Доц. д-р Огнян Боюклиев, Институт за икономически изследвания към БАН, пред „Труд news“: Ще има празни щандове при слагане на изискване за 50% български храни

Със закон да определяш граници на печалбата не е социализъм, а икономически фашизъм

Министерство на земеделието подготвя законодателни промени за въвеждане на таван на надценките на редица основни храни, както и за коопериране на фермерите. Парламентът задължи Министерският съвет да направи държавна компания, която да продава основни храни и потребителски стоки с до 10% надценка. С въпроси разумно ли е слагането на тавани на надценките, ще заработи ли държавната компания за храни, защо в Хърватия имаше таван на цените се обърнахме към икономиста Огнян Боюклиев.

- Г-н Боюклиев, правителството подготвя закон, с който да бъдат регулирани отношенията на пазара на храни. Смятате ли, че слагането на таван от 20% за надценките за основни храни в големите търговски вериги е правилно?
- Слагането на каквито и да било административни бариери на цените на дребно или на маржове и надценки по пътя на храната между секторите е глупаво занимание. За нас учените, анализът на отделните сектори е много важен и основа за формиране на политики. Затова държавата трябва да тръгне с такъв анализ, например за цената на зърното - от енергията, труда и другите компоненти за производството му, да стигне до цената за неговата преработка във фураж, оттам до цената на суровото мляко, за чието производство е нужен този фураж, до преработката на суровото мляко в мляко за пряка консумация или млечни продукти като кисели млека, сирене и други с цена на дребно в магазина. Храната достига до нас, като минава през три икономически сектора: първичен, свързан със земята и животните; вторичен - преработката на зърното, млякото и месото, плодовете и зеленчуците; третичен - търговията и логистиката, от транспорта до продажбата в магазина. Но считате ли, че потребителят се интересува от тези три сектора или от движението на суровината и продукта през тях. Той се интересува от цената и качеството на продуктите в магазина. Затова се гневя на политиците, които пренебрегват елементарни икономически принципи в интерес на малка група лобисти. Като един бивш аграрен министър, който нарича тази икономическа схема „хранителна верига“, което е поредната проява на неграмотност, защото звучи като „природната хранителна верига“ „трева - тревопасно животно - хищник“. Очевидно този министър и месопреработвател счита, че ние потребителите сме тревопасни...

- Но все пак да попитам, възможно ли е да има надценки, регламентирани със закон?
- Възможно е, доколкото е възможно да върнем Плановия комитет от времето на социализма, а и Комитета по цените със задача да регулират цените в условията на планова икономика. Този орган е закрит още през 1988 г. Не е възможно, разбира се. Спекулацията с цените е част от търговската, от пазарната игра. Ролята на държавата е да следи производствените цени по секторите до крайния продукт, но не за да натиска крайната цена или надценките между юридическите субекти, а да не допусне монопол, липса на конкуренция.

- Проектът на закон предвижда при търговия с вносни храни, еквивалентни на българските, за които има таван на надценката от 20%, да има таван на надценката от 10%. Това няма ли да откаже някои търговци да продават вносни храни?
- Това са конкретни идеи от закона. Но искам да отбележа, че все още няма публикуван проект на закон. Има една презентация на идеи за съдържание на такъв закон на интернет страницата на аграрното министерство. Има и един текст, изпратен неофициално до някои избрани организации, т. е. има само идея за закон. Чел съм тези текстове, но в тях например липсва дефиниция за български продукт! Така както се подразбира от тези текстове, ако внеса краве масло в голяма опаковка 20 килограма и го преопаковам в пакетчета по 250 грама той вече става български хранителен продукт, произведен в България. Или още по-фрапантен пример - внасям от Германия сурово свинско месо - филе, преработвам го, изготвям от него сух колбас, кръщавам го „Филе Елена“ и това е основание да е български продукт по тези текстове за закон. Защо този преработвател го е кръстил „Елена“, а не „Филе Бавария“ или „Саксония“, примерно? Това с надценката при вноса, когато е от страни от ЕС, е грубо погазване на принципа за Общия пазар и свободното движение на стоки.

