Естетическото възкресение на Николай Искъров

Всеки поет е обикновен смъртен и все някога идва моментът, когато започва да скицира с думи живота ни от височината на отвъдното. През 2001 г. поетът Николай Искъров загина при тежка катастрофа и напусна видимия свят само на 50-годишна възраст. „Но аз вярвам, че той продължава да пише – макар и в друга материя...” – това каза Румен Леонидов на премиерата на книгата с избрани стихове „Скитникът на моята душа” (2019), която ИК „Знаци” представи на Пролетния базар на книгата в НДК.

В Литературен клуб „Перото” се събраха поети от три поколения, които ценят поезията на Искъров. Те бяха впечатлени от изящното томче, в което освен стихове има и приложение с архивни снимки, интервю, критически статии, факсимилета на ръкописните му творби. За работата си по книгата говори издателката Румяна Емануилиду: „Много съм щастлива, че благодарение на децата на Николай Искъров – Мира и Искрен, тази книга е факт. Повече от 20 години не е излизала неговата поезия. Изданието е разделено на 11 цикъла, които определят етапите в творчеството му и събират всички творби от издадените приживе 4 стихосбирки”.

В експозето си Румен Леонидов изведе акцентите в незабравимия образ на своя приятел и колега: „Той беше изключително ерудиран – познаваше и нашата, и световната поезия. Намери своето място в литературните среди – не само като творец, но и като мъжкар... Той беше дете на Свищов, но биде осиновен от Бургас – градът, в който Николай стана и остана Поет. При това в знаменитата атмосфера и вълшебния въздух на по-големия му събрат Христо Фотев, с когото бяха неразделни съратници, макар много различни... Ники Искъров владееше класическия стих, знаеше тайните и предимствата му, боравеше с различни ритмически размери, притежаваше богата поетична култура. И много широко скроен вкус към различните видове скърби и вдъхновения, които бушуваха в предишните поколения български творци. Затова никой не бе изненадан, когато заедно с Недялко Йорданов създадоха алманаха „Море” – най-авангардното списание, списвано извън столицата, избликнало в годините на перестройката”.

За приятелството си с Николай Искъров говориха също Лъчезар Лозанов и Гергина Дворецка, изминали заедно пътя на изграждането си като автори в Кабинета на младите писател-студенти през 70-те години.

Публиката видя и 14-минутен документален филм – видео и снимков материал от архивите на БНТ, на РБ Бургас и на семейството.

От новата книга:

Николай Искъров

Алтернатива

Свисти косата безпощадна. Работи. Чак до здрач.

Признателно тревата пада в нозете на косач.

О, как чудесно тя разбира! Тревата в себе си се вглежда.

Защото трудно се умира от „кукувича прежда”.