Доц. Михаил Околийски: 44,5 на сто от българите доплащат за здравни услуги

В света 30% от хората нямат достъп до здравеопазване

Националната програма по антимикробна резистентност скоро може да стане факт

След Втората световна война, когато светът е изправен пред необходимостта да се възстанови след бедствието, и след създаването на ООН, редица страни решават да се обединят и да създадат Световната здравна организация (СЗО). Документът е ратифициран от 61 държави, включително България, на 7 април 1948 г., а денят е обявен за Световен ден на здравето. Днес страните членки вече са 192, а организацията празнува своята 75-годишнина. 

„Постиженията през годините ни карат да се гордеем, че сме успели да се справим, включително да изкореним някои от най-смъртоносните заболявания – каза доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО в България в дискусионното студио „75 години СЗО – Здраве за всички“. - Тази година девизът на Световния ден е: „Здраве за всички“, което предполага всички хора по света да имат добро здраве и максимално пълноценен живот в един мирен, проспериращ и устойчив свят. Това е утопия, защото не се случва толкова лесно. Не би трябвало достъпът до здравни услуги да бъде свързан с финансови затруднения, а това на практика е така, включително в България. 30% от световното население няма достъп до здравни услуги, а повече от 2 милиарда човека са изправени пред катастрофални разходи за здравеопазване. В България наскоро публикувахме доклад, в който е видно, че 44,5% от българските граждани трябва да доплащат от джоба си за здравни услуги, т.е. половината от разходите за здраве са бреме за всяко българско семейство.“ 

Това трябва да се промени и СЗО препоръчва то да стане чрез механизмите на националната здравно-осигурителна система, напомни доц. Околийски.

Ковид-19 доведе до отлагане на поставените от СЗО цели във всички страни. За съжаление се стигна до много сериозна дезинформация в част от държавите по отношение на Ковид-19, включително и в България, което доведе до загуба на доверие и в традиционните ваксини, които знаем, че са много ефективни, отбеляза представителят на СЗО.

„Неравенствата в здравеопазването, които трябва да бъдат преодолени, са много ясни и са вписани в целите за устойчиво развитие на ООН. Имаме тези таргети, които са до 2030 г. Това е много важна пътна карта, в която и България трябва да мониторира и оценява постиженията си или липсата на такива“, каза доц. Околийски.

„Работим много активно с Министерството на здравеопазването по отношение на Ковид-19, различните заразни заболявания, незаразните, ваксинопредотвратимите - като човешкия папилома вирус например. Това са теми, по които работим от години, на прага сме на постигането на пробив – например с Националната програма по антимикробна резистентност. Надяваме се тя скоро да стане факт. По отношение факторите на нездравословния живот като тютюнопушене, липса на физическа активност, имаме много добри проекти, но все още като че ли общественото здраве не е идентифицирано като основен обект на взимащите решения. Надяваме се в бъдещата национална здравна политика, която трябва да бъде приета много скоро, това да стане факт“, пожелава доц. Околийски.