- Предложението на министерството е в големите вериги поне 50% от редица основни храни, като млечни продукти, месо, сезонни плодове и зеленчуци, да са български. Възможно ли е това?
- Първо министерството на земеделието трябва да определи коя храна е българска, да даде дефиниция. Така, както се предлага в идеята на закон, просто ще има празни щандове, дори и в сезона, в който има българска продукция, защото ние сме вносители и на плодове, характерни за нашата географска зона, и на зеленчуци. А при месните и млечните продукти, ако пресметнем това, което се предлага на пазара като колбаси, месо и млечни продукти, и по съответния рандеман видим какво отчита националната статистика като произведено у нас сурово свинско, телешко и агнешко месо, както и мляко, картината ще е в областта на ужасите. При яйцата и птичето месо сме по-добре, ние сме износител на яйца и птиче месо, имаме достатъчно и за нашия пазар. Няма нищо лошо на пазара да има вносни яйца, но те трябва да отговарят на изискванията на ЕС за качество и условия на производство, а не да са прикрит внос от трети страни, например от Украйна. Ниска е културата ни на потребители, въобще не се замисляме, когато купуваме, откъде е това месо, яйца, как са произведени. Трябва да информираме потребителя, че този колбас е произведен от българско месо, добито от български породи животни, отглеждани в едикоя си планина. Или тези домати са от български сорт, отгледани по традиционна технология в района на град Пазарджик, например. В Гърция има знак, който гарантира произхода на основните суровини в даден продукт. Това е ролята на държавата, а не да налага административно цени и надценки. Когато нашият продукт е по-скъп, държавата трябва да анализира защо това е така. Няма как да имаме по-евтини български домати след като ликвидирахме напоителните системи и цената на водата е висока, а в Гърция държавата я субсидира. Там цената на водата е символична, държавата я доставя почти безплатно до полето, а фермерът си прави само капково напояване или система за дъждуване.

- В Хърватия бяха въвели таван на цените на основни храни във връзка с приемане на еврото. Предвид възможността за влизането ни в еврозоната от 2026 г., смятате ли че трябва да има някакви мерки за ограничаване на поскъпването и в България?
- В Хърватия имаше обстановка, която е различна в сравнение с България. Те са малко по-малко от четири милиона души, но туристите са над осем милиона годишно - традиционно Хърватия е любима туристическа дестинация за френски и австрийски туристи. Далмация съчетава изключително красиво море и планини, които предполагат скъп туризъм за над средна ръка туристи. След въвеждане на еврото нахлуха туристи и от по-ниските доходни групи, почнаха да купуват продукти от магазините и да ги готвят в апартаментите, които наемат. Част от имотите по курортите вече са собственост на французи, германци, австрийци, руснаци, те си готвят вкъщи и пазаруват в търговската мрежа. Цените нараснаха в Хърватия и преди еврото, пак по същите причини. Оттам започна гражданският протест за цените на храните. От друга страна е факт, че цените нараснаха и заради закръгляването от куни в евро. Винаги, когато административно натискаш цена, след това тя скача като пружина! Администрацията трябва да следи началния период след влизане в еврозоната, когато цената се обявява в местни пари и евро, тогава е препоръчителен по-голям контрол. За България това означава, че ако цената е 1 лв. тя трябва да се запази на етикета около месец пак 1 лв. и съответно в евро - 51 евро цента. Икономиката на Хърватия въври напред след въвеждане на еврото, растат доходите от туризма и инвестициите. Но това не винаги е в полза на средния потребител. Тук е ролята на държавата, да води социална политика, да подпомага бедните. Ако приемем еврото през 2026 г., трябва да има строг контрол при превалутирането, но в определен времеви срок.

- Защо в Гърция редица земеделски продукти са по-евтини, отколкото в България?
- Не само по-евтини, но и по-качествени! Ами защото там като кажеш гръцки продукт, качеството му е гарантирано, а продуктът е обозначен и е посочен произходът на суровината: ако е млечен - от къде е свежото мляко, ако месен - от къде е месото. Това е отбелязано на опаковката със знак, приет в закон. Другата причина е по-ниското ДДС за основни храни, но аз не съм радетел да се диференцира ДДС в близко време. Опасно е, а и се получава евтина храна и за бедни, и за богати, или нещо като при хляба у нас след пандемията. Социалната политика струва скъпо, а парите идват от данъците. Нужна е данъчна реформа, ние сме най-бедната страна в ЕС и заедно с това страната с най-ниски данъци. Подоходният данък трябва да е прогресивен, по-голяма ставка за богатия и без данък за бедния.

