Д-р Гергана Форева и д-р Веселка Христова: Лекари, журналисти и социални работници страдат най-много от бърнаут

Професионалното прегаряне започва с нежелание да ходим на работа

Лекари, журналисти, социални работници, професионалисти от помагащите професии са с най-висок риск от професионално прегаряне, алармира Българското Балинт общество (ББО). Докато в Германия участието в Балинтова група е задължителен елемент от образованието по медицина, в България тази професионална практика тепърва се развива. Обществото е назовано на Майкъл Балинт (1896–1970), роден в Унгария, ученик на известния унгарски психоаналитик Шандор Ференци,  следващ класическия подход на Зигмунд Фройд. Започва работата си през 1936 г. в Будапеща, опитвайки да въведе елементи на психоаналичното разбиране в практикуването на лекарската професия.

Методът е приложим за всички професии

които се определят като помагащи и в които взаимоотношенията с пациенти или клиенти са от съществена важност. В работата на лекари, психолози, клинични социални работници взаимовръзката с търсещите помощ е част от терапевтичния процес. Стресът при тези професионалисти произтича от контакта с конкретния човек, а не от спецификата на конкретната работа.

„Участието в Балинтовите групи ни дава възможност да се предпазим или да сме по-малко уязвими от синдрома на изпепеляването – обяснява д-р Гергана Форева, председател на Българското Балинт общество. – Има различни данни за това колко души страдат от него и те са в широк диапазон – от 20 до 70 процента, но той зависи както от личностовите особености на професионалистите, така и от организационната среда, каква е ситуацията в дадения екип, взаимоотношенията в него. Но може да се каже, че

около 30% от нас са засегнати от бърнаут

в една или друга степен, в един или друг момент от нашата работа.“

„Бяха изнесени данни, че около 80% от общопрактикуващите лекари страдат от стрес, от тях 70% са в доста високата рискова група. Те не са в бърнаут, но могат да влязат в него. Смята се, че през 2016 г. 8-9% от джипитата страдат от бърнаут“, допълва д-р Веселка Христова, секретар на ББО.

Д-р Форева извежда на първо място сред симптомите на професионалното прегаряне нежеланието ни да отидем на работа. Отчуждаваме се от това, което вършим, нямаме желание да изслушаме пациентите или клиентите си,

ставаме раздразнителни, безчувствени, цинични

„Ясно е, че не можем да не ходим на работа, но е важно да се усетим, когато сме застрашени от синдрома, за да не стигнем до емоционалното изтощение и цинизма, които водят до пълно блокиране, защото сработват нашите защитни механизми - казва д-р Христова. - В момента на изчерпването целият свят, всички колеги са отвратителни, всички се отнасят към нас по ужасен начин. Това са симптоми на бърнаута и много често те не се разбират, защото шефовете, тези, които са в лидерски позиции, не са обучени да ги разпознават. Отдават ги на лошотията на подчинения и на това, че не иска да си свърши работата, а всъщност човекът е в бърнаут.“

Отначалото синдромът на изпепеляването започва със свръхамбициозност, поемане на прекалена отговорност, след което идват нежеланието за работа, успиването, безразличието и т.н. Така че

престараването не е на хубаво

можем да си направим извод. Важното е да усетим, когато сме застрашени, да се ослушваме в себе си и да има с кого да разговаряме, да споделяме спокойно в защитена среда, да получим обратна връзка – било то с близък или с професионалист.

Когато човек споделя проблемите си в Балинтовата група, вижда, че и други имат същите проблеми и реагират по различни начини. По този начин той си „купува“ от тях по-добри начини за справяне, оглеждайки се в другите, той започва да разбира по-добре себе си, а това много помага. Това е метод, който работи за всички хора, които работят с хора, уверява д-р Христова.