановителен заем“ за Украйна.

Преди кризата с активите настроението сред съюзниците на Украйна беше оптимистично. ЕС прие 19-ия си пакет от санкции срещу Русия, насочен към „сенчестия“ флот на Кремъл, банковия и енергийния сектор. Доналд Тръмп за първи път наложи „огромни санкции“ на най-големите руски петролни компании, след като дълги месеци преговорите за мир с Путин „не водеха никъде“.

В началото на срещата в четвъртък високопоставени европейски служители публично и зад кулисите приветстваха хода на Тръмп. Дори унгарският премиер Виктор Орбан не попречи на дискусиите, като се въздържа от участие в обсъждането на Украйна.

След напрегнати дискусии лидерите успяха да се съгласят по заключенията за климатичните цели на ЕС, без да има фатален разрив. Крайната версия на документа обаче не утвърди целите за намаляване на емисиите до 2040 г., оставяйки решението за по-късно.

Френският президент Еманюел Макрон обясни, че предложението за заем от замразените активи за Киев не е изоставено:

„Не е погребано, обсъдихме технически детайли. Трябва да напредваме методично, защото не можем да нарушим международното право.“

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че ЕС остава надежден съюзник: „Ще подкрепяме Украйна за дълго време.“

В същото време Киев настоява за отпускане на средствата още в началото на следващата година. Много европейски лидери ще се срещнат отново с Володимир Зеленски и британския премиер Киър Стармър като част от коалицията, която подкрепя усилията за мир.

„След нашите санкции и санкциите на Тръмп, заемът за възстановяване трябваше да направи деня наистина успешен,“ коментира един дипломат. „Но това е възможност, която пропуснахме.“