- В Министерство на земеделието подготвят и законодателни промени за коопериране на фермерите. Какво трябва да бъде направено в тази посока, можем ли да ползваме опита на Франция?
- И този проект на закон е едно административно недоразумение. Простотия, колкото и грубо да звучи, един нескопосан превод от английски език на думите Cooperating и cooperative, защото кооперирането в английския език означава процес на сътрудничество между два или повече субекта за постигане на обща цел или интерес. Това включва обмен на ресурси, информация и услуги, което води до взаимна изгода. Става въпрос за сдружение, а не за кооперация. Кооперацията е юридическа форма за сдружаване на физически лица и не може да е бъде регистрирана по Търговския закон. Ако е кооператив, регистриран по Закона за кооперациите, има своите специфики. Няма как да си кооперация и членовете да имат право на глас съобразно капитала. При кооперациите основният принцип е „един член на кооперацията, един глас!“ Как така ще се обединят фермерите, които в Западна Европа са семейни стопанства, с едрия месопреработвател или млекопреработвател - единият има няколко стотина хиляди оборот до милион, а другият десетки милиони? Имам сериозни съмнения, че този закон се прави, за да се скрие данък, да се получават пари от бюджета и от европейските фондове, за да се скрият производителите на менте храни или такива с небългарска суровина зад структура, която те наричат „кооператив“! Законът определено е лобистки и с подбуди за измама на потребителите. Спекулирам, защото не мога да го докажа, но на това ми прилича от това, което излиза в медиите от същите тези лобисти. Същото е и с идеята за закон за браншовите организации, където се предвижда да има само една камера и тя да е задължителна за всички. Това прилича на професионалните структури, контролирани от мафията в началото на миналия век в САЩ. Що се отнася до Франция, държавата подпомага земеделските производители да си изградят преработвателно предприятие - производителите на грозде да имат обща кооперативна изба, а няколко кооперативни изби да създадат кооперативно бутилиращо предприятие, което само да оперира на пазара с крайния продукт - вино. Това е идеята - зърнопроизводителите да имат техни кооперативни силози, мелници, а при млекопроизводителите мандри, при месопроизводителите кланици и месокомбинати. Всички тези производители на храна да имат търговска мрежа, или пряк достъп до пазара на дребно, до потребителя.

- Със закона за бюджета парламентът задължи правителството да направи държавна компания с капитал 10 млн. лв., която да продава храни и стоки от първа необходимост с надценка до 10%. Смятате ли, че това ще проработи?
- През 2020 г. беше създадена Държавна петролна компания, която трябваше да отвори 100 държавни бензиностанции с евтино гориво. Видяхте ли такава бензиностанция? Не разбира се, нито видяхме евтин бензин, дизел и газ. През същата 2020 г. беше създаден и държавен ВиК холдинг с капитал от 1 млрд. лева. Само 9 месеца по-късно имаше 1 млн. лв. загуба, после няма никаква информация. Знаете ли какво се случва там? Нищо, усвоиха парите... Десетте милиона са, за да се регистрира това държавно предприятие. Това са пари, които ще останат по сметка в БНБ като капитал. Парите за тази недомислица най-вероятно ще са от Българската банка за развитие. По груби сметки на мои приятели, търговци на хранителни стоки, за лек козметичен ремонт и търговско оборудване на един супермаркет с търговска площ около 400 кв. метра са нужни най-малко 5 милиона лева, ако ще продават цялата гама от храни - хляб, плодове зеленчуци, месо, риба, млечни, месни и т. н., заедно с битова химия, козметика и прочее. За малкия магазин в малката пощенска станция пак трябват хладилници и търговско оборудване, но в него ще могат да продават само пакетирани храни. С една дума - много пари, време и компетентни хора трябват за реализирането такава безумна идея.

- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че трябва да бъде направена държавна фабрика за производство на барут, но за това е необходим памук. Какво трябва да бъде направено, за да отглеждат повече памук в страната?
- Аз съм пацифист по убеждения като гражданин, но като икономист трябва да призная, че военната промишленост е най-големият локомотив за развитие на икономиката като цяло. САЩ става водеща световна икономическа сила след двете световни войни през миналия век заради военната си промишленост. Сега развитието на военната промишленост в ЕС е шанс за България. Ние можем сравнително бързо да осигурим основната суровина за производство на барут, а това е базово производство за производството на конвенционални муниции. В Чирпан има прекрасен научно изследователски институт по памука и твърдата пшеница, те са съхранили български сортове ниско влакнест памук, който е идеален за производството на качествен барут, както и технологиите и машините за това производство. Там все още има супер специалисти, агрономи на световно ниво като учени. Нищо сложно и ново няма в това държавата да помогне за възстановяване и развитие на това производство. Но отново ще попитам - защо няма субсидии за напояване? Качествен памук няма как да се произвежда без напояване.

Нашият гост
Доц. д-р Огнян Боюклиев е член на Научния съвет на Института за икономически изследвания към БАН, преподавател е по програмите за обучение по Програмата за развитие на селските райони. Работил е в Института по икономика на селското стопанство, в 38-то Народно събрание е съветник на зам.-председателя на Комисията по земеделие, гори и поземлена реформа, експерт към Комисията по земеделие и гори на 36-то и 37-то Народно събрание. Има специализации в Япония и в министерството на земеделието във Франция.